Рожба когато
роди се, изплаква и
обич очаква!...

С мисълта, че съм единствена,
след красноречие безспорно,
като от бутилка вино замаяна
да бъда, очаквал си навярно.
На думи, много ти е лесно, ...

Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...

Има една надежда с която лягам си.
Че утре ще се срещнем пак.
И чувствата забравени в мен ще пробудиш.
И преперудките в стомаха да събудиш.
Не знам какво се случи. ...

Избиват ни децата – палим свещи,
а пламъците гаснат от сълзи.
Улисани в робуване на вещи
не виждаме, че мокрото гори.
Чуждеем се за сигурност, когато ...

Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки ...

Скъпа доброта,защо те все забравят?
Всеки път обиждат се и ругаят.
Злобата превзела е света –
такава е сегашната тенденция.
Отричам аз това и вярвам силно ...

Обичам те!
И вече знам,
възможно е да степенуваш нежност –
в сърцето си,
в душата си ...

Дошъл от селата
продал си душата.
Без лев във джобàта
кръстосва краката.
Волско търпение, ...

Преустройваш мислите и действията ми,
затягаш се около мен
и не си ми излишен,
точно моят конец си.
Готови сме за революция, ...

С буквите аз пиша, буквите редя,
давам нещо от себе си на хората!
Буква по буква, дума след дума,
те са част от мен, от моята душа!
Дума по дума, ражда се стихотворение, ...

Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят ...

Тръпчив разкош от блудкав оптимизъм,
дестилат на вкисната утопия,
подкача троснато окастрен романтизъм,
забил гноясал трън в жалък реализъм.
Гъмжи от клюки, интригантски подковани, ...

ПОРОЙ
На най-прекрасното създание на света

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...

Незнайно кога, как и защо,
във малко градче се случило то:
Преди много години, накрай един квартал,
млад човек край пътя седял.
Отпивал от малко шишенце с вода, ...

МАМО
Свеж полъх
на лимонова трева.
Неосъзнато
поглеждам през рамо. ...

> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...

Пощальонът вече пощата не носи...
И децата не тичат вече вънка боси!
Във сърцето ми тъгата дреме
иска тя любовта ми да отнеме.
Тази вечер аз ще се напия ...

Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...

Днес до теб съм,
сред пространството спряло в безветрие,
за да чуя твоя реещ се звук в тишината,
с аромат на цветя, разпилени в душата ми,
а в сърцето звънче, с дъх на пролетно щастие. ...

***
Р.Чакърова
ПРОСТИ ... Налага се да можеш...
Прости, че позволих си да обичам
и будната си съвест разтревожих ...

Видях веднъж във нощното небе
тайнствена звезда да се издига.
Появи се бавно над спокойното море
и извиси се - прелестно красива.
Някак чудно висна в тъмнината ...

Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...

Има дни, в които на човек му се струва, че е разсърдил някой бог. Първо откривам че в офиса са забъркали голяма каша, после имам адски изнервяща среща и ми се проваля сделка и накрая за десерт много неприятен разговор с майката на Жани. Криси и Жани се бяха раделили преди пет месеца и това ми докара ...

Тъй чисти са днес облаците ми
както никога не са били
неполивали с толкова грижа
никоя друга скала със
Надежда да поникне фиданка ...

Помня
кафявите ѝ очи
и дрехите,
и всичко.
Помня и как ...

Годините минават и отминават
и нещо все ти напомня,
че животът е светъл и красив.
Целият свят се усмихва при това.
Не се връщат годините красиви. ...

В последната си книга «Как да се пътува с една сьомга» покойният Умберто Еко описва ситуация, в която героят, като не може да излезе наглава с администрацията на хотела, иска да му извикат адвокат, вместо което му донасят едно манго. Станала е малка двойна грешка – първо объркали адвокат (avvocato) ...

Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от ...

Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...

Генка Богданова
И то­зи дом за­г­лъ­х­на и по­сър­на.
За вто­ри път Зло­ве­ща­та се вър­на
да гра­б­не и по­с­ле­д­на­та ис­к­ри­ца -
жи­во­тът на не­ща­с­т­на­та вдо­ви­ца. ...

Така си я спомням – по-бяла от книга,
мастилени къдри отърсва.
Назад през годините с поглед ме стига,
а аз все я търся и търся.
Защото ми липсва - ужасно, безкрайно ...

Сълза
С.Л.
Съдбата събира,
времето разделя.
Намира и свързва души. ...

Мълния да беше,
щеше да те преживея...
Вълна да беше,
щеше да ме пометеш...
Слънчев загар... ...