Глухонеми стени го обгръщат отвред
и пленена от орис надежда
пали огън в душата – невръстна наглед –
за да може без страх да проглежда.
Колко липсва му дом с глътка чиста любов – ...

Ушите ме болят от дълбоки метафори и красиво написани думи. Думите нямат значение ако утре се събудя и не чуя сричките на "здравей" от теб. Нито има значение ако скрия сълзите си с дъжд в някое сложно изречение върху бял лист, който може би някой някога ще намери или пък никога няма да види.
Ушите м ...

И ето старата година
Позавъртя се и отмина
Дванадесет месеца ли бяха?
Защо тъй бързо отлетяха?
Сменихме календара пак ...

Дочакаме ли този час – Рождествен,
в душите ни блаженство ще изгрее.
Щом озари ни Той – духът Божествен,
в сърцата любовта ще се разлее!

Месеците са години
годините са дни
Векове са били
светове са се избили
Отчайващо е мили ...

Младото семейство на Елисавета и Виктор Христови имаше повод за голяма радост! След сватбата преди две години Елисавета роди в края на тази година момиче! Всичко премина добре с раждането и в АГО-то на областния град изписаха майката и новороденото момиченце два дни преди Коледа.
Бащата с благодарно ...

Наистина нямах представа...
от двама ни кой беше прав...
и двамата носихме маски,
и роли играхме... Нали?
Сега щом сме толкоз далече... ...

Преваля слънцето.
Когато привечер топи се
хоризонтът
в стоманения звън
на бляскав звездопад... ...

Във миг животът ми се срина,
угаснаха копнежи и мечти.
Надеждата нанякъде замина
и слънцето ми вече не блести.
В полусън редят се бавно дните, ...

В България, преди беше спокойствие и сиромашия до шия, днес е свобода на словото и демокрация до олелия!!!

Дядо Пенко отпи глътка от крушовата ракия, която му бе донесъл миналата година приятелят му Продан от съседното село и се замисли. Десетлитровата дамаджана с ракия бе пълна повече от половината, защото пиеше по капачка и то не всяка вечер. По принцип дядо Пенко рядко се замисляше, защото мисленето н ...

Леле! Как и откъде се взе?
Хубава си, чак боли!
Няма сила под това небе
да не ти се подчини.
Цял настръхнах. Да изпиеш с мен ...

Има ли причина този който не обича да се буди всеки ден?
А какво ли лъжат ни очите на човек във самота вглъбен?
Във стаята ни тъмна нощ затваряща очи,
единият от нас ще гледа влюбено до като другия невинно спи.
И тази тишина и този негов поглед, ...

1. Безлихвеният заем е подарък от дявола.
2. Всеки рано или късно разкрива своя потенциал.
3. Някои при появата на проблем, хвърлят вината върху заместниците си, а при добре свършена работа, сами обират лаврите.
4. Дори и да не се поглеждаш в огледалото, пак остаряваш.
5. Едни искат да се съревновав ...

Много често, по мъжки
ми се ще да мълча.
И сълзи да преглъщам,
щом не вярвям в плача̀.
Ала толкоз раним съм, ...

Дядо Коледа, виж, аз съм малко момче
и не мога като по-големите още да пиша.
Мама казва, че нося голямо сърце,
но когато го каже, тя толкова тъжно въздиша.
Моят татко е вече година войник, ...

Не слушайте в захлас лъжепророците.
Родили сме се чисти и добри.
Апокалипсисът е рожба на пороците.
Гадатели ни лъжат – за пари.
Агнецът Божи разпнахте и с тръните, ...

В кошарата
свети лампата.
Ражда се áгне...

Красиви думички в стих реди,
омайва с романтични нотки и сълзи,
възпява женската душа –
сияйна, многоцветна, красива като пролетна дъга,
посред бял ден звезди ще ти свали ...

от Господ Бог да
бъдем вдъхновени и
благословени
и към Него обичта
ни – да е чрез труда ни

Влакът потегли, старото желязо затрака, разтресе се вагонът. Релсите засвистяха, искри започнаха да прехвърчат. Старата машина, натоварена със стотина пътника и с над петстотин хиляди мисли в минута, се забърза по своя маршрут. Гонеше разписание, така както всички пътници гонеха своите задължения, з ...

Не ме поглеждай! Аз не съм жената,
която в Рая ще те отнесе с крила.
От тези съм - да палят адски огън и с душата,
прогарят буквата си върху чуждите сърца.
Не ме гали! Стрелите страстни ...

Свитата на Престолонаследникът
Магия без любов е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА ...

Видя ли ме
Ти през малкия прозорец
Как аз махах неуморно
Не, не съм аз чудотворец.
Ако бях, щях аз безспорно ...

Целувам те и тихо напускам нашата постеля.
Къде отивам е загадка и за моето сърце.
Искам тялото си с другиго да слея,
да бъда милвана от чужди ръце.
Не мога да ти кажа тайната си никога аз. ...

Вечност-време трупани,
за миг само обрулваш
от короната ми, ветре,
пожълтели листи гняв.
Заменям есенен килим ...

Тони истински приятел
Мечето Тони се събуди тъжно и без настроение. Цяла нощ се беше въртяло на полицата между тетрадките на Ани и камиончето на Виктор. Снощи, докато Ани си оправяше раницата за училище, а Виктор сгъваше прилежно цветните листи, които щяха да станат пътуващи писма за Дядо Коледа – н ...

Постой така, да те погледам,
без да искам нищичко от теб.
Постой - до болка ненагледна,
свила ласкави коси в букет.
Постой така, за да извая ...

Отвисоко се види надалеко. А пък когато е мръкнало и навред около тебе гори, чини тн се, че е чак докрай света. И дорде ти стига погледът – пожарища, пожарища. Ех, погина хубавата ни България. Още веднъж. Само дето тоя път ние сами си я подпалихме. Ще може ли отново да възкръсне от пепелта? Ще ни пр ...

Народ свещен роден в земя прекрасна
от Черноморието, чак до Адриатика
изписал страници в история ужасна.
За туй и танцът ти е пълен с обич страстна...
Свещенодействие е той, не просто акробатика! ...

Слушам ѕвона
од чекори на непознати патници
ќе се качам на тронот
без да бидам нечиј трофеј
зад себе ќе ги оставам ...

Роди се бог - зиме, късно през нощта,
сред ясли, слама, тор и скотска миризма,
от бутилка вино, хлебец, няколко яйца,
се пръкна образът божествен в човешката глава.
Ще прилича той на мен! Ще ми помага в самота. ...

Робърт, прясно обръснат, наметнат с тъмносиньо сако, спеше свит на кравайче на една пейка в чакалнята на аерогарата. Самолетът му закъсняваше заради буря на остров Таринати вече два часа и десет минути. Надяваше се да може да се наспи в хотелската стая преди утрешната среща, но явно нищо нямаше да с ...

На един мост, доста висок,
един мъж държи разперени ръцете си,
стои си там и още се колебае.
Хората веднага прииждат на тълпи.
Аз също няма да пропусна това - ...

Стъклените топчета от детството...
Всички, до едно ги бях изгубил.
Днес ги търся. Сбирам си наследството,
разпиляно в младостта ми луда.
Някой да е виждал моите топчета? ...