Сега какво – отново съм на ред.
И колко струва да съм друга.
Безлична какавида зад копринен плет,
а утре да разпукна пеперуда.
По- лесно ли е в топлия уют, ...

Текст и музика: Иван Бодуров.
Free style общо взето върху постоянно повтаряща се мелодия, ето какъв е резултатът от първия път! :)

Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга! ...

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха следобед за Варна, да доведат внуците след завършването на учебната година, и точно тази нощ баща му умря. За Камъка се знаеше, че е кораво копеле, но усетил смъртта да тегне като вледенена плоча във въ ...

Очите му сякаш изгубиха цвят,
а сивата обич от сълзи прелива.
Браздите дълбоки без думи кървят
и думи за сбогом в ума ми попиват.
Къде са мечтаните тихи брези, ...

И що - намерихте стар зъб...
Съдрахте се от викове-
"Пръв Българинът бил е !!!"
А ако утре друг намерят в Чили-
тогава що- ...

По „Не съм чаша за вино“
от Андромаха (Белла)
Не съм чаша за вино...
аз съм чаша за теб.
Кристална съм, когато ме наливаш, ...

КАРТУНОВ ГЕРГИ.
Герги Картунов человек битый: лопатами, кулаками, карлигой, - его движения скользят по жизни без содержания сочинённых заветов, он такой, какими возродил его убогий содержаньем колхозный строй.
Сильно утонувшие в новых порядках односельчане, воспринимают его хило, довольны, что не им ...

Евтин алкохол. Чаша. Две. Слушам „нашата“ песен. Беше записала късометражен филм на нея. Беше прекрасна на кадрите, а не е ли винаги.. Обикалям хола и все я мисля. А ся и проблемите. Има гадже – хубаво, не можем да сме повече от приятели - хубаво. Тогава защо, по дяволите, я мисля още? Задавайки въп ...

ДА СЕ РОДИШ ЧОВЕК
С очи към багрите на летен залез,
изпращам си изгубения Ден.
Потъващ във рубинените зали...
От туй и днес съм възхитен. ...

Тези очи
цвят море.
Безкрайна омайваща
магия.
Тези очи ...

Стоим със сестра ми на червен светофар и към нас се приближава баба с внучката си. Момиченцето е на около пет и си пее. „Я, млъкни, стига си пяла!“ рязко казва бабата. Момиченцето смутено ме поглежда и продължава тихичко под носле да си тананика. „То пък една песен!“ демотивиращо изръмжава пак бабат ...

Сънуваше ли?Още не можеше да повярва на случващото се.Дали наистина тя бе до него или това е само фантазия?
Те бяха един срещу друг,ноколо нямаше хора и сякаш бяха попаднали в друго измерение.Тя му говореше нещо,но защо ли думите и не достигаха до него?
Той потъваше в кадифения и поглед все по-дълбо ...

Защо ме търсиш там?
Нали знаеш къде съм?!
Защо се лъжеш сам?
А после си потресен...

Любов, навярно
всеки пеете с песен,
навярно всеки
мечтае си за теб.
Любов, стоиш в ...

Ние сме аматери
богати во душата,
пред нас луѓето
се отворени весници,
ги читаме меѓу редови, ...

НЕОБИЧАЕН ЧАС ЗА ПЕСЕН
Р.Чакърова
Препих... От чаша вино само! Срам...
Днес до обяд върти ми се главата.
Че трябва с мярка, уж добре го знам, ...

Басът – положен! Вече е в сила:
„Алекс да бъде... с Нина нощес...“
На тайната някой „изпуснал вентила”
и който е трябвало, знаел от днес.
За среща със нея, във нула без двайсет, ...

Богоявление -
никой не вижда бог
в просяка

Стриптийз барът носеше името „Camellia“, намираше се в северната част на Кьолн, Германия, а притежателят му се казваше Игор – фамилията не си я спомням. Явно руснакът се познаваше отлично с Валентин, защото беше доста отворен към мен. Мислите ми бяха леко объркани, защото, по мое впечатление, същият ...

