Тук е пусто. Само белите чайки останаха
да крадат на вълните ронливия шум.
Пясък, миди, рапани, няколко камъка
и попиващ във костите есенен студ.
Там далече, платната на лодки издути ...

Не се научи да обичаш,
а можеш хиляди неща,
все бързаш, бориш се и тичаш
да се надбягват със света.
За обич не остана време, ...

на Е. С.
Аз не мога да бъда крадец!
Нечий дом да руша сили нямам.
Да се крия, не зная къде...
Не понася Творецът измама. ...

Има обич в сърцето ми много, и сила.
И не е за награда и не е за разплата.
Вероятно защото обич ме е родила,
само нея си имам и от нея си патя.
Но какво да я правя - тя от мене извира, ...

Тъмно е, нощта препира...
в есенната тишина, листата жълти
в хербарий сортира и спомените летни
в тъмата ги прибира.
Тъмна нощ, звездите липсват ...

- Напиши ми писмо
- За какво?
- За това как сънуваш ме нощем
и разливаш по мен любовта.
Със ръце как докосваш ме още. ...

Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината, ...

Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...

Ученик съм вече аз,
ученик във първи клас.
Вижте, милата ми мама
чанта купила ми е голяма.
Там ще слагам мойте книжки ...

Д-р Йосиф Веганщайн внимателно махаше горещото одеяло, като сапьор над бомба, но уви се чу един женски, но много плътен глас:
-Къде?!
В този момент нахална муха зазвънтя в лявото му ухо, а той без да съобрази се изпусна.
- Ах, ти дебела гадино...
Изведнъж онзи женски глас стана застрашително плътен ...

Джакпот
Приятелю! Недей, за Бога,
да ме осъждаш толкоз строго!
В градини чужди, не обичам
да ровя. Нито да надничам. ...

Събудих се онзи ден,
от идея озарен.
Да разкрия загадката най-сложна -
коя е най-добрата гозба .
Къде ли не скитах ...

Аз и ти в едно безумие...
В свят за двама и поезия...
Там, където сме усещане...
Едносъщност и разбиране...
Усмивка палава, копнежност... ...

Обичам онова безмълвие,
с което мога да те осъзная.
Неоткритата утеха в думите
е само още едно признание,
че само паузата им стига ...

You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2
Навярно вече осъзнахте, че само Бог понастоящем знае дали аритметиката е непротиворечива. При това, ако Той съществува разбира се. А знаменитото д ...

Тироманчино - Невъзможна любов
-----------------------------------------------------------
Autori: Domenico Zampaglione & Federico Zampaglione
------------------------------------------------------------------
Автори: Доменико Дзампальоне & Федерико Дзампальоне ...

Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли, ...

I
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...

В сърцето на Странджа планина, сред гъстите дъбови и букови гори е разположено село Българи - последната крепост на нестинарството. Древният обичай, най-вероятно с тракийски корени, не случайно е възникнал тук. Това тайнствено и мистично място пази спомена за отминали времена, когато нестинарите не ...

Родино моя, знам че не веднъж
във тебе диви орди са вилнели,
подгизвала си от невинна кръв,
и викове предсмъртни са ехтели…
Плячкосвана, разпъвана на кръст, ...

Сияние имаше през Август.
Дихание,
след него – смърт.
Смъртта му беше лека,
отиваше в светъл път човека! ...

Какво съм аз за тебе?
Ненужен, натежал товар.
Какво си ти за мене?
Безценен, незаслужен дар.
Какво съм аз за тебе? ...

Дали живота минава на лента
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...

Със жар в очите,
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...

СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]
След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му изва ...

Там – във тесните килии,
там – зад тежките врати,
зад железните решетки
и кървящите стени;
там, где бял свят не светува, ...

Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...

И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...

Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...

Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа... ...

ОБИЧ, ИМА ЛИ ТЕ
Има ли обич в теб всеотдайна?
Не питам. Не искам да ме лъжеш.
Усещам го, докосна ли те тайно.
Да ме гледаш в очите, не можеш. ...

Само светлина
Как и защо съм на този свят?
Искам да захвърля старата си дреха.
Искам да се разнищя, да се опозная.
Кой е дарил душата ми, ...

Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...

Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...

Когато съм объркана до лудост
и бездна ми е цялата Вселена,
когато съм наивна чак до глупост
и във затвор от мисли съм пленена,
когато съм притихнала във нямост, ...

Пазя си го мойто пухче –
зиме, лете, в дъжд и в пек!
Аз съм тежко слонче - духче
със чадърче бдя нащрек!
Гьолът ми е до колене, ...

За слепия да бъдеш светлина,
за глухия – божествения шепот,
за падналия – братската ръка,
за тъжния – звездица на небето,
за скитника – невидимия дом, ...