Пръст при пръстта.
Прах при праха.
Спомина се.
Няма я.
Беше! ...

Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание. ...

Сърцето ми цял живот
само веднъж пътува,
ала не се върна след това;
онзи ден чух, че приютил си го,
но защо? ...

Снегът покрива бавно
нежната земя.
Влакът се движи плавно
по релсите на любовта.
Минутите минават бавно ...

Копнеж
Той и тя седяха на пейка под дърветата. Беше прохладна августовска вечер и беше красиво. Двамата бяха прегърнати и щастливи. Свежият бриз се шмугваше под косите им и ги караше да примират от блаженство.
- Много си красива – нежно каза той.
- Ти също – сладко отвърна тя.
И двамата бяха прави в ...

На Йо
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна". ...

В началото Човек се казвал Канибал
закусвал и себеподобни ял
след туй внезапно помъдрял
и заупокой за жертвите запял.
Измислил колелото и кладата пламтяща ...

Навън дъждът не спира да вали.
Студено е. Самотно е. И мрачно.
Все туй изтъркано клише, нали?
И въпреки това съвсем удачно.
Но да се върнем на дъжда. Вали. ...

Реката
Седя и наблюдавам малка река.
Тече си тя, водата бавно отминава,
а камъните в нея са различни,
едни са гладки, други остри. ...

"Внимавай какво си поръчваш" -
Животът тихо шептеше.
"Искам го в ударна доза,
да ме изпълни.. да ме разпилее..
Готова съм и да повторя, ...

Патентът на дяда Груя
(пиеса за ученически театър в четири действия)
Дянко Мадемов
Действащи лица:
Старец ...

Автор на заглавието е MarinTachkov (Марин Тачков). Благодаря!
Разделихме се!“ Чудесно“!
За тебе беше много лесно!
Не беше никакъв проблем.
Секна времето за мен. ...

В пъстрия женски свят,
мелодичен, защуран,
от триста щуреца
под звездите бленуван,
пристъпи на шега. ...

За Бога, няма да си ти.
Без теб ще се венчая пред олтара.
С болка в парещи гърди.
Защото любовта ти беше толкова измамна.
И в огън - пак ще си гориш. ...

Не мога да викам името ти,
защото се сподавям,
не мога да чуя сърцето ти,
защото ми причинява болка,
не мога да те докосна, ...

Изход
Насъбрало ми се е достатъчно,
иде ми да изтрещя!
А търпението ми остатъчно
се гърчи и бере душа! ...

И Ден побèден
все ще е Девети май!
Поклон, Съвети!

Истинска и безкрайна е...
Сънищата ми са за теб, мечтая за теб
чувствам прегръдката ти в душата си,
а тишината отговаря ми - как си ти?!
Ума и сърцето ми са заети неспирно от теб... ...

Създадох си кумир от любовта
и знам, че тя сега ме притежава,
че стана част от моята душа,
научи ме от обич да прощавам!
Превърна се в най-светлото небе– ...

Знам защо се сипе пролетния дъжд.
Плачещият облак срещам не веднъж.
Той прикрива с длани моето лице
сякаш за да брани радостта с ръце.
В шепите му хлипа крехка синева. ...

...Гардероб от цветя...
Оставям всичко, за един вечен момент, да бъда с тебе…!
Не можеш да си представиш любовта и вдъхновението в мене…!
Само знай, ще ти отдам всичко свое - всеки дъх, сълзи, въздишки…!
Прекрасно е, че реалността на живота ни пише всички приказки…! ...

По калдaръмния и прашния път,
в малко, незнайно селце,
уморена старица вървеше,
прегъната от болка - на две!
Облечена в скъсани дрехи, ...

Докато ти спеше, един трамвай ми намигна, четири черни котки ме гониха, за да ми пресекат пътя и един „легнал” полицай си подаде оставкaта и ме накара да се смея през сълзи, защото никога не бях виждал толкова много усилия някой да се изправи.
Докато ти спеше, трябваше да се преборя с няколко корупц ...

Е, добре!
Слагай маската!
Хвърляй кувьоза!
Ръкавиците - двойни!
Тупфери! ...

Сълзата на нощта
Търкулна се сълзата на нощта
по бузата на мрака черен,
изгуби се внезапно във дъжда
в сърцето на копнеж неверен. ...

ЧРД
Още като млад, във себе си се клех
с тебе да живея сто години.
Тъй в сърцето си сърцето ти приех
под небетата ни земносини. ...

Мисли неизказани,
думи неизречени,
чувства недоказани,
младости обречени,
изгреви несрещани, ...

Събудих от гъделичкане по носа. Един слънчев лъч се беше проврял между лентите на щората и сякаш ми казваше: „Ставай, сънливке! Време е за разходка.“ Наистина беше вече около девет часа. Не се налагаше да бързам за работа и спокойно можех да се разходя в близкия парк. Денят беше изпълнен с обещание ...

В мрака нещо засия
и пушек в мрака се разнесе,
и от силната му миризма
дъхът ми нейде бе отнесен.
В мрака някой ме допря ...

„Обѝчай врагà
си.“ – зовял, за да няма
бедѝ и печал...

Те тръпнат да вкусят от плътта,
като лешояди, но трупът все още жив.
Омаяни от представата си за това,
че този акт за тях не би бил горчив.
Мърша - не е това, в което ще се превърне ...

В квартала няма човек, който да не познава Гълъбин. Висок, дългокос, а тялото му странно сгънато на две. Гърбушко. Говори се, че не е в ред и че като малък скочил от седмия етаж на високите блокове. И до днес всички се чудят как е оживял и му съчувстват. Някои разправят, че още тогава не бил в ред. ...

Българийо, пред тебе коленича -
прашинка от вселената, душа,
прекланям се пред твоето величие,
пред сила, пред борба и красота!
Във тебе обожавам планините, ...

„Небето сàмо
в Рая златно е!“ - внушѝ
в творба художник,
небосвòда над градà
си рòден златовпѝсал!...

Да славим евроатлантизма
и общия ни двор! Нали?...
Свободно може тук да влизат
кокошки, кучета, кози...
Овце, лисици, патки, крави ...