Глава четвърта,Иван-миналото сегашно
В началото на всичко беше наистина Диана и той трябваше да го признае.Но тогава се опитваше да бъде спокоен,равнодушен,дори безсърдечен.Да не показва вълнение,да се въздържа.
А беше във възрастта когато трябваше да го вълнуват всички момичета.И те го вълнуваха.По ...

Да ми тежиш,
ще спра и да те търся.
Ще спреш и ти да ми звъниш,
от телефона името ти ще изтрия!
И няма да те мисля, ...

Арфата на спомен скъсан,
докосната от пръст нечист
млъква в залез тъжно - късен,
изтрил акорда ѝ лъчист...
Захвърлена небрежно настрани, ...

Небето ми разказа със апломб
една история невероятна.
Звезда, стаена горе в небосклон,
на малки диаманти се разпадна.
Покрило се безкрайното небе ...

Нека за кратко ти бъда момиче!
Хайде, тичай след мен!
Още малко и пътят ще свърши.
Догони ме!
Ще потъна в тревата, ...

Глава 7
Сърцето ми се вледени – разбира се, че не бяхме избили цялата армия, която бях видял в халюцинацията. Явно те получаваха подкрепление, също както и ние. Звукът от хеликоптера вече не се чуваше и не се и съмнявах, че се беше изтеглил. Все още имахме Мария, но оръжието явно не беше заредено. П ...

Те, мислите са в примка ме обвили
минават дни, усещам се в каторга,
и мен са сякаш вътрешно пленили
във възли на прогаряща ме болка.
Те, мислите са буре със барут, ...

Апартаментът
Вълко Червенков не бързаше заникъде. От месеци се надяваше да даде под наем коптора в Красно село. Това беше 17-ия поред кандидат. Но не му пукаше. Повече го глождеше мисълта, че скапаните "чукове" му съсипаха тотото. Между нас казано, той си е рядко срещан катил. Погледна разсеяно моми ...

Подарих й го за рождения ден. Ставаше на деветнайсет, тъкмо като мен. Бяхме близначки, но не познавам други близначки, които да са толкова различни като нас.
Макар и двете да бяхме синеоки и русокоси, тя от малка бе избрана да бъде красавицата на мама и тате, принцесата у дома. От дете я мъкнеха по ...

Аз нямам вечности, които да ти дам,
в една такава нявга се изгубих,
и няма мостове със рози и цветя
и приказки от скърпени илюзии.
Завръщаш ли се, нямаш дом при мен, ...

Внезапно удар властен удря теб в един странно странен ден в мигом сърце отваряш, но за нова измама криеща
един имитиран начин на живот.
Внезапно крещят сирени и пеят на този
ден човек умря заради болка в минути.
Изведнъж хора мигом плачът, дървета веят своята песен зловеща, а дъжда бавно и сърдито п ...

… Точно тази сутрин, се случи безветрена и топла.
Слънцето огряваше източния склон на скалата и оцветяваше стария камък в меко гранитено жълто.
Един по-смел лъч се прокрадна навътре в пещерата и погали ръбестото лице на Ииаан.
Ииаан се протегна, отвори очи и бавно проследи лъчът.
Не му се ставаше. Б ...

Из ефимерните синьо-розови облаци на спомените, покриващи езерата и блатата на времето, скриващи поляните и дебрите на миналото, залъгващи ни със случили се и нестанали събития, украсени с портретите на отдавна забравени хора, които смятаме, че винаги ще помним, налагащи камуфлажа на днешния ден вър ...

В страната на вековните дървета
издигащи се в горда самота
се чувства у дома си там поета...
И с едри глътки пие красота.
Защото жаждата му е неутолима ...

Две съседки - Пена и Мара, силно се недолюбвали. Не пропускали случай да спорят апокалиптично за най-различни неща. Веднъж дяволът минал покрай тях и чул, че с ожесточение произнасят името му. Приближил се към двете и попитал: Дами, за какво споменавате дявола?
Пена му рекла: Господине, аз твърдя, ч ...