Харесва ми да те гледам. Да те наблюдавам. Да те събличам. Да те докосвам докато спиш. Да бдя над теб. Харесва ми да те слушам как дишаш. Харесвам аромата на тялото ти. Искам те. И те правя моя. Защото получавам всичко, което желая. Аз те притежавам. Макар още да не го знаеш. Ти си моята малка мръсн ...

Ме стемни во стаклената градина,
од бракот на розата и зумбулот
се роди кокиче.
Во буре со вино
ме фрлија во просторот ...

ВЕЧЕР В СЕЛО
Утихна дневната гълчава.
Нахлупи селото калпак...
И както в село вечер става
потъна всичко в полумрак... ...

Събуждам се и гледам -
навън е паднал сняг!
И вместо Първа Пролет
дошла е зима... пак!
Ще липсват този месец ...

Сластни пожари
Загубих се в твоите очи.
Окъпва ме твоята любов.
Изпивам нежността от дланите топли,
докосва ме огъня на страстната обич ...

Когато изплачеш цялото море и сред сол очите
се научат да плуват без корабни въжета,
панаира на суетата ражда захарно петле,
докато ти се давиш между припева и главна
буква в куплета. ...

Сърцето ми е като кофти работа-
всички нормални напускат.

Лали Еспосито - Его
--------------------------------------------------------------------------------
Autores: Tim Larsson, Gavin Jones, Tobias Lundgren, Johan Fransson, Gustavo Novello, Pablo Akselrad & Luis Burgio
------------------------------------------------------------------------------------- ...

Вървя до теб без булчинска одежда,
че бялото в очите се забива
(не искам нищо зло да ни поглежда),
а истината в този свят е в сиво.
С премяна съм на горска самодива ...

Седим на пейката пред входа. Мими ме гледа стреснато, не може да повярва на думите ми.
– Искаш да не идвам повече у вас?
– Да, Мими, вече сме много по-добре, благодарение на теб, и нямаме нужда от помощ. Страхотна работа свърши, без теб …нямаше да се справим.
– Но на мен ми е приятно – отвръща тя не ...

5.
Голямата къща наричам „нова” и слагам в кавички. На единия камък до входа й пишеше „ГК – 1952 година”. Дядо ми и годината на строежа. За баща ми е била. Но той остава в града, среща майка ми и…
Къщата си рухна така – недозавършена. Бял як камък, после червени тухли, три етажа /единият полумазе/. ...

Ветрове
Елеонора Крушева
Не клепна и вятърът блудния...
очите на нощния сън поразбудил.
Мене ме топли пролетен повей на юга. ...

Запалих свещ,
запазих ти слова.
Знам късно е,
но нека ти ги кажа..
В годините на буца любовта ...

любов и обич -
единени и от БОГ -
благословени

Така е тихо край Марица в Януари!
В обувките ми разговаря с мен студа.
И всяка плочка е като товарна гара
за композицията си избрала си звезда.
В душата ми вилнее люта Хала, ...

Сънувам те... Но винаги далече,
във гънките на севера студен...
Душата ми сама се скита вечер,
облечена... в най-тъжния рефрен...
А вятърът - изкусен цигулар ...

Ще ме караш да се връщам
и наяве, и насън.
Ще те карам да ме пуснеш,
но ще ме държиш навън.
Ще те хвана за ръката, ...

Не ме тъгувай в утрото на сънищата,
ехото на вятъра довя ме в дланите ти.
Сега пред теб съм – лунно тиха,
в наситените цветове на залеза.
И нося топли, пролетни усещания, ...

Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка – макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начи ...

Д-доброта
У- ум
М - мисъл
А - аргумент
Т - ти ...

Вчера реших да се гримирам. Речено-сторено. Нацапах се така, че никой да не може да ме познае. Всеки трябва да експериментира с външния си вид, за да открие златната среда, в която ще се чувства блажено.
Направих го съвсем съзнателно. Няма да ви обвиня, ако мислите, че някое болтче от психическата м ...

И как да не те обичам, живота обичаш...
рисуваш светулки, светлина в тунелите...
И какво да правя сега, когато си далеч...
знай че в сърцето ми оставаш да обичаш...
Няма никакво значение разстоянието... ...

Странен дъх ти носи пролетта,
сянката на птица те догонва.
Пада маската на всяка суета,
минзухареното слънце се разгонва.
Сякаш нов си в късния си час, ...

Прекосила си всички морета
за да дойдеш отново при мен,
с аромат на диви цветчета,
с топлината на летния ден!
Ветровете прогони в небето ...

Пролет, ела!
Ах, пролет, ти ухаеща бъди,
с поглед тучен озари нивята,
с полет топъл извеза,
в цветуща радост и земята. ...

Харизма
Хвърлям искрици обич,
в неразпалено кандило,
да лумне пламък, светлина,
не ме наричайте любима! ...

Аромат на цветя...
Нежен пролетен вятър,
много те моля, при мен остани!
Зная, на другия край на Земята
чакат те други развети коси. ...

Когато Любовта превърнеш в патерица
забравяш, че е счупен твоя крак.
И се събужда тъй – от нищото искрица...
Препънеш ли се – изправи се пак!
Тогава камъните по пътеката трънлива ...

предателство не
се прощава - инак жив
те закопава
пример е една страна -
РАЙ ЗЕМЕН - с бивша слава

Узря ми кожата. Най-после
ще има сили за поредния абсурд –
когато се разголвам чак до кости
издържам всъщност всеки студ...
Порасна самотата ми. И си отиде ...

Нямаше свада,
нищо скандално!
В дома ни, на прага,
разминахме се бавно.
Стъпките ѝ бързи ...

Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш ...

Фейсбук – този виртуален свят,
как пък точно в него се заврях!
Гледам, пиша по стената,
с всяка клюка запозната.
Лайквам, после коментирам ...

Разстреляйте поета
когато пише.
Разстреляйте поета
когато спре да пише.
Разстреляйте поета ...

Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют, ...

Текст и музика: Иван Бодуров.
Free style общо взето върху постоянно повтаряща се мелодия, ето какъв е резултатът от първия път! :)

Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...