На Татяна и Павел
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде със звън
на пролетно ухание. ...

Ще седна с теб приятелю кафето да споделя,
вестите да чуя днес къде вървят?
Нима отиде си и таз неделя?
А мислех си че дните ни пълзят, пълзят.
То всички завъртени от злостна шарения, ...

Мислите ни - диви са коне,
препускат грациозно на табуни.
Призрачен мираж... или пък не,
завихрят ветровете ни бездумни.
Развели гриви, галопират те, ...

...Благодаря безкрайно...
Животът ни среща постоянно
случайно или съдбовно,
планирано или катастрофално
но няма значение как, къде, защо... ...

За миг се обърках.
Беше ми време и всичко.
Беше най-чистият миг,
на душа - съзерцание,
спомен, луна, послеслучен ...

Мъжете, които обичам
Те са моята радост, моята сила.
Моята нежност и страст.
И продължението ми, красиво.
Над мен, само те имат власт.

Цигарата полекичка догаря
в препълненият пепелник
димът и бавно се разтваря
във утринният блед светлик.
Така животът преминава ...

Живот и см...рт -
два въжеиграча,
въже въртят,
а човек подскача...

на можене най
смогва - с цел - любимите
сърца да трогва

Супер проводник - окръжност,
поглъща в себе си мечтите.
Притиска ги и задушава,
да се разрастнат не позволява.
Убива незаченатото момиченце, ...

Последната чаша
Чаши много съм изпила
с горчилка и люта ракия -
всичките съм нащърбила
със зъби, които днес крия…. ...

Приказен сън
автор: Олга Борисова
превод: Красимир Тенев
По широки ливади крайречни,
край вековни дебели върби, ...

С ветровете се гоня по пътища прашни за никъде
и мълча с твърдостта на усойна, планинска скала.
Не остана ни огън, ни дим. Явно тъй ми е писано -
нито враг - да ме стресне, ни приятел - да каже "Ела!"
Само хребети стръмни чакат моите стъпки по мръкнало ...

Срещнах го пред асансьора. Копнеех да целуна устните му. Погледнах в очите му - дълбоки и сияйни. Искаше същото.
- Имаш нещо на устната, спокойно му казах аз. Започвайки да забърсва с пръст чистата си устна, леко засрамен, той попита - Къде?
- Нека ти помогна. Доближих тялото си максимално близо до ...

"Не плачи" казах й
на мъничката "аз".
Не плачи, а затвори очи.
Това е твоят глас,
само че след няколко години. ...

∞
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
> ...

Мисли
Винаги има причина нещата да се случват и винаги има причина нещата да не се случват. Не се бунтувай! Остави се на течението и наблюдавай! С времето ще разбереш... промисъла.
Когато не се обичаш, си като марионетка, на която всеки може да оплете конците.
И помни, че План Б/ Божествения/ е вина ...

“Понякога животът може да ни се струва много по-кратък от блясъка на една мълния, но обикновено именно тя е тази, която го осветява по-добре. Особено в мрака ни.” Беатрис
Грег седеше на фотьйола с цигара в едната ръка и с чаша уиски в другата. Навън беше тъмно и ромонеше дъжд. Слушаше шепотът на вся ...

Общуваме с хората, сякаш сме в купе на пътуващ влак. Споделяме всичко, късаме душите си и раздаваме по малко парченца на всеки, седящ в купето, после се надяваме влакът да спре и повече никога да не ги видим. За някои оставаме с добри спомени, а други възприемаме като сбъднат кошмар.
Все по-често об ...

КАЛНИТЕ ОБУВКИ
Навън валеше проливен дъжд. Като водна завеса се спускаше зад прозорците, а вятърът го блъскаше в запотените стъкла. Учеше си урока по география, когато майка му и баща му се прибраха. Чу ги да спорят нещо в коридора, изтупаха си мокрите дрехи, повлякоха чехли...
— Добър вечер! — първ ...

Кой може да се справи в бурята?
Кой може на гнева да устои?
Рушат се щитове издигнати
и падат крепостни стени.
Как да премина през пороя? ...

ОГРАДИ
Земята е опасана, с бодлива тел…
Посрещат те навсякъде огради.
О, всеки, който кокала в ръце е взел,
от зъбите не иска да го вади ...

Животът ми е, като камък
с втъкани грижи и проблеми.
И не прилича той на замък
със екстрите си все големи.
Тежи от мъки и от нерви. ...

Аз съм мъничко зрънце,
още непораснало дете.
Помогни ми, мамо,
помогни ми, моля.
Просто ме поливай, ...

Всеки има някой, когото няма,
скрит в най-тъмните нежни покои.
И когато остане сам в мрака,
взима късче от немите спомени.
А там, в тишината на скрити пътеки, ...

Отказвам да бъда такава.
Облечена от горе до долу в пластмаса.
С изкуствена усмивка и фалшиво поведение.
По шумни места, до хората с лъскави визии и грозни души, не ме търсете.
Ще ме намерите някъде сляла се с музиката. ...

Когато замислена погледна към небето, а от там звезда блести, това ще бъдеш ти!
Ще помахаш нежно отдалече и ще засияеш на тъмното небе..
Ще блещукаш най-ярко от звездите.
Ще бъдеш най-красивата от тях. Ще те помня във всяка моя мисъл, във всеки спомен наш..
А щом очите ми насълзят се, в тях ще бъдеш ...

Обичай ме такава, каквато съм сега,
обичай ме - като стихийно бедствие.
Пожар да пламне в твоята душа,
почувствай ме сега, а не впоследствие.
Прегръщай ме тогава, когато съм сама, ...

Светлината тихо гасне
сред море от самота,
а беше тъй прекрасно,
когато бе до мен, жена!
Като лист дървесен ...

Въртим се, аз и ти
в омагьосан кръг.
Кръг за вечността.
Едни и същи грешки.
Едно и също нещастие. ...

Тъжно ми е, тягостно,
че чак дори боли ..
Въпросите във мен напират!
Жесток ли съм?
Или... Звяра в мен напира!? ...

Защо е там в малиновите летни нощи,
защо е там, в прашните ми дни,
в светите многолетни мощи.
Защо е там?
Онази вяла, зла, проклета ...

Затворих очите си бавно
уморени от дългия ден.
Отпуснах си тялото жално,
жално от всеки проблем.
Погълна ме мракът полека, ...