Там , на север от Стара планина се стелят широки равнини, разделени от прастари реки. Там на пролет цъвтят жълти маргаритки...
Сред ридовете на Дунавската равнина, до завоя на река Огоста е моето родно селце Люта. Сега името му е друго, но то завинаги, ще остане в сърцето ми и в моите спомени.
Те са ...

Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една м ...

Как ми липсваш ти –
ангел чист и свят,
венец на моите мечти,
на люляк чуден цвят.
Сиянието на звездни небеса, ...

Одеялце в багажника...
разпропана колица,
палатка вехта,
полянка скрита
в борова горичка, ...

Непрестанно бягам.
Бягам от спомени.
Бягам от мисли.
Бягам от своите любими очи.
Бягам от всичко, ...

Щастие мое, вече изгубено
как боли нашата раздяла,
дано получа някаква мощност,
за да издържа това наказание.
А ти отиди си и не питай ...

111/И ей така години дълги,
почти във село се прибрах
и там подпрян на двете кълки,
при свойте хора за живях.
От болестта си не се слисах ...

Изрече го: "Забрави ме",
сега всичко боли ме.
Името ми спомена за последно
и изчезна нанякъде безследно.
С лудостта сама гранича, ...

Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета, ...

Бъркотия... обикновено това следва след много „безполезни” мисли.
И питам се на глас, дали всичко един ден ще се осмисли.
Дали животът ще придобие формата желана.
Или всичко ще остане съдба мечтана?
И докога по дяволите ще играем роли чужди, неприсъщи, ...

След слънчев лъч пристъпваме
по Лунната пътека.
Да бъдем смели,
обичта ще води.
Ще ни упрекват, ...

Онези игли,
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини, ...

ПРОЛЕТНО
Р. Чакърова
Две сини езера усмихват
разплаканото ми небе...
Какво ще правя??? Нямам тиква, ...

Пролетта пристига нежна,
дълго чакана надежда,
пъстра, палава игрива –
пъстроцветна самодива.
Зимата изгони пак ...

Крача, по старата столица
и стигам до тесните улици.
Казват, там е хвърлен моя пъп.
Но аз се помня там,
където Машалов е роден. ...

Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп ...

Черно-бяло
Защо светът е черно-бял ?
Виждам само черно-бели хора
с погледи
празни, ...

Реката съм бълбукаща и дива,
с водопади слънчеви в косите,
душата ми със теб Море се слива
и проблясва нежно по вълните.
Донасям ти живот и песен, ...

Бяла заблуда
Целувката ти като първи сняг
стопи се върху устните ми жадни.
Аз искам още! Искам пак и пак!
За първи сняг са устните ми гладни! ...

безкористните
са щастливи и с душѝ
благочестиви

Южнякът се запретна
по хлапашки.
В градината да пакости
се юрна.
Обрули младите овошки, ...

И преди те е имало.
И преди си живял.
И не съм подозирала,
че към мен си вървял.
И преди ме е имало: ...

Гнездото беше заразното петно.
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото. ...

Нощ. Стенания, зад тънките стени.
Прехвърчат неприлично разголени мисли.
Приспани ветрове. Заслушани щурци.
Розови пъпки, безсрамно разлистени.
Желания първични и неудържими. ...

Намерих аз, на баба - на тавана,
куфар прашен, толкоз стар
и любопитство някакво, ме хвана,
но бе заключен, с катинар.
Странното ключе намерих, ...

Day after day, alone on a hill,
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.
(Paul McCartney)
Човекът, дето го сравниха с куче
(защото, божем, свиквал бил със всичко), ...

Затваряме очи при буря навън,
когато се молим и плачем или мечтаем,
когато сънуваме приказен сън,
и в обятията на любимия играем.
Защо всяка вечер ние затваряме очи, ...

Нетърпеливо слънцето наднича
над преплетените голи клони,
след дълъг сън усмихнато припича,
ветрецът лек зарадваните облачета гони . . .
Днес бухалките не удрят, ...

Случват ми се неща...
Случват ми се неща, които не разбирам,
ти си във всичко, което си мисля и мечтая
сънувам пробудена в морето на погледа ти,
потъвам в емоциите на усмивката ти... ...

Робовладелец
Не изпадайте в потрес от това определение, което Никифор сам си тури, още щом се осъзна като мъжественост. Не че беше извратеняк, ама някак си много му се прииска да властва над жените. Дето се вика, тръгна му още от детската градина. Няма как да се отмине този епизод, защото не знам си ...

Цветя. Цветя. Накуп цветя!
Ухае пак. Това е тя!
Навлиза вече пролетта,
свободно диша и плътта.
Поляните са в цвят зелен. ...

Време дошло е да правим мезето,
време дошло е да гътнем прасето.
Зрители много на туй заколение,
всички да видят това представление.
Колячите скачат до уши засмени, ...

От най-нежна коприна
ще ти избродирам небе.
Ще го поръся с брокат
от пулсиращи звезди.
С лунен най-фин прах ...

Все се каня да те питам
говориш ли охлювиански език
(това е нещо средно между
охлюв и Борис Виан),
колко още места ...

Небе, звезди, унила луна...
черен гарван, тъжна гора...
свито тяло, студена земя...
кървяща рана, нож в гръдта...
Вой на вълци, смразена снага... ...

Ако някога видиш духа ми при теб да стои,
остави го за малко и не го гони.
Той при теб мълчаливо ще постои,
но всичко с теб ще сподели!
Тревоги радости и страсти ти си кажи ...

Не си ми камък на шията.
Връзката си, с която
свободно избирам целта си –
да се рея ли в небесата
или да бродя Земята. ...

И болката е хубава измама,
покръстила душата ми из път.
А всеки неин път е драма
и всяка драма – като смърт.
И всяка драма е красива, ...

Несметни дни, заклевам се, изминаха,
несметни дни - и все е есен,
и аз все тъй надничам иззад скрина им
в очакване да преброиш до десет.