Не е грях ...!!!(3)
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си ...

Защо те наричат черно?
Когато рано, утринното слънце
с лъчи, прокрадва се в цепнатината,
приличащо на галактично зрънце,
отделя хоризонта и земята. ...

За още музика: https://soundcloud.com/dub-k-beatz
И в профила на Сликича: https://soundcloud.com/slikobeatzz

Снежинки
Не знам... колко съм малка.
Колко дълго звездите тъгуват.
Странно ми е да те обичам без мяра,
и да не се загубя... ...

Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, с ...

Нюланд пак се появи
и Слугинажът пак се прояви,
той е винаги на пост,
щом похлопа босът като „гост”.
Юздите пак брутално ще се дърпат, ...

Лиса:
Как? Аз? Нещастна?
Май вас някой ви е фраснал!
Аз майка съм с достойно потекло,
нищо, че царувам на легло. ...

Каква мома беше, Радо!
Имах ти голям мерак,
пусто сърце лудо-младо
как изпуснах те аз, как?!
И сега си хубавица, ...

Прегърнах времето със вик
и дните си със кръст белязах.
От туй не станах аз велик,
но чист в поезията влязох.
И светли думи аз редя ...

Разхождайки се, човек вижда природата – дърветата, цветята, храстите. Той вижда всяка красива сграда, всеки мост, всички произведения на изкуството, които ни заобикалят. Но той не вижда какво наистина се крие зад тях. Не вижда хората около себе си и техните емоции. В днешно време сме забравили да ви ...

Ти си моята съдба,
моята любов,моята мечта.
Ти си всичко онова, което търсех до сега,
лутайки се без посока във света.
Ти си светлината в дните ми, ...

Редят се сказания ... и нови и стари.
Вървят, с времето и нагласите, превръщания и представи. Неспирна и често неподатлива на въображението игра. Ситуациите близки и еднакви, стремежите единни от века и до век.
Когато се вгледаш в онази случка и я срещнеш още веднъж, позагубила от очарованието си, и ...

РЕВИЗИЯ НА СЪВЕСТТА
Един авторитет морален
неотлъчно все ме следва
и мислите съвсем реален
без умора той преследва. ...

Времето ли е
дошло на антихриста,
та е зло след зло?...

Не бе такъв! – ми казваш ти.
И може би си права, мила.
Когато хлябът ми горчи,
нощта загърне ли ме в свила,
как този ден ще бъде същ? ...

ВЕЩЕРИЦА
Ама който днес ходи със сабо? Никой, поне ако се смята за нормален.
Тя очевидно се смяташе за напълно нормална; поздравяваше съкооператорите си пред блока, чистеше есенните листа, хранеше кучетата, напояваше дърветата, без да има нужда от това. Непрекъснато беше навън, струваше ми се, че тъ ...

О, неразумни и юроде,
защо неглижираш своя род!?
Кой новата учебна програма написа,
където в шести клас липсва Паисий?
Кой на българското посяга, ...

За Социума ни
Аз споря пак да данъка "Десятък"!
За мене той е анти справедлив.
Във доводите си ще бъда кратък,
за обедняването той е крив. ...

Беше юни 1971. По небето плуваха бяло-сиви облаци, които за минути се сгъстиха. Заваля така внезапно и силно, че повлече всичката пепел. По калдъръма потекоха кални потоци. После дъждът внезапно спря, но пороят продължи да се стича от високото. Слънцето проби облаците и огря улицата, приличаща на ре ...

Сън ли или е наяве било –
сред неудачите свои
сам се напъхах в туй тясно ждрело,
пълно със змийски усои.
Старецът с раница, мащерка брал, ...

Може би и ти ще бъдеш от онези хора. Хората, които се вмъкват в живота ти и оставят дълбоки, вечно личащи, неболезнени, но грапави белези. Хората, които изпращат медени, топли искри в сърцето ти. Хората, чието огорчение не можеш да гледаш без изпепеляваща мъка в душата...
Обичам те, знаеш ли, че без ...

