Във спомена на минало, живяно,
напъхана във антикварен скрин,
лежах на дъното, мъниче разпиляно,
изгрявах с болката, а лягах със: Амин!!!
Във спомена на минало, душата, ...

Душа ли беше - жилава трева,
в сърцето на безводната пустиня.
Без питанки "защо" и "докога"
все оцелява кротко, от години.
Сама не знае тук защо стърчи - ...

Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, кла ...

Музика за шезлонг.

Вдъхновено от благодарността на една жена в инвалидна количка за финансовата помощ от виртуални непознати
Като полъха на вятър,
като аромат на цвете,
ти невидим си приятел,
усещам как прегръщаш ме ...

Защо не пораснах?
Съмнявам се да има човек, който да не си спомня с умиление и носталгия по детските години. Като възрастни винаги си разказваме забавни детски случки и отронваме тиха въздишка за онова време, което няма как да се върне и за което само остават спомените. Като деца все искахме да пора ...

В прозорец без перде – окото на Циклоп –
вали проливен дъжд без намек за потоп.
Намръщеният ден, от облаци издут –
напук или пък не – вещае тих уют.
В камината пред мен – разпаленият пън ...

every grain of sand
is secretly
a polyhedron
that despises science
like every grain of joy ...

Кой пътя ни трасира в лабиринт,
така че още в него криволичим.
Уж заедно стартирахме със спринт,
но после всеки хукна единично.
Не се признават вече правила. ...

Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като ...

II.
Вероятно мнозина от вас вече са се запитали защо нашето повествование започва в оня опушен, евтин бар. Ако те проявят малко търпение ще разберат, че именно в тоя бар, двадесет и пет години след историческата конференция в град Измир нашият познайник Ондур Карим седеше на една петносана маса и се ...

Забравих болката, оставих я... избягах,
надеждите удавих в локва кал!
В гнева на нощите, аз тебе те забравях,
до мене никога не си вървял!
Намразих те, превърнах те във жалък спомен. ...

Късно вечер е. Някъде към един и половина, ако не и два. Стоя с голяма чаша чай пред купища учебници и мисля : Накъде отиваме и ние? От еднакви по-еднакви, от слепи - по слепи, но и от умни по-умни и от виждащи по-виждащи. Мислите ми бушуват, а есето така си и стои, два реда един въз друг и толкоз. ...

Завинаги ще замълча пред теб на прага ти
вече ни дума, нито буква дори
няма смисъл от звук, нито стон
ще говоря само, когато ти поискаш от мен
С жадни устни ще пия сълзите ти ...

Нереална си и истинска, и земна!
Звездите в косите ти блестят,
усмивката ти гали ме с лъчите си,
ръцете ти докосвам в опит времето да спра
и цялата изпълваш ме с възхищение! ...

Сърцето ти знае.
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания. ...

Пак вслушвам се във този късен дъжд,
приспивно зад стъклото който шушне...
Да можех да го разбера веднъж,
какво ми казва с хладните си устни?...
Дали във тъмното не ми шепти ...

Его...
Виждам те как се появяваш тук,
като огън и като дим невидим...
Виждам те и как така както идваш
щом поискаш изчезваш изведнъж... ...

ПРОСТО ИДВАМ!
Р. Чакърова
Не чакам да ми се обадиш или да ме попиташ как съм –
то може да се случи днес или след "N х Х" животи...
И не, че вече ще съм стара, и не, че няма да дочакам – ...

небесна прелест
родният език е и
за нас светлик е

Вярваш ли в мен, още ли вярваш,
че съм бегла измислица в твоята глава,
призракът, яхнал нощния вятър
и безсилие, стиснало в тебе гнева?
Още ли вярваш, ех, още ли вярваш, ...

Студен вятър подухваше във влажната януарска вечер, когато излязъл от лекции, младият студент Симеон Любенов закрачи по кишавия тротоар на една от кривите улички в посока Орлов мост. Ледът се топеше и водата в зиналите по асфалта трапове криеше опасности както за коли, така и за пешеходци. Канализац ...

Ако те видя
и си пожелая
никога повече
да не си отиваш,
ще те намеря на сутринта, ...

Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях. За да ги спася от забравата и да им дам слънце дори когато няма да ме има, се заех да разкажа за онези дн ...

Когато болката откликва откровения...

Приятелю, четеш ли?
Четеш ли или само плъзгаш погледа си през буквите, думите и изреченията, които ти пиша. Питам се дали изобщо чуваш крясъците ми, когато оставам без думи. Исках да бъдеш там, до мен, исках те, всеки ден, всеки миг, всеки час (и може би все още мечтая, защото знам, че понякога те с ...

- Страх ме е…
- Не се безпокойте, скоро ще отмине.
- А какво ще стане след това?
- След това…Ще си отидете.
- Обещавате ли? Обещавате ли, че най-накрая ще видя семейството си и ще си полегна като хората? Тук ми е адски неудобно… ...

Усмихвам се, а ме боли...
Мислите ми са разбити...
Отчаян погледът кръжи!?
От хаоса на мойте вопли.
Живея своя си живот. ...

В къщи си си.
Разпилей косите си.
Съблечи дрехите си.
Разроши косите си.
Пристъпи, бавно, боса си. ...

Не са дървета, а са хора, които със повехнали очи
умоляват те отново да пристъпиш към земята,
която безвъзвратно изостави.
Виждаш ги в съня си под покров от мрак и лунна светлина,
а шепотът им долита от дъното на бездна. ...

Болничко е днес детето,
киха, кашля от зори,
не го слуша и нослето,
гърлото и то боли!
Но голямо е момчето, ...

Днес, в този ден студен,
Предлагам ти на чаша вино да поседнем,
Да ти кажа колко е светът ми разрушен,
А може и във миналото да погледнем.
Когато виното ми беше гадно, ...

Седя и не знам вече какво мога да направя. Не говоря за някой друг, а към мен самата. Как се изтръгват нежелани чувства от вътре, които постоянно ми докарват емоционални състояния - дали ще ми се плаче, пее, танцува или пише, а понякога дори се смея сама на не забележими неща, всичко това ми причиня ...

Аз ще мълча. Ти стреляй напосоки.
Отдавна раните ми не кървят.
И други думи грозни и жестоки
търпяла съм край мене да валят.
Отдавна съм оставила назад ...