Надеждица ми трябва!
Къде ли е, къде е да я диря?
Със шепи, с шепи да я грабя
една торба догоре ще напълня.
Хора, не отминавайте така... ...

Нима съм лош, че с болка преоткривам,
фалшивото в красивите ти думи?
И пак съм лош когато те разкривам,
как лесно ме заместваш "тайно" с други.
А лош ли съм, че виждам във очите, ...

Поседнахме до прозореца -
както някога,
под ласките на слънцето
в деня на прошките...
и толкова много болка ...

Удар! Невзрачно малко сиво птиче
се блъсна в леден, стъклен коридор.
Опита се със всичка сила слабото мъниче
да преодолее страшния, студен затвор.
След толкова безсилни опити ...

ГАРДЖЕТО, КОЕТО НЕ МОЖЕШЕ ДА ЛЕТИ
Всичко беше чудесно до днес, когато малкото черно гардже си стоеше в топлото гнездо и отвараше широко човчицата си, щом неговата грижовна майка му донасяше храна. Самото гнездо се намираше на върха на едно високо дърво, а отдолу имаше малка градинка в която постоянн ...

Знам няма гладки пътища уви
вратите истината щом затръшне.
Кръстовище приличащо на хикс
е мой палач, пазач и символ кръстов.
Като плашило посред стар бостан ...

Васко Роси - Имам нужда от теб
----------------------------------------------
Autori: Vasco Rossi
--------------------------------------------------
Автори: Васко Роси ...

Навивам се на спирала
преди да заспя.
Заслушана в ритмичния бас на капчука
тактувам с крак.
Или с опашка. ...

Точно три минути преди тръгване —
бял прашец от нощни пеперуди,
мигли, светлина, зенични кръгове,
ласките, с които все ме будиш...
Точно три минути, преди огнено ...

Слънцето грее над родните земи,
в сърцето си го ти вземи,
че ти бе блестящ историк,
че ти просто бе велик!
Пред светлата ти памет поклон, ...

Започне ли да те нарича "съкровище", да знаеш, че трескаво търси остров, където да те зарови.
Кирето - наблюдения върху семейните двойки
04.07.2018
От кривогледия стрелец и най-точният снайперист бяга през глава на стрелбището.
Кирето - лични наблюдения на огневия рубеж. ...

Ни хитра, нито пресметлива,
наивна даже съм - по детски.
Ръка подавам доверчиво
без користно да правя сметки.
А после ближа люти рани ...

Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи ...

Васил се ожени веднага, след като отби военната си служба. Лятото замина на почивка в град Поморие. Майка му,която го изпрати на ж.п. гарата в Асеновград,като врачка предрече: "Гледай да не ти вземе акъла някоя засукана поморийка и да си останеш там!". Влюби се и се ожени в Поморие. Остана "заврян з ...

Ти предаваш тези, които са около теб, обиждаш ги, твърдиш че не струват нищо, а по-късно се решаваш да почукаш на тяхната врата с молба за прошка.
Мислех че ти може би наистина си повярвала на разума си, но изглежда че си още по-противна твар от мен самия. Ако моите заблуди са свързани с останалите, ...

Като грешница потънала във срам,
на себе си отдавна неприличам.
В очите със изгаснали слънца,
със призраците вечер скитам.
Нося аромата на тамян. ...

Срещнах очите - кафяви -
приказен, чист кехлибар,
стихът ми леко забави,
нечакан пролетен дар!
Носле с изящна извивка ...

Анна Татанджело - Нещо от теб
---------------------------------------------------------------
Autori: Antonio Galbiati & Cesare Chiodo
----------------------------------------------------------------------
Автори: Антонио Галбиати & Чезаре Киодо ...

Франческа Микелин - Далеч
----------------------------------------------------
Autori: Fortunato Zampaglione
-------------------------------------------------------------
Автори: Фортунато Дзампальоне ...

Не е ли грешно да заспя,
щом падащата ми звезда те иска...? -
Морякът на пустинен бряг
ти маха в огледалото от мисли.
И в будност тихо те зова, ...

Разказваше ми, помня, мама,
че аз съм бил роден със "риза”*.
Тя, милата, не ще ме мами.
Та, късметлия съм, излиза...
В годините назад се връщам – ...

общо взето скучен футболен мач
балеринки си подават напред назад
от дъжд на вятър по едно па дьо дьо
и се льопнат на земята като думичка свършваща на о
уж на терена да забавляват ...

Ти пак се връщаш. Пепелище.
Да търсиш в' въглени искра,
но огънят си е отишъл,
погълнала го е страстта.
Навярно слушал си да казват: ...

Ние, динозаврите, сме тук.
Знаем, че сме доста ретро, диви.
Въпреки, напротив и напук,
ние, динозаврите, сме живи.
Виждаме във вашите очи ...

Кръгът на тишината образува,
туй що земята повратно преобръща.
Мойта сянка тръшка се, бленува
и не ще зли лица да връща.
Там където полята сливат се с душата, ...

1.Душата ми бие като камбана,
потънала в тишина от мрак.
Ръка подавам, в морето от ръце,
забравили, какво е светлина.
Да извадя ги от блатото искам, ...

От гризане езикът раздвои се сам,
че ето в рая пак цари разкол.
Не съскам. Дебна бедния Адам.
Дал Бог отровни змии бол.
А Ева тъне кротко в свойта суета. ...

Самотен вик на птица,
последни слънчеви лъчи
и монотонен плисък
от разбитите вълни.
Самота... ...

Какво ли няма във сълзата ми!
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...

Бях сигурен, че ще помогна
света да стане по-красив
и Злото с пръчката ще погна,
и от това ще съм щастлив!
Но по-късно, като пораснах, ...

Кой запя песента за
божествената страна!
Кой потъна в нирвана
омайна – Слънцето
изгря над Шангри Ла!... ...

Прощавайте...
Не съм добра.
И често правя се, че недовиждам.
Мълчание. Пред мен стена.
Дали не мислите, че ви завиждам? ...

Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.
Те празнуват с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 242 години сме млада и надеждна нация!”
Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на жена ми „На 65, а вече за н ...

Съдба,
защо си тъй жестока?
Защо отне ми любовта?
Защо в пустиня
ти превърна ...

От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...

Гледаше тялото с любопитство. За пръв път го виждаше.Беше интересна среща за първо познанство. Когато получи поръчката се стресна и за няколко време излезе от равновесие. Не се бе случвало преди. Не, че бе неочаквано..
Всъщност неочаквано бе. Тази възможност се беше свила в най крайното кътче на реа ...

Ан се беше отпуснала на седалката в купето, вперила замечтан поглед през малкото прозорче на влака. Успя да го хване в последния момент - в секундата, която тя се надяваше да промени живота ѝ. На фона на препускащите пред погледа ѝ природни картини в сърцето ѝ бушуваха чувства на гняв, обич, самосъж ...