Ще избледнее споменът, гласът ти ще заглъхне
и ще е сън дори, че съм те виждала.
Но някъде на скрито, в умората на бръчките,
следата твоя дълго ще намирам.
Защото ти се случи неочаквано щастливо, ...

ОТИВАТ ДНИТЕ
Вървят си дните безвъзвратно...
Отнесени като листа.
А аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта!... ...

Говори ми
Говори ми! Говори ми много, тихо.
Какво? Не питай.
По някакъв свой път ти при мен дойде.
При мен си! Остани! ...

Домаќините не ме сакаат
гостите не ме примаат
во моите очи
се будат илјада разочарани сонца
се оддалечив од саканите ...

И тази нощ ще дойдеш в моя сън.
Ще милваш изнуреното ми тяло.
Ще блъска и крещи дъждът навън.
Сърцето ми ще бие побесняло.
Горещите ти устни ще шептят ...

Как да го живея лесно
тоз живот във днешно време?
Умствено, че и телесно
гъна се под сложно стреме.
Пътят ми е все разкалян, ...

Много сълзи има в тоя свят,
но слънце нявга мен огря,
утеши ме красив, чуден цвят -
тя бе чиста, невинна, добра!
Жажда за живот и за идеал ...

Събудих се след три поредни зими
с коси от дъжд и капчици сребро.
Сънувах най-кошмарния си сън.
Сънувах, че животът е наистина
и аз съм в него за безчетен път, ...

И днес отново
виждам те -
преди завоя
от мене да те скрие,
надвиквайки шума на влака, ...

Аз бях обграден от десетки войници.
Бе сигурна моята смърт...
Войниците имаха
черни доспехи
от странен, ...

Погледни ме, прозри ме,
аз съм ти и ти си аз.
Вечното зове ни в безкрайността,
близо сме, нали? Топло е, нали?
Две сърца в едно са слети, ...

Сега съм огледало на душата ти,
ред от репертоара на Бог,
разделят ни мигове, запетаи и точки,
между нас - вечност
и един въжен мост, ...

Ако се опиша, може би ще се харесам.
Ако се харесам, възможно е да се влюбя в себе си.
Ако се влюбя в себе си, сигурно ще се намразя.
По-добре да не се описвам.
Възможно е да си остана влюбен. ...

ФРОНТ
Пресичат се житейски паралели
с меридиани тежки на съдбата
и подранили или закъснели,
участваме на времето в играта. ...

Има ли ги още?
Има ли ги още истинските приятели? В тази история ще ви разкажа няколко срещи с истинските приятели, които в момента не се познаваме и такива, които нямаше да пиша тази книга. Първия истински човек в живота ми беше човек на, който имах по- голямо доверие и от майка ми, споделях и днит ...

От малка сластна си мръсница,
липсва ти морал, всеки туй го вижда.
Над теб, и над твоята връстница,
бурята по-малко всеки ден приижда.
Липсва възпитание, ...

Затвори вратата след себе си.
Вземи със себе си радостта и мечтите.
Остави за мен чашата,
снимките,
и някъде дълбоко в мен ...

За твоето приятелство - Благодаря!
Благодаря на Бога, че те има!
Че беше тук, дори когато аз
бях лоша. Жалка. Гневна. Нетърпима.
И че каквато съм - такава ме прие - ...

Можеш ти дъжда да излекуваш
от едно студено безразличие,
ако сам тъгата ми преплуваш
и достигнеш бряг със име "ничия".
Този бряг е ронеща възможност ...

От кал и Божи дух съм сътворен,
а днес владея цялата Вселена.
Дори самият бог е изумен
от силата, която блика в мене.
Защото гледа моето безумие – ...

>
>
>

На баща ми
Господ Бог те сътвори от кал,
вдъхна ти душа, за да обичаш.
Даде ти сърце да имаш жал
и безброй мечти след тях да тичаш. ...

Белият лист как да запълня,
щом сърцето ми не познава езика,
с който на мен и теб не ни стиска
да си кажем кой колко другия обича...
Изрично животът ни предрича - ...

Три реда от безгласна пиеса
Завоалирана във мисията живот
Най-истинските мигове без дрехи са
Най-истинските истини болят
В неизказаното скрит е смисълът ...

Разлях се в мечтите -
превърнах се в мак!
Погалих си дните,
после ситния мрак...
Разгърнах дъгата ...

Ще се загубя някъде дълбоко в теб
когато с гайдата душата ми заплаче...
И звънкоструйно, пролетно капчука
през тамбурата в мене зазвучи...
Когато вятър звезден през кавала ме докосне, ...

Във тъжна неделя се стели постеля
над моето малко градче.
Персони с торби във ръцете поели
по дълга пътека. Дете
протестира, не иска да ходи. ...

За начало на стиха ме
вдъхнови страничката на
nanito (Надежда Тошкова)
Corner of the wishes
(Ъгълче на желанията), ...

Знам, колко отчаяния са ме спохождали,
щурмували са мойта непристъпност
и мислите с невяра са оплождали,
засявали са нощите ми тръпни.
Тъгите, като листопад отгоре ми, ...

И когато, лежейки със горящи очи,
трескав пулс те рисува пред мене,
тишина ме изпълва, тишина ме вали,
а Смъртта е дошла да ме вземе;
аз полагам ръка в костеливата длан, ...

Десет дена отпуск – за болен родител. Само три дена използвани...

Когато вселените са се разпукали
по продължението на всемира,
а галактиките са се подреждали,
за да срещнат двама ни,
когато звезди са избухвали в допир, ...

Осъмвам равен с пепелта в очите
под стъпките на многобройни спомени.
И страници от библия са дните,
некоординирани, останали бездомни...
Ще ми простиш ли крехкото доверие...? - ...

Обич
Боже, колко те обичам, мой странен и непредвидим живот! Обичам всеки миг от дългите ми неспокойни дни. Макар и да съм сама, щастлива съм, че те живея.
Обичам те с твойта пъстрота, Живот! Обичам ветровете ти-ту леки, галещи лицето ми; ту рошещи косите; ту бурни и студени, хапещи страните ми.
Оби ...

По съседски в Хавана
Както съм започнала напоследък да си пиша спомените от живота в Куба, не мога да прескоча нашите многобройни съседи, някои от които имаха доста интересни истории. Майка работеше само половин ден в българското училище в Хавана, имаше доста свободно време и се беше сприятелила с м ...

Не боли по-малко, не боли повече
от първия ден, когато си тръгна.
Времето спира. И ме гледа безпомощна.
А под кожата – лед, и вулкани, и тръни.
Не тежи повече, не тежи и по-малко ...

Отиде си поредната ми муза...
Излъгах – всъщност беше муз...
Цяла вечност съм била в заблуда,
че срещнала съм правилния мъж.
И тръгна влакът от последна гара. ...

Излезе среќата од кутија со кибрит
ја научи азбуката на лажните луѓе
се радуваше како дете
ги разубавуваше убавите жени
запали оган за сите нас ...

Че броенето „спорѝ“ ѝ,
всеки може да открие.
Почне уж – едно, две, три... и
по-нататъка забравя.
Но след малко продължава: ...