Аз не искам да бъда твой роб,
нито твой господар и тиранин!
Любовта е по-вечна от гроб,
но когато с любов я нахраниш.
И не вярвам в добрия диктат. ...

Какво обичаш?
*любим/лексиконов/екзистенциален въпрос*
Да изграждам, да създавам, да издигам
Колко?
О-о, много, и на високо ...

Последно сбогом днес ти казвам, Мамо!
Уви! Настъпи твоят сетен час!
Отиде си с една въздишка само –
навярно пак със мисълта за нас!
Отиде си – светът се преобърна, ...

В това явление, наречено живот
Понякога се печели, понякога се губи;
Пада се и се става...
Печелят се битки, но се загубва войната
и обратното... ...

> ако си сън
>
> не ме събуждай
> не знаеш колко
> боли от това ...

Къщата на демона
- Какво си се втренчила в този компютър? Откакто си дойдох от работа не си ми обърнала никакво внимание. Зяпнала си в монитора все едно оглеждаш някоя гривна на витрина в мола. Виж кое време стана? Няма ли да вечеряме? – гласът на Петър, плътен и басов избоботи откъм канапето.
- Сти ...

Ранули , ( светилище Бегликташъ) - Еньовдень

В прозореца си гребнах шепа смях.
Тъкмо отесня от твойто нямане,
разбрах, че всичко мога, и видях,
дъха разбит в последната ми вяра.
Някак стана светло изведнъж, ...

...Говори ми, любов...
Говори ми, любов;
а аз ще те гледам в очите
невъзмутимо,
влюбено, ...

Върху твоята шия
е изгряла луна!
В светлината й пия
топла юлска нега!
С обичта ти я вкусвам, ...

Настана и жътва -
класовете си рожби даряват.
Жетвар се прекръства,
път „Кръстен” поема и Хлябът.
Жетварка пее, ...

най-нежните
акорди на пианото
разсипва утринта
върху лицето ми
уханна ...

Прашец остава
винаги и по ръка,
поднесла роза...

Конкур ипик
С дисагите от бреме
и сбруя на носа
препуска бясно време
през плаца на света. ...

Простете ми! На себе си приличам.
Емоциите си не мога да прикривам.
Понякога в очите ми вали,
в душата ми гърми и колабирам.
Не мога да съм друга. Аз съм аз. ...

Веднъж, като бях студент в Москва, реших да нанеса визита на двама състуденти-българи, С. и Т. Имаше още двама гости освен мен, сред които Р., дете от смесен брак (майка рускиня и баща българин). Изведнъж в стаята влезе съветски студент и, ухилен до ушите, заяви на ясен български: «Аз съм мръсен кир ...

Не! Не съм жена
за двама или трима.
Не съм нимфоманка.
Прелитам в светове
непознати в обятията ...

Тежи във въздуха лудостта
като лист, като вид,
в който не съм се познала,
като грапавото на мечта
и забравените мисли, ...

Разхвърлена,
е така,
защото ми
харесва -
хаосът е цялата ми ...

Из цикъла „Тя, другата”
„ По дяволите!” – изруга Ана наум. „Вече час закъснение, безобразие!”. Размърда се неспокойно на седалката. Погледна през малкото прозорче на самолета. Навън сипеше гъст сняг. Пистите не се виждаха, хората в самолета бяха малко. Изморена, неспала повече от седмица, Ана затвор ...

И тогава... ще те видя...
когато успея сама да се огледам.
И тогава... ще те чуя...
когато успея сама да се наслушам.
И тогава... ще те прегърна... ...

Шесто чувство
Не беше лунен лъч през май,
погалил моята тъга...
Ни чувство някакво за рай,
нито изгряваща дъга... ...

Когато страдам, цялата съм в бяло.
Вървя към извора - началото.
А не към края.
Дошла съм, за да бъда.
За да има - а не - да няма. ...

​
Не обещавай нещо, което смяташ, че не си сигурен дали ще се случи
Не обещавай сутрешни целувки, ако смяташ да тръгваш преди изгрев
Не обещавай вечерни разходки, ако обичаш да си стоиш вкъщи
Не обещавай сутрешен чай, ако пиеш само кафе ...

Море
Мое море,мое мило море!
Ти там си,далече от мен!
Сега ще си те престават.Добре!
Ти синьо си,тихо,понякога бурно. ...

Всяка вечер обличаше най-хубавата си рокля, слагаше перука, силен грим, обувки с висок ток и задължителните тъмни очила. На улицата беше известна с името Очите. Никога не си сваляше очилата защото имаше вроден дефект – едното беше черно, а другото синьо. Драстична разлика. Пробва да носи лещи, но оч ...

Стоя на една пейка в един просторен и уютен, но не много поддържан двор. Погледа ми се рее небрежно от лазурната синева в небето към живото зелено в короните на дърветата и към сякаш препускащата мравка нарамила доста по-голямо от себе си зрънце. Стоя докато убивам времето и се опитвам да прогоня те ...

Жътва. Лято е.
И нестинарски огън ни гори.
Слънчовидецо,
дали жаравата да прекосим...
Ако не можем - ...

Понякога оставам без зъби, докато ям натрошени, жлъчни камъни. Езикът ми няма как да си остане зад тях. Събирам си ги в шепи, за да целя всички, на които някога съм имал зъб. Ям каши, течни, миризливи, но полезни каши. От тях здравето ми се пооправя. Намалява ми холестерола, сърцето бие в норми, кръ ...

Прибрах под покрива жената,
която зъзнеше навънка.
Проклел я злостно сатаната
за дребна някаква издънка.
А аз я стоплих с блага дума. ...

Горещо, безпощадно и сухо,
молитва след молитва – поне да задуха!
За капчицата дъжд плаче тревата,
доземи свела морна снагата...
Душата плаче изтерзана – ...

(Вътре сме)
Пред вратите на терминала, от който щяха да пристигнат Яна, Симеон и Транс, чакаха три фигури, които определено добавяха ‘писъка’ към модата. Ноа Сидни – с кодово име ‘Килауеа’. Облечен в традиционно японско кимоно и върху него бе наметнал черно сако, с черна късо подстригана коса, гелос ...

нека е ЛЮБОВ -
НЕБЕСНИЯТ БАЩА ни
в КНИГА завеща

Бях ли цвете невинно и алено...
Бях ли жадна за обич дъга...
И мечтах ли да бъда погалена
от даряваща нежност ръка...
Бях ли? ...

Цвят от омайниче, стръкче равнец,
лист детелина и перуника,
брани по изгрев, свих на венец -
мисъл и сън все към мен да те викат.
Денем да бродиш в гъста мъгла, ...

Открих те. И няма да те пусна.
И вечно тебе ще обичам.
Открих те. И косите си разпусках,
в мълчание любовта си не обричам.
Открих те. Под скалата твърда, ...

Пърпави облаци
Сърди се Господ цяла неделя.
Сърди ли се, плака ли, той си знае, но се изля дъжд, дето от години не сме виждали. Кълбяха се оловни облаци. Влязоха в къщата и сякаш в душата ми изливаха оловото си.
Жечо цял месец не беше си идвал от града. Вместо да ме гледат черните му очи, сега ме гл ...