...Най - красивата песен на света...
Не знам дали бяха спомени или мечти-
бъдещи моменти...
когато се запознахме,
срещнахме се...- ...

Притискал ли си с ръка очите си,
от страх че сълзите ще паднат и ще отекнат?
В чужда вселена се рееш, няма място за теб и...
липсва стон в огледалото,
отражението мълчи като струна ...

- Не закачай жабчето, дете! То може да те прокълне.
Вече знаех какво значи това. Не харесвах тяхната скокливост. Все ме беше страх да не скочат върху мен. Запомних думите на баба.
Съпругът ми беше от село на няколко стотици километра от София. Беше завършил в столицата и беше останал на работа тук. ...

На дъщеря ми.
Едничката ми малка дъщеря
порасна до голямото си утре.
Превърната от късче голота
във болка, от която да се пръсне ...

когато
животът
халосва
когато
животът ...

Ела ме прегърни,
защото ме е страх от самотата!
Ела ме прегърни!
Кажи ми - мисълта за мен те върна от вратата
и няма да боли! ...

Хвърля ти се на
врата, на правилата
теглейки черта!...
Теглейки черта
на правилата, ти се ...

"Розова долина" с внушителна победа над "Черноморец Бургас"
Домакините от Казанлък сразиха беззъбите "акули" с 9:2 в най-резултатната среща от XXVII кръг на Югоизточната "В" група пред 350 зрители на стадион "Севтополис".
Въпреки липсата на "звездата" на тима Николай Стоичков и защитникът Диан Димов ...

Безсънни нощи.
Тъжни дни.
Мъгливо-
в тон със самотата.
В душата пусто е ...

Бриз лек със своя лъх
в пек и мъка ме утешава.
И когато чезне сетен дъх,
тя - жена, от тях ме спасява.
И бурята в душа утихна ...

Аз толкова далеко хвърлих си сърцето,
душата много, много ще боли.
Не плюйте моля ви в лицето,
любовта в мен нима ще изгори?
Не стъпвам Аз в отъпкани пътеки, ...

Инструменталът може да се чуе и като фонова музика в 33-ти епизод на vlog-а на режсиьора Bashmotion тук: https://www.youtube.com/watch?v=aslsD0HW1ns
За още музика тук: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

И сякаш върху мен потича дъжд,
но не вода - порой смълчани думи...
Докосват плавно, галят хладно, изведнъж
разстилат плътните воали помежду ни.
И сякаш времето е спряло и вали, ...

На Емо
Аз не мога, не искам така
да живея без твоето име
и без твоята топла ръка,
или без да ми шепнеш: "Любима!" ...

„Болката винаги се крие два пръста под сърцето, под подкожните мазнини. Просветените наричат това дебелокожие, аз го наричам затлъстяване на съзнанието.
Срещам нечистоплътни души, отразили се върху лицата.
Въпрос, чийто отговор искам винаги да е утвърдителен: „Сама ли си?“
След него винаги разпитвам ...

Винаги беше еднообразно
в стъкленото синьо шише,
по което с нокти напразно
стържеше тъжно клише.
Нямаше как да предвиди, ...

Годината отмина
без да мога да те видя,
но днес съдбата ни събра,
секунда беше, миг раздиращ
до болка моята душа. ...

Прегърна ли го в студената мрачна нощ?
Зави ли го?
Ръката му в ръката ти ли е?
Усещаш ли дъха му?
Топлината? ...

Не ме познавате, не ви се сърдя,
отдавна всеки гледа само в себе си,
открито заявявам, аз боля,
когато се почувствам непотребна.
Наивно боря се със разум. ...

Дете на светлината...
Ще ви разкажа за нещо значимо,
осветило напълно живота ми-
запознах се не много отдавна
с детето творящо светлината, ...

Нещо имаш ли за мен,
останало вътре в теб,
спомен най-обикновен
дори, недогорял късмет ...?
Питам само, ти не казвай, ...

Без да съм те срещнала се влюбих,
без да съм те виждала те заобичах.
Много щастие по пътя си изгубих,
много болки и вини до днес отричах.
Превръщах се във вятър лунен, ...

Не искам да си отида набързо
като полъх от среднощен бриз.
Като речните задъхани бързеи,
като от календара откъснат лист.
Може пътека да не прокарам ...

И думите през зимата горчат.
След полета на златната ни есен.
Посърнаха душите ни в студа.
Навярно с теб забравихме да сме човеци.
А споменът отдавна не тупти. ...

Поетите са нежни романтици.
И могат от мъглив и скучен ден,
със две-три думи (истински мистици)
да нарисуват необикновен.
Поетите си падат по девици ...

Бялата люлка
Аромат на разцъфтял салкъм
и малка бяла пътека.
Вървиш и диханието те грабва.
Унесен протегнеш ръка ...

Сънувах те
Сънувах те, ти бе в снежнобяла роба,
вървеше боса, като самодива една.
Вървеше в полето сред утринна роса,
Нежна, красива в бяло дива. ...

В зелена поляна, от пролет люляна,
налитат пчелите на утринен цвят.
Събират прашеца - кръвта на цветеца...
Основна радост на целия свят.
Ухае тинтява и лъч ме свестява ...

Покоши ме егото, и попаднах в дълбините,
всякaш нищо не бе останало от мен, покори ме дълбоко мълчание. Сърцето се разтуптя и изведнъж почувствах огорчение. Попаднах в бездната, която никога не съм искал да усетя. Но ето я, и онова чувство ми каза, че винаги съм прикривал тази си моя интуиция, казва ...

Черният ангел….
Глава 9
Приятелката на Мейсън Ръш стоеше срещу мен. Какво трябваше да направя по въпроса? Дали да й разкажа, че от няколко дни познавам приятеля й, някои от които спях в ръцете му, разменяхме си нежни целувки, безсрамни намеци и ме бе представил за своя съпруга в болницата.
Не! Знаех ...

Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...

Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто, ...

Наздраве + 18
( акростих )
Щастие събирано в шепи...
Една истинска, тъжна сълза.
Пътища... Избродени пътеки, ...

В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви, ...

Дали надеждата човешка
е пратена от Бог!?
Или милоста му е така гореща,
че дарява любовта навред.
Дали човешката любов е чиста, ...

Не гледам друго. Само нея. Самотна светлина в нощта. Провесена ръка през балкона държи я, всякаш от нея зависи света. Весело трепти малкото пламъче далечно, загатва то за толкова много неща. Кой ли държи я? Не зная. Някой самотен вечерта.
Градът оживява. Процъфтява. Расте дори и сега. Но малката све ...