Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
390.7K резултата

Отколе сенките вървят след нас

Отколе сенките вървят
след нас. Дървета
във земята клисава.
И ще полегнем заедно
в незнаен ден и час. ...
1.7K 3 3

Продължение....

141/ Това е глупав хуманизъм!
Във най-жестоката война
и варварите в нас навлизат,
ний да стои ме настрана!?
Аз Бога ми, не го разбирам, ...
970

Сливен

Една съвсем предотвратима вечер,
зачената невинно, като звук.
Едно последно тръгване – от тук
до хоризонт, до раждане и по-далече.
Ухае на палта и пресен дим, ...
1.3K 5 10

***

Погледна нарцисът в небето-
огледа се и засия...
Че цяла нива слънчогледи
към него клатеха глава.
Поглеждаха го с надежда, ...
1.1K 1

"Издихание"

В памет на бащата на моите деца.
Отива си животът...
Изстиват всички сънища...
* Издихание *
И ме боли. От всичките ми мисли, ...
1K

Душата е небе

Човешката душа небе е.
Ту черни облаци, ту слънчеви лъчи.
Раздирано от бури развилнели се
и греещо с копнежи и любов.
Във него всичко се побира... ...
1.3K 1 2

Здравей, Април

Здравей, Април! Ела при мен със нежност,
със малко щастие, с една любов,
с искрица неподправена човечност…
Здравей, Април! Бъди за мен готов!
Защото аз съм нова и различна ...
1.4K 2 1

Омраза

Миг тъга, сън жесток,
облян в сълзи, актьор на раздор,
душата омраза таи
де отиде любовта? Де се скри?
Бушува омраза на лице, ...
829

Дупката на Правдолюба

Дупката на Правдолюба
Има и такива личности, които не падат на колене и пред най-големия проблем. Видят ли го, захапват като булдог и държат здраво до като проблемът не мине в параграфа „ Решен” . Такава личност беше и нашата героиня Правдолюба Механджийска. Нямаше нещо, макар и дребно на пръв погле ...
1.6K 1 10

Старата икона

В лика на Божията майка взряна
душата ми премръзнала, мълчи....
Една след друга свещите припламват
и оживяват нейните очи,
и шепне тя: "Излей ми свойта болка. ...
880 1 3

Няма да си тръгна...

Не искам планове за днес да правя,
без теб не ме вълнува битието,
и вещо самотата си заравям,
живеейки си в тебе... във сърцето ти.
На топличко, безгрижно си живея, ...
764 2 2

Щом си ги избрал

Завиждам на онези брегове,
които опознават твоите стъпки.
Вълните на далечното море,
които ходилата ти прегръщат.
Завиждам на онези ветрове, ...
881

Ако видя падаща звезда

Ще стопля някоя паднала звезда
преди да изстине,
преди да сбъдне
нечия чужда мечта.
А после без страх ...
732 2 4

Припява в мен гласът

Душата ми сляпа не мълчи,
изгубена да вярва в свойте мечти.
Тя е пламък да приеме,
да разгърне добротата си и да огрее.
Сърцето ми е рана, ...
668 3

Огнени очи

Нощта отхапва късче от Деня
и праща ги в съня ми,
очи изгарят ми плътта,
утринта гаси ги.
Ровя с мисли във Душата, ...
707 2 7

Отронено

Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...
3.8K 17 42

Не ще простя

Видя ли? От купчината пепел
покрих очите си,
белязах се в черно-
затворих се, боли!
Белязах си сърцето, ...
747

Пролетен ден

Роза в пролетен ден
на двора вън цъфти.
Чезне мрак студен -
в сърцето ми си ти...
И за тоз чуден цвят ...
548

Среща

С р е щ а
Дали да се срамувам от сълзите?
Защото те са истински сълзи.
Защото те са миналото. Дните,
в които някъде живееш ти. ...
861 3 2

Усмивка

Усмивка
Много ли струва
да имаш една усмивка повече,
една усмивка във запас,
та ако някой ден ...
503

Тишина

Разбирахме се, бяхме си познати,
взаимно се подкрепяхме във нета,
сега сме просто виртуални абонати,
които се избягват като псета...
А тишината между нас може и да стане като в Космос, ...
567 7

Приказки с пожелаван край

Приказки аз искам да разказвам,
за принцеси и магьосници добри.
С думички вълшебни да омайвам
да рисувам в детските души.
Днес ще ви припомня за вълшебства ...
1.7K 2 9

Котаракът в чизми

Котаракът в чизми
Знайно е от памтивека, че всъщност смъртен е човекът,
и тъй на мелничаря, житейският кантар отмерил края,
и миг преди да си отиде, решил децата си да види,
и щедро им разпределил, това, което бил спестил: ...
3.8K 7 17

Мистичен ескиз

Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...
838 9 11

Eine Widmung, (Едно посвещение), Стоян Минев 🌐

könnt' ich
schenkt' ich Dir
den ersten Schrei von mir auf dieser Welt
das erste Greifen meiner Hände
meine erste Träne ...
1.3K 2

Такава самота след теб!

Такава самота след теб!... И мрак!...
Виновно оглушава тишината...
Напразно се ослушвам пак и пак
дали ще тропнеш тихо на вратата...
Слуха ми драска всеки нощен звук... ...
918 8 14

Камъчето на съдбата

Зазоряваше се. Слънцето се плъзгаше плавно над отсрещния хълм и закачливо докосваше прозорците на заспалото село. Земята постепенно се отърсваше от вчерашната буря, дори птичките подаваха плахо главички и изпробваха гласчетата си в нещо като песен. Изминалата нощ беше страшна. Вятърът превиваше до з ...
2.2K 2 1

Дреме ми на сайдера

Гледат ме втренчени
неразбран чифт очи – вашите.
Все едно ви питат коя е Станка Пенчева,
да не говорим за Миряна Башева.
Докато аз на терасата ...
1.9K 4 5

А беше време

А беше време - бързах навън да се втурна
и мислех: "С любов аз мога света да обърна."
Тогава се радваше с мен и луната,
и шепнеше: "Давай, момиче, със теб е съдбата!"
Да, беше време, когато вярвах в мечтите, ...
1.4K 7 17

Сега сме никои

Сега сме никои за другия и непознати
така решихме двамата тогава
аз ще излизам с другите жени
а ти търси си някой за изява
Сега сме никои за себе си ...
524 1 2