Краката вече съвсем не го държаха, имаше чувството, че ако падне още веднъж, няма да може повече да се изправи. Всъщност през последния един час се бе строполявал в снега поне десет пъти, все с мисълта, че това е краят, но някак бе намирал сили да продължи. Снегът бе почти трийсет сантиметра дълбок, ...

Прости, любов, че от началото не те познах,
прости, любов, че твойта сложност не разбрах..
Но ти навести ме още като бях дете,
и да те изгубя, без да те познавам, никак честно не бе..
Всеки път щом искам да те обичам, ...

Бъди тук, в есента, след птиците,
забрави чуждата, зелена градина,
а мечтите си остави на митниците
и остани с мен – сега и догодина.
Щастието е бялата, студена зима, ...

Стих любовен ти написах,
пратих ти го със слънчев лъч,
той към тебе се затича,
със смях откри те отведнъж.
Мислите ти той привлече, ...

О, свещена земя на нашите деди -
и сега, и преди -
ние обичаме те от все сърце,
че ти чиста си като дете.
От родния край - ...

Малка стара лодка,
на пристана стои.
Гордо се изправя
пред големите вълни.
Някога била е бяла. ...

Отминаха дните на жадни целувки
и вечери нежни на страстна любов.
Далечни ни бяха и всички преструвки,
играта на думи със привкус на лов.
Замесвахме често и други в проблема: ...

В предверието на царствени грифони,
в бърлогата на непрогледен мрак,
в ушите ми се гърчат саксофони,
и в теб съм пак и пак, и пак...
Втъкана в канибалската прегръдка, ...

В сламена плитка сплетох косата си
и слънцето в купчинката слама заспа.
Вятърът коцкарски ме загледа
и с роклята ми майсторски заигра.
В сто пеперуди се превърна душата ми ...

Вятърът едва галеше лицето ми. По прашните дъски на пода танцуваха изсъхнали и пожълтели листа. Навън беше знойно лято, но в малката притихнала стая от години спеше есента. Широко отворените крила на прозореца пускаха вятъра вътре. Той се оглеждаше наоколо, заиграваше се с изсъхналата шума и си отив ...

Светът да бъде слънчева поляна,
небето да е синьо всеки ден,
да няма мъка по земята разпиляна,
към светлината да е всеки устремен!
Да има вяра във очите на децата, ...

По-силна от всякога
В живота ми
беше лошо явление ти.
Изболедувах раздялата-
заличих спомените ни, ...

име:
дума за лице;
дума за душа и сърце;
шепот, вик...
знаци написани ...

Ако аз съм жената...
Разпалваш в очите искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда! ...

You kiss the bottle
Like a barrel of a gun
You go full throttle
You pull the trigger and you're done
You kiss the bottle ...

Ако можех
времето да върна
и всеки миг да променя,
ще ти кажа колко те обичам,
че не искам да си тръгваш, ...

Отпих. От силата на смях.
От повика на детската ми грешност.
От болката на чудния ми свят.
Останала във пръстите човешки.
И стих. Изрони се от тях. ...

Днес светли свещи смело догоряват.
И празник е за тебе и за мене.
Ръцете ти раздялата стопяват
напук на всички плачещи вселени.
Танцуваме. Частица съм от тебе. ...

„О, ти, Предвечни!
Аз виждам в тебе Брахма,
седящ на престола над Лотоса!"
Бхагават Гита
Лотосът – разцъфнал ...

Роснала роса росица
над зелената тревица,
охлюва подал рогца,
а калинка скри крилцата.
Роснала роса росица, ...

Имахме мечти.
Онези, с привкус на канела, цитрусови плодове и току-що окосена трева. На коледни сладки с кокос. На задушевен следобед, когато слънчевите лъчи спокойно се отделят; на врящия чай с билки; стените са олющени, а детските игри и надежди се стопяват безследно.
Искахме да обиколим света - п ...

В живота се научих на едно - не се привързвай към нищо и никого. Толкова боли, когато го изгубиш. А всичко рано или късно изчезва, всеки си отива, всичко е преходно. Но аз глупачката дори собствените си съвети не следвам. И после плача и се чудя, и съжалявам, и ... боли... Дори не зная как се случва ...

Думи, думи.
Като пролетен дъжд
обливат моята душа.
Всяка капка, която ме докосва,
докосва ме с радост или тъга. ...

Аз не питам
Аз не питам и не искам да знам
дали моята обич за тебе беше храм.
Дали грях не е, че твоите стъпки аз догонвах.
И с този бяг не ти помогнах. ...

Бяхме малки- по пързалки,
срещаха се дни със нощи!
Бяхме млади- по ливади,
любехме се,...и още...и още!
Пеехме, цветя беряхме, ...

Отрова в мед
Когато в пълна купа с мед,
ти сложат капчица отрова,
се получава някакъв имунитет
и не вреди, дори и капка втора. ...

Небето тъче
сребърни нишки,
в душата - кече
от тежки въздишки ...
Килимче от локви ...

... В обятията ти...
Всяка сутрин, всеки следобед, всяка вечер,
всеки ден и нощ, щастие неземно ме обгръща,
чувствайки те със всеки един цвят на душата;
тези твои треперещи устни, като пуловер топли, ...

Отново аз пиша за теб
и плаче душата страдална,
нарежда куплет след куплет
мъката черна. Реална.
Нищо не може да спре ...

в основата на
законодателството
на света стигат
само и на ТВОРЕЦА
десетте заповеди ...

Не стигам твърди брегове,
бушува бурята във мен,
а с поглед в нови светове
сърцето вижда светъл ден.
Така вървя във този свят, ...

Едно море разплиска своя зов,
брегът посрещна прилива му жаден,
искрящи мълнии потънаха в небесен ров,
дъждът изплака влюбен стон отдаден.
Омайна свежест утрото пробуди, ...

Късна любов
Тя, сетната любов е като рожба,
която дълго, дълго си бленувал
и идва ден, когато те спохожда
преди с живота да си се сбогувал... ...

Знам, че боли.
Болеше
и пак ще боли.
Предаден -
отново. ...

Когато навън пак е студено,
ела за пламък от мен,
дори да ти бъде сърцето сломено,
откликвай с усмивка на новия ден!
Безброй несполуки ще срещнеш, аз зная ...

Невзрачни нишки суета
заплитат се във всеки ъгъл.
Търкаля празен кръг смъртта -
животът е досадно дълъг.
Умората на вечерта ...

всеки ден без теб
минава си без смисъл...
живот пропилян!