Работихме усилено на парахода стар
и се замислих веднъж за най-скъпия товар,
който не беше във трюма, не беше и в танка,
а всеки го виждаше в своята собствена сянка.
Ставахме рано и почивката бе кратка, ...

В съня ти ще вляза
потайно и тихо,
от небето ще сляза
омайно в стихо!
На душата нетленна ...

В една яхта от стихове ще пътувам към непознатото...
но и към значимото...към красивите неща
и простото на естествеността,
там където стигна до сърцето ми и влезе...
просто ето така без никакво предупреждение... ...

Закани, крясъци и грохот...
Потеглят орките на поход –
пред тях са злачните земи!
Следят ги вестоносци зорки,
но идват хилядите орки... ...

Очи, проблясващи в луната
само с малък поглед озарен,
от споменът така останал,
единствен, чист, неопетнен...
И всичко виждам из луната ...

Има път по който ще тръгна,
много дълго сама ще вървя,
но когато неволно замръкна,
аз при теб за отмора ще спра!
Има дни в които ще плача, ...

На козата съм сестричка,
блея и паса тревичка
на полянка, сред горичка,
но не съм сърничка.
Че отглеждат ме в селцето ...

Аз съм просто човек – автентичен,
със своите силни и слаби страни.
В необятния свят прагматичен
попаднал случайно в ранни зори.
Сред добрите и стойностни хора ...

Басня от Генка Богданова
Овенът беше хубавец,
но за нещастие – вдовец.
За сватба някаква си лани,
съвсем безсъвестно изклани, ...

В съня ти нощем аз пристигам,
като очакван сякаш гост.
Сърцето влюбено достигам –
към него хвърлям слънчев мост.
Душата ти с памук изваждам ...

Когато животът го къпеше в мрак,
той се влюби във малка светулка.
Пиян от надежди забрави, че грях
е да тикнеш свободата в бутилка.
Вечер късно с пребити мечти, ...

Някой се цели в Европа.
Стреля... и жертвата пада.
Кратки сърдечни синкопи...
Гледаме филм безпощаден.
Или сънуваме... Боже, ...

Твоите очи, страннико, и моите
не виждат едно и също...
Твоите виждат пътя,
моите – камъните!
Твоите виждат огъня, ...

Отиде си
Не съм те гонил. Просто си мълчах.
Мълчах, когато стягаше багажа.
Когато тръгна пак си замълчах.
Колата щом изкара от гаража ...

Обруганата вяра на времето спряло
утаява съня си в пресъхнали локви,
отзвучава симптомно, без край и начало,
без молитва, без звук. И без покрив.
Не е болка душата ѝ, само – чуплива. ...

– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...

Да, или не?
Отговаряй ми със да, и не!
Въпросите ми ясни са, и точни.
Бъди конкретна, и недей –
уклончиво да бягаш, и нарочно... ...

Как със синьо да опиша гръмотевичния страх?
Тежко облаците дишат. Кръв по залеза видях.
Ален, въздухът трепери, за да рукне като плач.
Вяра ли е или ерес, щом е с брадва на палач?
Всяко детство е хвърчило, изрисувано с мечти. ...

От славата порочна не отпил –
отдавна само с гроздова препивам.
До мене лесно се показва стил
пред черните дула на обективите.
Зад порти не залостих своя гняв. ...

Планината е синя, сякаш детско моливче.
Накъдето погледнеш – безветрие; тихо е.
Само ясни прозрения, само малки чудатости.
Заговориш, или замълчиш – все е стихове.
Но сега аз вървя към високо подножие, ...

Любов като откъснат лист
в очите ни топи се.
Дали на две ще разделиш
подкови и копита?
Дали във сенките тежи ...

Пясъчен часовник
Полъх на вятър топъл
Светлина от слънце ясно
Хоризонт безкрай открит
Мирис на морски пясък ...

Седя в кухнята и съм зяпнала озадачено телефона си, докато чакам да се свари кафето ми. Новият прехвален органайзер, който си сложих ми е затрил срещите за днес.
– Какво се чудиш?
Вдигнах очи към Борил, който тъкмо влизаше:
– Защо си по анцунг?
– После ще се облека. Елианчето помоли да я закарам до ...

Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри... ...

Понасях се по звуци на пиано
и всяко чувство бе един клавиш,
в дълбокото на ре мажорно само
остана ти накрая да трептиш.
Не мога да си тръгна прежадняла ...

Аз съм този зад плакáта ви кичозен на стената,
аз съм този, скрит зад билбордовете, когато спира тока.
Аз съм мръсната ви риза в коша за пране,
аз съм вашето подмолно мислене.
Аз съм, там, където никои друг не ще да е. ...

Спри, моя обич! –
пърхаща в сърцето,
разделена на две,
изморена, но още носеща огъня.
Отвори очи. ...

Кошер в небето
Прощални есенни писма
октомври вчера е написал.
Мъглата – с белия си плащ
загърна хребета умислен. ...

Ветрец ме лъхна отгоре.
Като начало – приятен.
Целува ме, нежно говори.
Успива. Същински джелатин.
Да вярвам, че иде лято. ...

14/ЗА МОЙТО СТИХОПЛЕТСТВО
За всякакви неща аз стихове съм писал
И винаги го правех от сърце.
Защо на тая моя страст със се орисал
и съм го правил още от дете. ...

Живея в безкрайното синьо.
Земята?... По нея вървя.
Пенливо е нейното вино,
но пия с любов любовта!
Защото е кратък животът – ...

На българските букви днес е ден,
свещените слова чрез тях говорят.
За славата на българския дух,
от солунските братя сътворени.
И Божията мъдрост просия́ ...