ПИТО - ПЛАТЕНО
Ще си платя за всичко!
Сметката расте.
Все още карам я на вересия.
Кръчмарят е добър. ...

***
Нощ,
Мрачна,
Непрогледна,
Дъжд свиреп пада. ...

Бодат очите ми зелени ручеи,
зелени ручеи бодат нозете ми.
Да скъсат тихото, пролайват кучета
и пак е призрачно, и страх обзема ме.
Вървя през клоните, пълзя без пътища, ...

удави ме в чашата с розе
да поема въздух мъничко поне
удави и себе си, за да сме двама
огледало ли било
или пък стъкло ...

Ти си миража
в моята пустиня.
Ти си образа
в изкривеното огледало.
Ти си принца с коня. ...

Защо главата тегне изнурена?
Защо гърдите са без капка мощ?
Мъгла забулва днес душата изморена
и настъпва неочакваната нощ.
Съблазънта сърцето не опива, ...

Полето,
тревата,
пътека...
И няма къде да се спреш.
Детето, ...

Тази сутрин, Калина ми каза:
-
"Иска ми се да се усмихна. Искам да почувтвам искри в очите ми! Искам да грейна и да прожектирам щастие...
Искам. Искам! Но виж ме! Лицето ми е от порцелан.
Иска ми се да заговоря искрено в очите на хората. Искам да прошепна истината! Искам да извикам от болка! Искам д ...

светът около
алената роза се
върти неспирно
.....................................
Светът неспирно ...

А неговите сълзи
болят повече от твоите,
пронизват сърцето ти
с остър нож.
А думите неосъзнати, ...

Позволявам си да ми липсваш,
в онези моменти, когато
в пейзажа околен се вписваш,
сякаш тук си и още е лято.
Позволявам си за теб да тъгувам, ...

В океана от мисли и идеи,
в спомени и пътища възможни,
за които човек така копнее,
чертаят се карти прости и сложни.
Не се ли научиш умело да плуваш, ...

Своја сум, а сепак личам на тебе
бидејки го испив твоето вино
и оттогаш облакот од солзи
е моја мека перница.
Jа понесов твојата тежина, ...

ДАЛЕ ЧЕ СИ ОТ МЕН
Целувките ти малко закъсняха.
Различно е. Навън е светъл ден
и думите ти сякаш ме разсмяха.
Далече си, далече си от мен. ...

Кралице...
На едно специално момиче...
Да вървим, принцесо моя! Събуди се!
Момиче малко, колко си голямо...?!
Не забравяй никога дните на радост... ...

Дори да нямам повече от миг
от своя нежен полет като вятър.
Аз вечно ще те нося в стих,
защото тази обич е в душата.
Защото тази обич е съдба, ...

Достигна вече фазата последна.
Навлизаш в най-дълбокото на пещерата.
Мечтите ти са глутницата сенки –
проекция на прилепи в душата...
Светът е зъл шаман, магия сторващ. ...

На Тихчо
(02.06.1989 - 14.07.2013)
Толкова ми липсваш, че от болка
моля се в душата да те свия.
В храм да те положа, в който мога ...

- Стани, бе, Калояне! Стани! Виж какво е хубаво времето… Откога не е било толкова слънчево! Стани да се разходим малко! Ще идем до парка, ще си купим сладолед, пък ще седнем после някъде на сянка… Ох, Калояне… Откакто се върна от тоя пуст Афганистан, по цял ден лежиш! Стани поне да хапнеш! Виж, сгот ...

Искам да си представя какво изпитва Бог, когато ни чуе, че лъжем. Ако се покаем – ни прощава. Ако не сме вярващи – съдът ще е заради липсата на вяра. Но ако сме някъде по средата? Защото има хора, които хем вярват, хем не се съобразяват с Неговите изисквания. Позволяват си, е не големи, но дребни, м ...

Оцелявам. Разбивам със зъби леда,
оковал гибелно пръстите ми.
Целувам нежно кръвта,
Това е закуската ми.
Оцелявам. Гори от болка студът, ...

Усещал ли си полъха на топъл, южен вятър, докато вървиш сам по улицата?
Това са хората, които си обичал и си изгубил, така те прегръщат и ти показват, че не са те забравили...
Когато си най-сам... Усети ли?

Двамата спяха дълбоко, не се вдигаше никакъв шум. Всичко беше спокойно, докато не се събудиха с крясъци. Мария отива в банята, поглежда се в огледалото и се стряска. Започва да се оглежда, съблича се гола и изкрещява. Петър става от леглото и отива в банята и когато вижда Мария или по-точно него.
- ...

Там, на края на света,
където още е солено,
сещаш ли се – имаше една
почти забравена вселена?
Там, след синьото море, ...

Бяха няколко, всички красиви.
Нагласени, гримирани, тъпи.
А край тях, смешно учтиви,
над ръкава с часовници скъпи
се мотаеха разни кретени ...

Странен, объркан свят.
Непроходима зима.
Свити на топло, спят
мислите, че ни има.
Къдри дантелен дим. ...

Стояха край огнището банкер, производител на цветя и чистач. Нищо не ги свързваше. Може би само огнището. Голям студ се беше извил навън, зимата свистеше по целия хълм, че и нагоре – из планината, над града под нея и върху пустошта наоколо. Искаше да отнеме топлотата между хората този студ. При това ...

Животът е изпит,
спуснат отгоре,
и не пита
имаш ли сили.
Издръжливи сме. ...

А дните си минават
Светът не спря
Без теб
Ще продължа
Искам или не искам ...

Хей, любими.
Утре имам среща с друг,
И незнайно защо за теб се сетих.
Страх ме е, любов.
Че вечно с теб ще го сравнявам. ...

Да чуваш, да виждаш, да вдишваш нощта.
И чувам, и виждам, и вдишвам снега.
Да докосваш, да бленуваш да осъществяваш мечта.
И докосвам, и бленувам, и осъществявам любовта.
Да станеш, да се обърнеш, да затвориш врата. ...

Изтрих ненужни адреси, имена, телефони,
изхвърлих стари тефтери и спомени...
С много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми. ...

Кои сме ние?
От къде идваме и къде отиваме?
Глави празни, ръце също...
борба за несъществуващото.
Разпилян живот, съдби разбити... ...

Уморено свивам се в нощта,
в ума ми пак царуваш ти
и ето, че замислям се сега
пак ли аз сгреших, уви?
Наясно съм със липсата на ...

Дяконе, нужен си ми,
ела да видиш татко,
той е с куфар във ръка,
как сълзи на прага рони,
че детето му пораства в тъга. ...

Там по китна пътека,
на дъното в края,
на кръглото - в ъгъла,
чак на левия бряг,
една малка история - ...