Боли, когато гори, моето сърце.
Боли, защото се оставих в твоите ръце.
Тази болка увеличава се по две
щом наранен съм от твоето сърце.
Няма ли те, няма го и небето синьо. ...

конец на пръстчето е намотан
очите гледат блудно
звезди, забравени след лексотан
и отвътре пак е гузно
умът обсебен е и обладан ...

Аре стига, бе! - 13
Както и да е!
Тръгнах към стаята си. Крачетата ми като че ли подхвръкваха. Ходех леко и бях бодра. Загледах ги – ах, тези палави крачета.
Това е истината.
Бяха палави, подвижни и стискаха здраво. ...

онова което бях не съм
и не съм това
което ти
от мен за мен поиска
знам ...

Дали утре ще се събудим
Хубаво ми е, когато си до мене.
Че не ни остава и много време-
косите ми вече са посребрели,
а твоите- доста пооредели. ...

Повече от половин година:
мълчалива и еднообразна.
Връхлетя ме, мина и замина,
а агонията бе напразна.
Нощи гинеха сломими, ...

Всяка болка, намерила израз във думите,
е пиронът, изваден от
съкровеното същностно,
някой дето пробол го е.
Всяка дума изплакана при бълнуване, ...

Сричам нотите, а пее ми душата.
Пианото след мен подрънква жално
и веселата песен във главата
в действителния свят звучи банално.
Алегрото на Шуман пак се спъва ...

Вечерният мрак сладостно пълнеше въздуха с аромат на липа. Огромното дърво потрепваше от милването на вятъра и се вслушваше в звуците от отворения прозорец отсреща.
Трети ден музикантът се мъчеше да напише песен и се разхождаше напред-назад из стаята, нервно драскаше нещо на нотния лист, после грабв ...

Поезията
Изправя

Построих си кула без прозорци и врати.
Скрих се от теб и твоите очи.
Пиша със собствените си кървави сълзи
по студените и черни стени.
Дали ще посмееш да разбиеш моята кула ...

- Сега дърпай, госпожа. Дърпаш ли? По-силно дърпай! – главата на таксиметровия шофьор едва се вижда иззад капака на багажника, но пък за сметка на това свирепо се блещи в мен. Ясно значи - инспектира моята половина от операцията. Това, което се налага да дърпаме, е „новият” ми стол втора ръка, но аз ...

Имаше едно дете навред,
преди, някога отдавна,
винаги играеше отпред
преди, някога отдавна,
под слънце жарко, ...

Събранието на жените
След пет часа, на пътя са жените
на сладка приказка и хлад.
По-леки са така горещините...
Това съм виждал аз и като млад. ...

Светът в разруха пада,
Човек, човекът покосява
и черен гарван върху ни
наближава
Покоят ще настъпи скоро! ...

Рицар
Рицарят горд е малко остарял,
Истината за Живота осъзнал,
под шлема тук, там побелял,
под ризницата малко понадебелял. ...

Замислял ли си се за тишината,
защо е тиха,мрачна и студена?
Дали защото е различна,
или е със сълзи напоена?
За мрака мислил ли си тайно? ...

Тръгнахме в събота след обяд. Тъкмо започваха да прехвърчат първите снежинки- мънички, бели и тихи. Колата вземаше завой след завой по стръмните склонове на Балкана. И след всеки завой ставах все по- малка и малка.
Ето, на тази поляна с баба беряхме билки. Аз съм на 10 или по-малка, а може би по- го ...

Когато в мен се разстилат мъгли
и плаче с уморени очи есента...
Когато е предснежно студено
и вън на дим и огнище ухае ...
Тогава ми се приискват пчели ...

Не ме познаваш - прииждащ пак със прилива,
разбиващ се със трясък във ума ти,
и всяко утро, изгряващ като изгрева,
по устните ти, шепнещ във деня ти.
Не ме познаваш - загледана в очите ми, ...

Кой не носил е тлееща болка, що вътре трепти –
невзаимна любов, неродено дете, неудачи,
след стремителен полет в сияещите висоти
да се бухнеш в калта, та душата ти да се разплаче,
да откриеш приятел че завист към теб е таил, ...

Не беше ли, когато там бях аз?
И не видя ли тази тъмна стая
на счупени крила и страх
и грешките преди да ги позная,
пространството на всичко и на нищо. ...

В спомени унесен,
гали ме сладък сън -
мечта за теб, момиче-песен,
и чувам празничен звън.
В море от мрак ...

Започвам със кратка молитва-
гласът ми към тебе политва.
Към тебе- във твоя чертог,
където съдът ти е строг.
Приемай и мене с готовност ...

- Мамо, я виж какво открих! - Ема нахлу в хола при майка си и възбудено размаха някакви пожълтели напечатани листа.
- Какво си открила, миличко? – Мила вдигна за кратко поглед от компютъра, усмихна се на дъщеря си и продължи с превода на статията, която й трябваше за утрешния семинар със студенти в ...

Дали те помня? Душата ми терзае.
От спомени сърцето ме боли.
Сама съдбата живота Ми чертае,
приятно в мене шумоли ли, шумоли.
Дали по пътя тръгнах на мечтите? ...

"Най-студено е преди разсъмване".
Най-болезнено е в самота....
Най-горчи след нечие си тръгване.
Най-изгаря есенна слана.
Най е трудно прошка да отправиш, ...

След толкова чакане
Замириса ми на живот.
Замириса ми на отава.
На трева, в ранина окосена.
Под небесния свод, ...

БЕЗГЛАГОЛНА ЗИМА
Зима. Вятър. Студ и сняг.
Истинска сибирска хала.
Миди. Пясък. Морски бряг.
И вълни от десет бала. ...

Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от легло ...

Боядисах си косата зарад теб,
усмихнах се и сложих си червило,
и ритъмът ми май си е наред,
и нищо, че сърцето се е свило.
Очаквам те, ела ме прегърни, ...

Още едно разбито сърце...
Поредната кутия с цигари...
Поредното рязане...
Нови рани...
Имаше ли смисъл от всичко това? ...

На Д.
Защо жената на художника не може да рисува?
Защо боите ѝ са сиви, а картините не струват?
Защо от сивота, дори не съществува,
но че живее истински безмълвно се преструва? ...