Стаени са светлите мисли,
те плахи се крият в снега.
И чакат април да разлисти
кокичета в мойта душа.
Тогава свободни, ще пеят, ...

Знаеш ли, драги приятелю, ти,
кое ни възпира нас в този живот?
Затваря ни то най-много врати –
един болезнен и тежък хомот.
То някяк със своята плашеща сила ...

В късна пролет, почти лято,
ще се разбързаш ти към мен,
а небето цялото ще е облято
в цветове от нежен крем.
Грееща, искряща, ...

Всеки човек в даден етап от живота си преживява неуспехи. Те могат да бъдат точно тогава, когато всичко е започнало да се подрежда или тогава, когато е свършило едното страдание и ето на се е появило следващото. Нали казват, че колкото повече спънки ни поднася съдбата, толкова повече се научаваме да ...

Румене, млъкни!
Румен се дере.
Румене, поспри!
Румен пак не ще.
Румен е инат, ...

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...

> ... Но никога деца не ражда голямата любов.
>
> Петър Алипиев
Налей, налей... пътеката е хладна...
Пътеката – остана без душа! ...

Ще дойде миг, във който сетивата
ще искат да познаят твоя глас,
а плахото докосване с ръката
ще бъде мост на чувствата у нас.
Затворени, очите ще те видят, ...

Ох, другарю, за друг свят съм родена...
За свят без мъка и беди.
За свят, в който да съм от обич озарена
и сърцето мое вечно да тупти.
За свят без грижи и злоба човешка. ...

Странен ден е днес - слънцето изгря по залез,
птички пеят по дървета и дувари
сякаш не е вечер,
сякаш
не е Февруари, ...

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

***
Отваря се отсреща хоризонтът
като ковчеже старо злато,
изпълнено догоре със съкровища.
Посягам само към ключетата, ...

Полегна хлад над мъртви и над живи.
Небето сиво рони едри капки.
Един обичан син сега отива
в друг клас да пише своите тетрадки.
Различен клас, по-близо до звездите, ...

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

Сферично се въртят любовите безкрайни.
Секундите гърмят - минутите са бавни.
Тиктака в мен тъга - душата е немирна,
бръмчи сърце-оса от чуждо жило страда...
И пак ще потекат... солени са ресните, ...

И топла е, и все по-топла почвата...
И светло е, и все по-светло утрото...
И гали ме, и все тъй нежно гали ме
на горската поляна детелината...
Полегнала със голото си тяло ...

Във студеното утро
пак се втурвам навън.
По клепачите лепне
неспокойният сън.
А снежинки немирни ...

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата­ - „народ”.
След това съ ...

В очите ти загубиха се всичките
открити и незнайни светове.
Откриха там звезди мечтите си
по непознатите омайни брегове.
Потаен блясък там сияе ...

Влюбен съм в една жена,
с лик омаен и снага
прави с мен тя чудеса.
Все очите ѝ сънувам,
там се давя, там потъвам, ...

Спи детенце, вън полека пада мрак
и светът притихва пак.
Уморени, малките звезди горят,
а в леглата всички спят.
Спи детенце! Виж, воалът кадифен ...

В нощната прохлада
душата ми нежна, млада
под луна и звезди
иска да забрави беди.
И ти, девойко прекрасна, ...

Не ми пречете да съм тъжна,
не ме разсмивайте, за Бога.
И права съм, и съм окръжност,
и многоточие. И мога,
да, мога да съм оригами, ...

"Кой с целувка ме събуди
от небесния ми сън?“-
... Раят също се зачуди
на камбанения звън..
"Кой си пътнико прекрасен ...

Най-искреното "обичам те"?
Подари ми го най-големият
лъжец на Земята.
След фантастните му истории
Барон фон Мюнхаузен ...

Желая ти животът да е книга,
която да напишеш със сърцето
понякога един живот не стига
но вярваш ли ще стигнеш там, където...
Душата ти ще бъде вечно млада ...

Оди сей, Одисей,
че Пене лопа
С тенджери, тигани!
Толкоз челяд, Царю мой,
трябва да се храни!

Не всичко чезне без следа.
Не всяка мъдрост е последна.
А рехавата резеда
на чувствата е често вредна.
Не рядко грешните следи ...

Дадох ти пръстен,
обвързваща вечност
извор за двама
в безкрайния път
загледан в очите, ...

една страна не
се оставя - кожодер
да я ощавя

от позиция
на силата решава
се и уви и днес
.....................................
на силата от ...

Не Твоят Съд е страшен, Боже,
а моите желания безумни
ме поразяват
във самата същност,
в сърцевината на сърцето ...

В една от многото ми мъжки грижи
избрах пътеката в живота мой.
Разбрах, че твойто име тук се движи
по стъпките и на живота твой.
Че във една пътека сме вървяли - ...

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...

Огледалце на стената, кажи!
Защо в очите ми виждаш сълзи?
Нима за тъгата ми няма виновен?
Защо ли се чувствам дърво без корен?
Защо на парченца сега съм разбита? ...

22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...

Съмнявам се
в изминатия път,
в настилката,
в наклоните,
в последната му права, ...