Всички пътища
водят към... гробището.
Мина фортуната, с остри нокти
и изкривено лице...
Отнесе те в бездната. ...

Защо кротуваш, докога ще спиш,
лъве наш със сплъстена грива?
В герба ни свит защо лежиш –
не лъв, а котенце пършиво?
С гербери отвсякъде обрасъл, ...

Избрах да Те покажа
(когато обикнеш Душата си)
Аз до днес не те познавах,
а все до тебе съм стояла.
Вярно – все те подминавах, ...

Ти мислиш,
че всичко
приключи...
ти мислиш,
че днес ...

Грехът от тебе!,
болко, опростен е, но
все още стене...

Не, няма да те пусна да си тръгнеш,
като мираж край мен се завъртя.
С очи разпитвам всичките наоколо
сън ли беше или те видях?
И тази сладостна усмивка, ...

Мечтая
да мога да прескачам струните на сърцето
като малко момиче, играещо на ластик.
Да избягвам всяко докосване до тях,
да не предизвиквам трептенето им, ...

Каква Умираща луна
облещила е кръг над мене!
Жътварка... И като жена,
отиваща на бей в харема.
Над нея синята Земя ...

Последният ден от лятото
Беше се смрачило, но едва ли щеше да вали. Не ми се седеше в къщи по сумрак!
– Махленски кучета, ескортиращи мъжът и жената ни усетиха и настървено се спуснаха към нас, вдигайки врява до небето! Знаех, че ще се размине само с лай и ръмжене , затова небрежно продължих, замисл ...

Не се разбирате,
спите в отделни легла,
децата ви пият,
нямате достатъчно късмет
да спечелите себе си, ...

Преди много изстреляни патрони, през девет засади в десета, в дън окопите тилилейски, живеело момиче командос – червена барета, под кодовото име "Червената шапчица". Един ден "Червената шапчица" получила нова мисия от своя старшина – майка на ротата, чиято цел била да достигне до отдалечен пост навъ ...

От рима на рима, сред нощния зрак,
от тайна на тайна, и днес оцелях.
Затварям очите, да видя навътре,
сърцето изгаря ме сякаш е въглен.
И тихо понасям порой след порой ...

Въздишаме си, а навън ръми.
Някак сякаш повече е тъжно...
Отново телефонът! Пак звъни.
Знам си – времето не ми е длъжно...

Детето в мен напира с копнежа,
че мога отново да се разнежа.
Детето в мен искрено ме гали,
възвръща страсти, мемоари.
Детето в мен се появява, ...

Гласът ти е палитра и куршум,
изстрелян в непокой и суматоха –
рисунка на кошмар и звезден сън –
разстрел за грешен Бог и за пройдоха.
Очите ти – очите на дете – ...

Този дъжд е със тяло на мъж.
Хр. Фотев
Муза посидела и ушла
Вл. Висоцки
Тръгна си лятото. Златният дъжд ...

Нестройни са ми думите. И пак
бележа с изречения вината.
Без отговор, поредното ми „Как?“
зачеркнало е пътя за нататък.
В секунда, приравнена на живот, ...

В душата ми узряват бледи
разцъфналите слънчогледи.
И дишат въздух белодробен,
живота сричат те подробен.
И изпод миглите надничат, ...

На скептиците
Дали
съм скътал
пари
за старост, ...

Когато си говоря странно с птиците
и стигам с мисъл греещи звезди,
спуснала над поглед тих ресниците
недей се чудиш и не ме кори...
Не знаеш колко ми е нужна ...

4.
Пролетта се развихряше сред цвят и зеленина. Както винаги, както векове наред…
Малкото селско гробище се разшири. Някои мъртви бяха закарани за погребение далеч из страната, по новите места на децата и внуците им. Но се появиха и нови жители. Сред тях дори млади хора…
Идеята на Минчев за паметник ...

След като се развидели си намерих уютно местенце на една полянка, където след като похапнах няколко питки дори успях и да подремна малко. Напоследък не спях като хората. Сигурно ми се събираха 2-3 часа на денонощие, пък и хората си имаха хубави места за спане с покрив над главата и легло. Но аз сам ...

Once a princess was lost in a fog.
She cried for help but all in vain.
Nobody helped her but a frog,
That lead her to the palace lane.
Her gratitude turned into love, ...

Нежно с четка рисува,
твори в оранжево слънцето.
Тихо с флейта запява,
засвирва сънено вятърът.
Листата си тръгват, отлитат – ...

"Ерекция" към щастието...
Глава V
Пелинова не можа да заспи дълго след напрегнатият ден. Емоциите на всички около наближаването на Фарс бяха превърнали атмосферата на кораба като в кошер. Хаотични движения и жужене. Всеки разнасяше някакви папки, коментираше се шумно за това какво ли е там, дали ще ...

Сънувах, че помня как днешният ден се е свършил
и вкусила "утре"-то бягах ли, бягах към "вчера"...
да търся в кой миг немарливост крилете прекърших...
да бягам додето хвъркатото "мене" намеря.
А там се посрещнах пак "аз", но вклинена в земята – ...

БЪДИ МИ ПРИСТАН
Не ме сравнявай...
с божество.
Не казвай,
че съм най-красива. ...

..гумени кебапчета сънувах..
..в консервена кутия плувах..
..дъвчех някакъв чорап..
..пеликан кълвеше ме щастливо..
..усмихната змия видях.. ...

Когато грешен
опростен е, плаче и
ощастливен е!...

(Народът)
Слонът стъпва бавно.
Тяло клати плавно
и хобота вири.
Тъп си, като слона! ...

Покрито е тялото ти с плат и харизма,
с дрехи ненужни и сенки на страст,
пленена от разума и магнетизма,
твой е умът ми, имаш цялата власт.
Очите ти топли и някак добри, ...

От себе си как да се скрия?
Къде безутешна да ида?
Като вълчица да вия,
докато небето разбридам...
Да си съблека душата – ...

През криво огледало гледа все умът,
и чужда правда той не вижда,
недоволно плюе по света –
обезсмисляйки живота.
Трудно казва егото: ...

Катерички, две скокливи,
със очички закачливи,
ядки във гората сбират,
и в хралупи ги складират.
Есен е, но обозримо ...

Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...

Не правете ми удобства,
идвам аз от Долната Земя.
Там, до цъфналият кестен,
със звезди наметнат, ще преспя.
И курбан недей колете! ...

Инат се оказа май онзи стар спомен –
загнезден дълбоко в душата, дълбае,
и някъде там, в своя свят вероломен,
нехайно уж тласка сърце да мечтае.
И рови без милост в дълбоката рана. ...