Аз съм чук, а ти си наковалня
в ръцете на ковача – Бог.
Изковава любовта ни
като меч за бой с врага жесток!
Всеки удар – наша среща – ...

Морето е спокойно - вързан поп -
и синьото му расо е прибрано.
Събира август пек в тръстиков сноп,
на дюната до плажа вбил коляно.
Разбриданите водорасли пак ...

Насън пътувам надалече,
посоката си без да знам,
навсякъде еднакво ничий,
навсякъде еднакво сам.
А тя лежи до мен, отляво. ...

През портала на времето преминал в галоп,
но съвместил своето битие с наличната страст.
Престрадални поеми написал в трудни,
изящни моменти на устрем, самота и силни чувства.
Тежък избор в нашето съвремие. ...

Не ме забравяй!
Не ме изгубвай
в пясъците на времето!
Търси ме в песента на славея.
А ти ще ме викаш и искаш в живота. ...

Отдавна пораснах.
Голяма съм вече,
и своя път в живота избрах!...
Но малка се чувствам,
и плахо престъпвам ...

ИМА ХОРА... КОИТО ВЛИЗАТ В ЖИВОТА НИ... ТИХО.
На пръсти! Като в храм.
Влизат тихо, на пръсти... от страх - да не разбутат нещо. Нещо да не разместят... Да не счупят...
Влизат в Душите ни - точно като в храм!
С цялото си уважение към храма... И към всичко, което се съдържа в него. ...

Посоката, която съм избрал
е твърде излиняла от миражи.
Но нейде там е близкият финал
и няма как мираж да се окаже.
Да спреш вълната – просто няма как. ...

Откакто те няма,
вали.
През прозореца,
гледам дъждът
как тече ...

Така. Решил бях да се беся. Снощи.
Но после казах си - бе, я се спри!
Ти сметки имаш да уреждаш още,
за поражение недей мисли!
Търпиш, търпиш, пък идва ти до гуша! ...

83/ О, нужен ни е друг подход!
На Свободата да се спрем!
И тъй на целия народ,
разковничето да дадем!
Съветвайки със умни фрази, ...

Те Керо, ах те Керо мучо,
ми вика вчера някакъв испанец.
На маниер изобщо ненаучен -
ще ме нарича Кера… Марсианец!
Ке белла коза, о аморе мио, ...

Помниш ли как в шепите ми маргарити
пиеха отблясък лунен -
сбираха сълзите неизтрити,
ала те обичах...
до полуда! ...

Представете си следната картина – парк, пясъчна алея, няколко десетгодишни хлапета играят на топчета, вдигат врява, а отстрани ги гледат двама мъже на… да кажем на уважавана достолепна възраст. Трудно ви е да си го представите? Знам. На мен също. Защото съвременните деца не играят на топчета. А сега ...

Татко гледа новините
и на Ани обяснява -
днес било специален ден
и медали ще раздават.
На голямата платформа ...

ръждясаха и
стъргалàта като част
от чистотата

Последната ù стъпка
се окъпа в
кръв
пречупи се
от ...

Желаел ли си силно да се слееш,
душата си във друга да разтвориш?
Да се спуснеш от високо, да се рееш
като птица волна в нейните простори.
Изпитвал ли си болка непонятна, ...

Отдавна пораснах.
Голяма съм вече
и своя път в живота избрах!
Но малка се чувствам,
и плахо престъпвам ...

Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна ...

Колко време, Любов,
аз към тебе вървях?
Отчаян,
ненужен,
самотен! ...

РАЗГОВОР
Не съм виновен. Знам, че е грозно да подслушваш чужд разговор. Заклевам се, беше неволно! По-точно, седяха на задната седалка и си говореха малко приглушено, уж не толкова силно, но не знаеха, че всичко се чува. Запознаха се, намериха общи познати, обсъдиха всички, за добро и за лошо. Говор ...

Звездна нощ
под лунна светлина,
когато морето е в покой,
а пясъкът просто мълчи,
да виждам погледа ...

Да знаеш кого да попиташ,
защото животът е кратък!
Да знаеш кого да отминеш,
защото засяда горчивият залък!
Да знаеш кога да заплачеш, ...

Милковите две ръчички,
палавници, чуйте всички,
с вилицата не боравят,
много често я забравят!?
Още с първата закуска, ...

Тъгува забравена – свила корици,
потънала в мисли по славен живот;
най-любимата книга – с белите птици,
писана с огън и кръв от изстрадал Народ.
Из нейните страници стъпки отекват ...

Горещо е. А няма път назад.
Когато с теб пред Бога се обичаме.
И всеки спомен е в душите свят.
Защото огънят гори в огнището.
Горим. И няма друг живот. ...

Снежна вечер в планината.
Скрити зад бели преспи, приспали суетата,
две тела се сливат в нощта.
Разумът са пратили на късно гости,
за да може да им позволи греха. ...

Глава 11
Слязох от колата. Извадих резервния ключ изпод саксията и отключих. Изтичах до килера и извадих куфарите ми. Дотътрих ги до стаята ми и започнах да ги тъпча с дрехи и гримове и други важни неща. После влязох в банята и се окъпах. За пръв път изпитвах такова удоволствие от водата. Излязох от ...

И сега какво?
Очакваш да крещя,
Да блъскам и да троша..
Това бях аз преди, но не и сега!!
Човек се учи от грешките си, ...

Хайку
Някъде там,
дълбоко в снега,
вече е пролет.

Човек, докато не се отврати от себе си... нищо не разбира от живота (си)!

Ничия
Безверна
Безкрилна
Ранена
Изгубена ...

Пропаѓа земјата по која чекорам
во нејзината утроба се грабаат демоните
што сакаат да не проголтаат
да ја покријат иднината на моите луѓе
со црни тантели и везови, ...