Въздишката е стон във тишината
откъсната от тлеещо сърце,
усмивката е лъч от светлината
на слънце в облачно небе.
Омразата е зов на тъмнината ...

Какво е джаз,
мисля си отпуснат и унесен
в една мелодия красива, стара
и тръгвам в мислите
от извора му възхитен, ...

Перпетум мобиле
или
Тука има - тука нема –
най-популярния начин за ограбване, след банките!…
Всеки божи ден, точно в десет, като държавни чиновници, на паркинга пристигат два софийски автомобила с играчи. ...

Сняг
Снегът навън се сипе на парцали,
цяла нощ си вали тихо, вали,
покри земята и дърветата,
една картина снежно бяла, ...

-Разказвай, разказвай, разказвай, разказвай! – Нина подскача и цвърчи превъзбудено също като врабче пред кроасан. – Направо си за убиване! Как можа да ме оставиш цяла седмица без новини – самоизядох се от любопитство.
Вярно е, че цяла седмица – всъщност дори малко повече не ме е виждала. Беше в болн ...

Въртя се нощем, сън не ме лови.
В ума ми скърцат мисъл подир мисъл.
Когато дойде ден - навън вали
и спряла е Земята, не върти се,
макар да знам, че всъщност се върти. ...

Преди си мислех, че е драма да пораснеш -
забравяш всички луди своеволия,
искрите във очите ти изгасват...
Не исках да пораствам. И се молех
да бъда все невръстното момиченце, ...

През горите скрити в сянка,
през поля от празнота.
Над мочурищата скверни,
с кръв пропита е калта.
Долини от мъртви рози, ...

Помниш ли август онази година,
слънцето, лятото, ти и аз?
Къде онова хубаво време замина?
Какво се случи през годините с нас?
А вярвах, че ти ще ме обикнеш. ...

Тангото на смъртта
Спектакъл омагьосващ и смразяващ -
две напред, веднъж назад - танц изпепеляващ!
Води Демонът тангото на Смъртта -
плавно с него в танц - Ангел със крила. ...

Звезда горяща
със звезда угаснала
се среща уж случайно.
Кимва й за поздрав
и с докосване нежно ...

Бързо минава времето мое.
Бързо връщам се в детството свое.
Бързо унасям се.. в спомени сладки,
Бързо разплаквам се, тихо ридая.
Бързо усмихвам се - цветно мечтая. ...

Не идвай вече във съня ми!
Поиска да ме няма. Е, хайде тръгвай си! Върви!
Във ада сме сега. Броим: едно... и две... и три...
... забравяме, че с тебе вчера сме били.
Нали това от мен поиска? ...

Налей, приятелю, искам да пия
в душата ми змия се е свила, боли
с последната чаша спомена нека убия
сърцето разбито да спре да кърви
Налей, приятелю, в чашата пълна забрава ...

ТЯ
Тя беше най-красива. Очите й приличаха на сини сливи, малко надути и присвити, но за сметка на това винаги категорични, кисели и безвкусни. Нейният поглед се отваряше винаги, когато поглъщаше нещо или някого: тогава ставаше ясно, че отвътре очите са жълти, отровни, гранясали, зли. Бяха сини очи. ...

Разказвах ти за вярата...
Валеше.
Измокриха се всичките стъкла!
А вътре в теб
поникваше полека ...

Понякога ми липсваш адски. Толкова,
че клетките ми до една крещят.
Опитвам да поема мъжки болката,
но тя ме смачква всеки път.
А вътре в мен така боли, ...

В дни на радост
и в дни на тъга,
в нежна младост,
макар и само мечта,
моя сумрак тя озари - ...

Две стъпки
Две стъпки! Два огъня - жарава.
Странно живота продължава.
Ти с друга, а аз сама.
разкъсва се моята душа. ...