За да продължиш
"There the road begins
where another one will end"
Manowar - Master Of The Wind
Това, че днес умирам, е начало. ...

Не знаех, че бдиш над съня ми,
че цялата нощ си ме гледал
и вълнение още усещаш,
сякаш за пръв път ме срещаш.
Оставих ти тежкото бреме, ...

Мамон
Музо, възпей оня пагубен гняв на Мамона...
Мамон беше дива природа,
Златният демон.
Мамон беше вътрешен глас ...

Заплаках ли... или е от дъжда -
така се смесват всичките понятия,
понякога се чудя и в съня
дали съм будна или е проклятие.
Дали е рана, дето се лекува ...

Спомените глождат във сърцето
и разпалват пламенно лицето,
протягам силно аз ръцете,
да изтрия пламъка в очите.
Спомените глождат във сърцето, ...

Защо всичко свърши и вече тръгвам,
защо ти оставаш със сухи очи?
Не мога, не искам да се залъгвам,
че болка и в тебе още горчи.
Очите не виждат, аз бавно крача, ...

Благодаря ти, мамо, че с живот си ме дарила.
Благодаря за това, че ми даде своята закрила.
В мигове тежки ти винаги била си до мен.
Никога не ме остави - дори и за ден.
Научи ме как в живота сама да се боря. ...

Серафим Тодоров, по-известен като бат Сали, се излежаваше вече десети месец в затворническата килия. Ако по-рано му бяха казали, че в затвора не се живее зле, хич нямаше да повярва. Ето на, зимата мина, а той студ не усети. Корема му не курка от сутрин до вечер от глад, а получава топло ядене три пъ ...

Всички извърнаха глави, за да огледат подсъдимата, когато тя бе въведена в съдебната зала от полицай. Мнозина се изненадаха, това ясно пролича по израженията на лицата им.
Детеубийцата Тина Бъроуз изглеждаше съвсем млада, на не повече от двайсет и пет години, но същевременно с това изглеждаше и грох ...

...Тетрадката...
Тя е безкрайна като пространство,
и там е толкова светло, като в дворец.
В нея има съвети и една тайна,
и е изпълнена с песни. ...

Какво и колко струва на човек
куражът да си премълчава?
За себе си говори този век
и нещо свое ден след ден създава.
Картината- изпълнена със зов. ...

"БМВ-тата и Мерцедесите ви модни
не са немски, а родни.
Честна дума -
открих завод за гума
и вече... произвеждаме коли, ...

The Queen is coming home today,
it's already the twelfth of May.
I feel her passing every mile,
frown slowly turns into a smile.
I no longer have to wait, ...

Давай новата ми роля
Каквото си решил да ми го сториш –
вече е решено,
с Бога е безмислено да спориш –
за Него свети все „зелено”. ...

Анулирана любов
Понякога любовта идва като документ,
с ясен срок, статус и правила,
аз съм партньор с теб, а ти с мен,
имаме сделка, но не знам до кога… ...

Прекрасна съм, момчета! И го знаете!
Изпращате ме с погледи улисани.
Минутата без мене век безкраен е
и губи си и слънцето, и смисъла.
Изгарят ви очите ми на вещица, ...

/роман в стихове/
От Христo Кръстев Славов
Глава 1
Аз минах свойта икиндия..
Прехвърлих топлия зенит. ...

Не минавай по мен... Аз съм Тъжна Пътека,
дето ничии стъпки не чака,,,
И случайна сълза... Във очите на всеки,
който нито веднъж... не е плакал.
Не тъгувай за мен! Аз съм спомен за лято, ...

Нежните ти отблясъци се прокрадват по стената
и се спускат по перваза,
превръщащи се в малки капчици вина...
... губиш се във сенките, потъваш в тишината...,
а маргаритките отдавна вече нямат ...

Там малко кученце самотно вие
като голям пораснал пес.
И крехките му рамене ще се превият
под собствения му житейски лес.
И ще открие то света безкраен, ...

Миг във вечността...
Докато ти ми говориш, аз те наблюдавам
и времето спира за по-малко от секунда,
любовта ме зове и ме вика, в нея се вслушвам:
шепне любовно, сърцето което обича... ...

Как се годините изнизват ...
Никой не може да ги спре.
Днес нещо ме натиска ниско,
дали земята ме зове ...?
Запъвам аз - рак на бързей, ...

Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна. ...

Хей, ти...защо си намусен/а...?!
Хей, ти защо си намусен/а...?
Не ме заключвай, моля те...
в тези твои клетки от ками...,
не заключвай и себе си там безутешен/а...- ...

мир
че
мрак

Бе гнездо за четирима
моят поднебесен дом.
И животът беше рима
в поетичния синдром.
Със сезоните предишни ...

Намечтах се, спирам, точка,
от утре само строги мисли ще подреждам.
Наобичах се и прекратявам,
душата грубо ще материализирам.
И няма да заплача, ще се смея, ...

За болката
(отново)
"Ти ми липсваш, моя обич. И не спя."
caribiana
Ти пак ми липсваш адски, а нали ...

Шепот в нощта
Потъвам в пазвите на нощта
и ритъма на живота затихва.
А мисълта ми лети към Балкана,
нощта ме дарява с надежда. ...

Погали я и сякаш спря.
Само миг. Преди да съмне.
Проникна. Слънцето изгря.
Никога не ще се върне...

"Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха - "
Димчо Дебелянов, "Да се завърнеш в бащината къща..."
За кънтяща тишина мечтая,
бурна и светла като пъстрия ден, ...

Какво е Любовта,
често все се питам?!
Дали е онзи, нежен зов
от думите ни споделени,
когато тъжни сме ...

Срещнах те. Дишам те.
Чувам те из мислите.
Странен сън, няма тръни.
Розов цвят от изгрев.
Таен път. В слънцето. ...

Болят изминалите зими
объркани от паднала мъгла.
Къде е слънцето незримо?
Къде е топлото сега?
Нали очаквахме градини ...

Плувам в пустиня, спъвам се в море,
в жаждата на милостиня,
в подсмърчането на дете,
и с влагата в обувките
приличам на дръвче, ...