Пее сърцето.
Разкъсани облаци,
обрулени хълмове
люлени от ветрове,
една целувка на слънцето и ...

ПОЖЕЛАНИЕ
- Комшу, добър ти ден! Как си, къде ходиш? Нямаше те няколко дни, та викам да намина, да нямаш нужда от помощ.
Той ли не знае, клюкарката му с клюкарка, той ли не знае, че ме отведе кварталния /така викаме на Панайот, селския полицай/ и два дни ме държаха в полицейското управление в града. ...

Емоциите в живота
са като солта и захарта.
Те извират от водата
и се вливат в сала на душата.
Да се развълнуваш. ...

Трети март
Празнуваме деня на Свободата.
С много почит и обич в сърцата,
поднасяме цветя
с признателност към руските ни братя ...

Дишай, дишай, моя малка,
трън животът е в петичка,
камък, хвърлен на асфалта,
дишай, само дишай, птиче.
Педя разстояние до рая, ...

Паразити лазят в твоята постеля,
от хляба ти труден се хранят, без срам!
В джоба тършуват за скрита огризка
и бързат към своя да я зачислят.
Закони създадени от лакоми въшки, ...

Да беше пистолет-да засечеш
преди душата си да съблека пред Бога.
Да беше затъпено острие,
да пробода илик в гръдта си да не мога.
Да беше дребна шарка-да преминеш, ...

Да можех да прегърна всички рани!
И болката ти с пръсти да изтрия!
По черна обич сълзите проляни
със топли устни мълком да изпия!
Да я забравиш, да не помниш, да я няма! ...

Затворника
Убива болка
Чертаейки небето
Затворника
Живее със затворници ...

Нещо отвътре ми шепти,
ела към мен...
Но иска да се отдалеча
от теб и ми крещи...
Този шепот съкровен ...

Днес е прекрасен пролетен ден,
а аз съм прикована на легло.
За някои е ден обикновен,
но за мен изпълнен е с тегло!
Как искам да му се порадвам ...

Очите ти
сутрин ме посрещат,
вечер ме изпращат.
И съм смутена –
приемат вините ми, ...

Преминаха още едни избори и сега нищо не може да ни спре да продължим да обвиняваме държавата, нищо не ни пречи да бъдем един Кристо – той се смята за успял, ние защо да сме по-долу от него, той се е отрекъл от предците си, защо и ние да не го направим. Колко пъти всеки от нас е казвал „тъпа държава ...

Да разделим ли тази нощ на две?
Ти – в твоята, аз – в мойта половина...
Заключих всички лоши светове,
но болката не ме подмина.
Не спим. И като прилепи в стъкло ...

Бяла тишина и шепот.
Нежност затрупала душата.
И разцъфтява любов силна.
Неиспепелена обич.
Музика изпълва мисълта ми. ...

Генка Богданова
Душата ми e днес пред нея на колене.
Тъжно и виновно в мен сърцето стене.
Тя стои пред мене тиха, посивяла,
рони се мазилка от стената бяла. ...

Конските вагони преминават,
във тях катъри няма, има хора,
във конските вагони хората доят ги
вместо крави
и след това заключват ги в обора. ...

Приказка за горската Свиня
В богатато семейство на свинята,
най-знатната рода от планината
родило се закръглено прасенце,
с надуто розово зурленце. ...

135/ Не можех аз без новините.
Навярно с мозък съм промит!
Зад тях заставах упорито,
следях домашния елит...
Причините при мен са стари, ...

Балерина
На балет се учи
малкото момиче.
Крачета и ръчички
с грация да движи. ...

Окрилен в първата целувка,
до днес още я помня.
Нека да те напътства с прегръдка
и твоята радост или болка да осеня.
В зимни и летни дни, ...

Като езичница – бродя по нощите,
редя заклинания, търся магия.
Билки и мъдрост събирам. И сила!
Мисли горчиви дълбоко да скрия.
Бродя по нощите – търся звездата. ...

Заспивам в твоята Вселена.
Ръцете ми насън превземат
разстоянията.
И си до мен.
В моята си приютен. ...

Върви смело ти напред,
не мисли за минали моменти.
Върви, там всичко е наред.
Не влагай в мене сантименти.
Назад не гледай, няма нищо там. ...

По "Космос" от Недялко Чалъков
И моят свят е тъй безкраен,
като безкрайната Вселена.
И в него търся образ траен,
като троянската Елена. ...

Сатаната заровете хвърля,
огнената цифра е една Душа,
с броеницата съдбата им прехвърля,
катранът заклокочи, прекипя.
Коя да вземе, все достойни, ...

В малък град
кривите улички
са целия свят
на моите буквички,
които крадат ...

Аз не искам ти да ме обичаш,
нито празни думи и лъжи!
Аз не искам ти да ми се вричаш
във любов, във вярност и мечти!
Искам само да си ми приятел. ...

Няма ни см...ртни,
ни см...рт, ни отвъд! – С вяра
чувства духът ни!

(Посветено на българските пенсионери)
Остаряхме с теб, мила, неусетно почти!...
Още малко до края...Ти се дръж, не плачи!...
Уж съм здрава порода, но и мен ме гнети
безнадеждност, умора...Зная, страдаш и ти! ...

Надежда, която тихо изтлява във мрака,
заключена – там е, примряла и чака
да дойде отново един лъч светлина,
да стопли, да сгрее душите човешки;
забравил утеха и нежност, трепти през нощта, ...

Сива стая, дори портретът - плачещ,
душевност, погубена във самотата,
история забравена – урокът плашещ.
Подът бос.Студена, прашна – земята.
Огледало със следи, едновремешни. ...

Театърът на живота се разиграва,
постановката остарява и се подновява.
Сценарият вече се пише самичък,
а поет се мъчи не само едничък.
Актьорите, както Шекспир е казал, сме ние, ...

В анонимни делници
си спомням, че
коридор
е несъизмерима дума
в събота ...