И пак ме вдъхновява старата ми Муза
във късна нощ на пламъка на свещ,
като безплътен Дух се рея над Земята,
обзет за кой ли път от порива горещ.
Редят се думи – сълзите на Поета – ...

"Спря се отново и тежко въздъхна.
Тежко се движи, всичко боли"
"Лулата запалва, че да е наслука.
Молитва към Бога с надежда мълви."
"Искаш ти да те затвори в храма си... ...

Сянка от дом
============
Само сянка от къща,
само спомен за дом,
а щастлива се връщам ...

Денят, в който те срещнах,
пресрещна всички, разбираш ли?
Сблъска ги в тихо очакване
и кадифено спокойно затишие...
Разперих ръце...

Аз не искам за тях да говоря...
Тези страници тук за какво са
с избледнели от времето хора,
без претенции, хленч и въпроси.
В това време вонящо, греховно ...

Фифи приключи последните редове на превода, въздъхна доволно и реши, че следващите няколко часа ще се поглези.
Облече красива рокля с испанска дантела, която едва покриваше пищния ù бюст.
Извивките на сочното ù тяло нежно побутваха роклята във формата на арфа. Гъстата червена коса, падаше тежко върх ...

Хайде, мила, да вечеряме на свещи!
Спомняш ли си още младите ни срещи?
Като млади оттогава си мечтахме,
а за бъдещето с минало плащахме.
Че тогава лягахме си нажежени ...

Научих късно, имаш хиляди лица
и те се сменят без въобще да спрат.
Не означават нищо чуждите сърца -
за теб са просто триста грама плът.
Прегазваш ги до край, без капка жал, ...

Когато двама лудо се обичат
и свои са си по душа,
но тази обич трябва да я крият,
да се преструват, че не съществува тя.
Една агония бавно ги изгаря ...

Тъжна история разказват пръстите ми,
говорят ли ти за моята липса?
Някога усещал ли си я,
някъде в теб?
Раздират ме тези дни ...

Агнес Гондже Бояджиу. Известна за повечето като майка Тереза. Майка, закрилник, светица. Думите не са достатъчни.
Едни са запомнени с лошите си дела, малцина с доброта, а трети-не са запомнени. Основателката на ордена Мисионери на милосърдието обаче, остава в историята и ще остане в историята. Като ...

Как ти беше името, момиче
Как ти беше името, момиче?...
Не въздишай! Знам, че съм досадна!
Знам, че днес за стотен път те питам,
а след пет минути ще забравя! ...

Смъртта е плоска,
Гадна, без вяра,
Ужасна, без праг –
Тягостна, без вас –
Трябваща, ...

Като топъл пристан е душата ù.
Дарява пътниците с любовта,
с надеждата, че някой ще остане,
но уви, излизат те през входната врата.
И пак на този бряг застанала, ...

По кални пътеки ние вървим,
локви от кал брулят в очите.
Но към звездите смело стремим,
упорито гоним мечтите.
И в калта си ни души завистта ...

Още чувам гласа ù..
Чувам как ми се кара....
Но вече гласът избледнява...
А болката в гърдите остава...
Бих дала толкова много.. ...

април 2016 Румяна Славова
Ти знаеш ли какво е обич
и в чии сърца е жива тя?
Как да я опазиш, да раздаваш...
Как да си загърбиш гордостта? ...

Нова Българска История
1. История пише кой както си може
история с “факти какви”
но никой реален анализ не прави
на днешни и вчерашни дни ...

ГЪБАТА ТРИЕШЕ ПЛОТА
Мама каза, че няма да дойде. Имала някаква работа. Според мен лъже. Иска да останем сами. Като навремето. Тя знае, естествено, че знае... Колко си глупав. Тя знае, че не я харесваш. И тя не те харесва. Това е нормално.
Аз те обичам.
Виж какъв кръговрат! Аз те обичам. Мама ме обич ...

...Когато слънцето изгрява...
Ела любими, настани се в очите ми,
нека отново чуя гласа ти,
сърцето ми пак да забие,
щом осезае нашето„Обичам те”... ...

Облаци от запад
Черни облаци от запад идат.
Гърми. Пресвятка. Някъде далеч.
Една след друга демокрации се сриват
и се започва безогледна сеч. ...

Щастлива съм
Бях изгубила последната надежда.
Търсех я. Но със очи не гледах.
Изведнъж видях как ме поглежда,
във очите ти, когато се огледах. ...

Свят - измислен от надеждата...!
Избухва светлината
и удря яростно лъчи
във твоето съзнание.
Заглъхналото утро още диша ...

Усмивчица е. Ангелско дете,
с копче залепено за носле,
очички като две маслинки черни
и щръкнали косички кадифени.
Събуди ли се слънчице изгрява, ...

Върви си, Слънце –
в нощта
ще стихнат ударите на деня...
Ще бъде топло, страстно, нежно
в прегръдките на влюбена жена– ...

пролет
люляк разцъфтял
и лилав
и бял
заухаял ...

Всеки в своята част на двореца,
сам решава за дългите нощи:
Ти обичаш своите кецове,
аз тъгувам по тебе все още.
И сигурно си по-добре без мен. ...

Празнувай, приятелко, днес ти е ден,
"наздраве" ти казвам, макар и далеч!
В реалност мечтите ти Бог да превърне,
по-хубаво даже от тях да се сбъдне!
Празнувай, приятелко, ти заслужаваш, ...

Ще можеш ли
някак да прозреш,
зад усмивката,
сълзите ми в очите?
Ще можеш ли ...

Днес денят ми подрани!
Цъфна румено-наперен,
даже първите петли
го изгледаха с неверие,
завъртяха се на запад ...