Платих със последните няколко гроша,
а пазех ги уж за лодкаря,
съдбата злорадо усмихната, лоша,
в Сатурнова дупка ме вкара.
В душата опушена тлее огнище, ...

КРАЙ

Глава шеста,Подмяната
Вече го беше казал.Преди да го реши окончателно.
-Сам ли ще отидеш?
-Не знам.Много неприятно ли ще ти бъде ако ме придружиш?
-Неприятно?Не.Само непривично.Искаш ли да дойда? ...

Веднъж зададоха ми
въпрос един
беше малък, скромен и красив
"Какво е добротата и къде живее тя"?
Бях малка не разбирах, ...

Студен януарски ден. Бай Игнат се беше наредил на опашката в малкия селски магазин. Рано сутрин там се събираха много хора. Говореха си, обсъждаха политиката, футбола и много други неща. Всеки идваше подготвен с някаква информация, която представляваше интерес за другите. Знаеше се кой е починал, ко ...

КОГАТО ПЪТИЩАТА МЛЪКНАТ
Забравен, пътят сам-самин говори,
че някога е стигал до небето,
че спирал е в дома на чужди хора
и че животът всъщност е пътека. ...

Сама съм озверяла тишина,
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива вино и мъгла. ...

Трудно е да бъде майка.
Да носи в утробата една мечта.
Да бъде живот. Да дари живот.
Да следва пътя на своите деца.
Дала начало на света. ...

Зюмбюла
/действителен случай/
На Човеците с големи сърца, толкова големи, че свят побират
Зюмбюла много си обичаше името, приличаше ѝ на царско, от някоя тяхна си приказка, циганска. Сигурно заради него обичаше зюмбюлите и миризмата им, бялото, розовото и лилата. В къщата ѝ, чиста и подредена всичко ...

И днеска осъмнах. Вънка е светло.
Рано е. Слънцето не е напекло.
А трябва! На двора има сняг!
Щъркели има! Пролет е все пак!
Ровичкам в себе си и търся мотив, ...

Да си добър не е предимство,
а честен ли си вече си глупак.
Лъжа и алчност са в единство,
развели над главите ни байрак.
Да си учтив е смешен навик, ...

Абе, кроя едни тайни планове да ставам Човек. Встрани от масите. Встрани от тълпите. Не помня кога тези почти неосъществими мечти ме заритаха яростно в главата. Помня само, че адски болеше – все едно бавно и старателно те премазва двутонен автомобил. Глупаво ли е било от моя страна да се напъхам точ ...

II. – Градът.
1.
Пред мен е Бяла Слатина.
Фактически – пред мен е картата на града. Днешният. Която е украсена с нови имена на улиците, та в съзнанието ми се оплитат названията им отпреди и сега. Сегашните, впрочем, ме интересуват дотолкова, доколкото понякога поглеждам табелките.
Иначе си ги знам о ...

Знаете ли какво е най-страшното нещо на света, братя?...
...Най-страшното, братя, е времето. Времето.
Мигът, чрез който живеем и който
въпреки всичко не ни принадлежи
(Е. М. Ремарк, “Трима другари”) ...

С този въпрос започна деня на Миролюб днес
– Къде е ад и къде е рай, коѝ го знаѝ?
Тук пламват войни – значи е ад
Тук се ражда живот – значи е рай
Тук има глад – значи е ад ...

Най-страшното не е пред очите
Скрива се във тебе с тишината
Ден след ден във плитка се оплита
За да изплува за последно до брега ти
Когато ни най-малко не очакваш ...

Наученият
все да тича,
не може някога да лази.
Наученият
да обича, ...

– Имаме две минути, Ян! Време е да побързаш, преди да те изключат.
– Искаш да кажеш, че ще ми спрат мислопотокът и ще съм загубен отново?
– Не, Ян. Ще те изключат и ще бъдеш изтрит. Моля те, побързай.
– Но …
– Ян, моля те. Включи старият си компютър. Моля те, запомни името ми. Когато отново отвориш ...

Светът е черно-бял. Студен. На точки.
И няма много време за мечти.
Обръщам се към себе си. Нарочно.
Рисувам дъжд, светулки и сълзи.
В небето има моя светлина, ...

В храста врабец.
Зад храста дебне
черен котарак,
забравил, че крилата
означават свобода. ...

Летят годините през улея на времето
и ти във него се вживяваш!
Помъкнал тежкото си бреме,
сам своя образ пресъздаваш!
Човек очакваш на брега пустинен, ...

Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс. Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях обезумя ...

Има обич на Земята,
Бог на всеки обич дава.
Води ме към светлината,
към Божествената слава!
Мислех си – съдба горчива ...

Ден световен днес
на щастието è!
О, щастие,
в душите и
сърцата ...

Posted on January 24, 2018 by hampi
Какво всъщност е Щастието?
Философите си задават този въпрос от хилядолетия.
Аристотел нарича Щастието най-висше благо.
Според него, то е смисълът на живота и заедно с благополучието е универсална цел на всеки. ...

Този Дейвид (Рокфелер ли беше?)
сменял не жените, а сърцата си.
Искал много да достигне двеста,
но прехвърлил само сто. И нещо си.
Вижте, за милярдите не споря – ...

Живеем в паралелни вселени.
Боиш се ти от мен, аз от тебе – не,
но и двамата отдавна знаем –
не търсим другият да падне на колене.
Един от нас твърди, че вярва в бог ...

А времето сякаш е спряло...
край мене цари тишина...
ъглѝте на бялата стая...
до* мене стените влекат...
Естествено... нищо не чувствам... ...

Невероятно!
Тази нощ
от толкова години
сънувах еротичен сън!
Не помня как ...

С Ъ Д Б А
Гордостта ми човешка
не търси милост
в този стих.
Яростта ми в тази криза ...

Отново всичко искаш ти да знаеш –
какво, защо, къде, кога и как?
И никога не ще го осъзнаеш,
с остатъци се храниш – лешояд.
Човешката тъга е твойта радост ...

Отивам си. Светът е против мен!
Препънах се по пътя на мечтите!
Наранена! Много ми тежи!
Тъжна! Огорчена! Без мечти!
Огънят в сърцето не спира да гори! ...

Последните дни на юли не случайно ги наричат "горещниците", но на 31 юли 1990 година отчетоха нов температурен рекорд в Пловдив - 42 градуса на сянка. Така Караново остана втори с 41,5. Хората си казваха: "Така и така се потим, но поне да сме първи". Бай Коста от третия етаж на блок 45 в квартал "Др ...

Все още в главата ми се върти
споменът от прекрасните моменти и хубави дни.
Но ти, ти разкри своите мисли,
а аз пожелах повече да не бъдем близки.
Споменът за теб, все още ме праща, ...

Безлюдна улица, стаила
неон и сенки на петна
прозорците е угасила
във сънна лятна тишина.
Отпуснали спокойно клони, ...

Hypergraphia is lacerating carotid
Finally bloodletting into slumber
Hippocampus that
Incinerates its own
Neuron forest and becomes ...