Събрал съм скромен капитал -
за семеен бизнес, бих го дал,
но изпаднал съм почти в дилема -
къде да си реша, проблема?...
Как да почна бизнес тука, ...

Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема, ...

Нея я няма.
Няма светлина.
Остана само
тежка тъга.
Цветовете губят ...

Аз някога ще бъда птица.
Прелиствай бързо живите мечти.
Порязвай пръстите ми, нека се накъсват
последните останки от живота ми, правдив.
Поискай покрива на тихите небета. ...

Ти си тук, а сякаш те няма
толкоз близо, а толкоз далечна.
Впила поглед в морето,
сякаш виждаш дома си.
Ти с него говориш, ...

Самотни хорица сме в забързан живот
в успехи, провали минават ни дните,
забързани в своя поход към златен кивот,
изпускаме всичко, което осмисля душите.
Самотни сърца сме, сред други милиарди ...

Ураганите стихват щом чуя гласа ти.
Сърцето сгряваш ми и ме смразяваш.
И просто така, за броени минути
И лято, и зима на мене ти даваш.
Пламъкът в тебе валежи поражда. ...

Седим.
Двама с теб.
Мълчим.
Докосваме късчета лед.
И ги топим. ...

Фасада е животът, някаква фасада,
обвил с черупката си облата ни същност.
В кръга, затворил в нас самите листопада,
ръми дъждец от вчера в миглите до късно.
Разнищваме до кост причините за щастие. ...

11.
Сънят ми е накъсан и често се събуждам, отваряйки рязко очи. Умората, която се е насъбрала в мен, обаче си казва думата и аз отново ги затварям. До мен Катя изглежда, че спи непробудно. Божо стои на пост, но оттук виждам как главата му клюма, защото и той е изтощен. Пещерата сякаш няма край. Сле ...

Не е любов да кажеш, че обичаш,
не е обич стихове да пишеш..
Не е любов и да си главозамаян,
хормони са и това го зная.
Не е любов да подариш цветя, ...

С боси стъпала
по твоите чувства.
Искаме още.

изгаряш ме,
а съм водно създание
опияняваш ме,
а не докосвам алкохол
караш ме ...

На върха съм.
Под мен няма долини, няма пасища, треви и селца.
Няма сняг. И хора няма.
Има само вятър. Камънаци. Глас: провлачен, дълбок и зловещ. Иде отнякъде, прилича на вой. Стори ми се, че гласът е женски.
Видях я. Беше черна. И гласът ѝ беше черен. ...

От утробата на разплетената дамаджана
добротата като мишленце плахичко наднича,
страх я е ... оглежда се с надежда
помръдва недоверчиво с мустачки
страхлива е горката ...

В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно, ...

Connected souls
И сякаш те познавам цял един живот,
а всъщност знам за тебе твърде малко...
и сякаш полетът суров ме води към небе необятно
и сякаш в някой друг живот ...

Бръчките бавно се нанизват около очите.
Светлинки за миг озаряват празни стаи, прашни ъгли, разхвърляни легла, грозни мисли...
Акопунктура на ретините - мъглявина в тунела.
Безжалостно преследваме демоните си, надявайки се никога да не ги стигнем.
Защото тогава приключва играта - за всички! ...

Разчупи ме парче по парче,
оголи всеки нерв на душата
и кръвта застави да тече,
всяка фибра разбий без остатък.
После пак ме рисувай с очи, ...

Високо вдигнати са летвите.
До тях не стигат даже клетвите.
Под тях минават само бедните,
последвани дори от средните.
Над летвите стоят богатите, ...

Генка Богданова
Тихо, тихо ведро утро!
Слънцето в росата спи.
В синьото небе бездънно
розова зора пламти. ...

Потъмня небето
доскоро слънчево и синьо,
мълчание се настани в притихналата шир,
предчувсвие за мрак премина,
за краят на спокойствие и мир. ...

Аз бях на двайсет.
Ти – двадесет и пет.
Аз – плаха девойка,
ти – романтик и поет!
Съдбата ни срещна ...

Развърза ми ръцете и сърцето,
и вкусих тялото си жадно от душа.
Съблякох и страха на недоверието,
и си потърсих с гол инстинкт и целостта.
Започнах себе си неволно да разказвам – ...

Нощта над сърцата ще бди,
грее от лунните звезди.
Ще зее, като пропаст в нашите души,
волна, като птица ще отлети.
Ще слеем горящи тела, ...

Цветни губери разстила
денем планината
и в море от синя свила
къпе се земята.
Вдигат сватба в Арбанаси ...

СРЕД ТИШИНАТА
Не усещаш ли – вече съм минало?!
Твоят път не на мен е обречен.
Недокосната нежност е сринала
своя замък, за тебе далечен! ...

няма истини
половинчати
няма истини
витиевати
истината я творят ...

Ела при мен в самотната ми стая
и припомни ми за годините ни диви
за раните които не зараснаха
и думите които не си казахме,
за силата която не намерихме ...

132/ Най-истински се чувстваш вечер,
тама когато долети,
светулките щом щъкнът вече
и грейнат едрите звезди.
Отърсваш лятната жерава ...

Летя със ятото на птиците,
с очи загребвам синева.
Събирам топлина в зениците
и я раздавам по света.
Пристигам щедра като лято, ...

От времето ново, човешки неволи,
по пътища стари, боси и голи,
човеци, шибеци и вечните роли,
сменени от вечни човечни разколи.
Делят се човеци на черни и бели, ...

Обещание;
Ще прикрия сълзите със смях,
Ще прикрия мъката в игра,
Ще прикрия самотата в дела в ЖИВОТ
Ще се радвам на животни, а не на идоли, ...

Скитах се самотен по света.
Много нощи лутах се във мрака.
Търсех да открия любовта.
Вярвах нейде там, че тя ме чака!
Улици безмълвни. Тишина. ...

Ден за размисъл у мене днес настана!
Що ли става тъй,
в джебеца си кинти все да не намирам
и в дома от работа се щом прибирам,
като джихадистки талибан въоръжена, ...

Не се живее без любов,
без нея празно е и кухо,
невидим става тоз` живот,
сърцето бие някак глухо.
Щом дойде тя, срещни я прав, ...

Седи на тротоара, свита тъжно до улука.
Така решила е, ще чака купувачи тука.
Студен вятър косите ѝ грубо разрошва,
снежинки рисуват бавно дантела разкошна.
Обаче улиците мрачни бързо опустяват. ...

В измислена от ролите игра
сюжетът сенките преплита.
Превръща същността в гора
и всекиму налага се да скита
из дебрите на гъстия шубрак, ...