стиховезбата
повѝ необята - на
БОГ за отплата

ИЗГУБЕНА
Себе си изгубих ли? Не зная.
Сякаш съм на тъмен кръстопът
с пътища, потънали в безкрая.
Кой от тях е правилният път? ...

Помниш ли, когато даде ми криле -
срещна ме – като уплашено дете.
Роза, ме видя във моя „рай” и пъкъл,
макар че някой розата бе стъпкал..
Плахо (да не ме загубиш в страх) ...

Крушов трън
(провокиран от "Ябълков въпрос" на teis (b.t.)
Ядат ти се круши, ама ядец – не става!
(Зарад таз лакомия ни изгониха двама) –
и сега си поставяме щекотливи въпроси, ...

Този град - като плоско яйце,
ме приклещва под мрачна черупка.
Ех, да можех да плесна с ръце
и да бъда далече оттука...
Де' в дълбоките морски недра ...

Една от 10-те божи заповеди
И тя гласи, Човече, не убивай!
Убийството е акт презрян!
На Пъкъла в катрана не отивай!
Не ставай палач и тиран! ...

"It was the night before last night
and I was sitting in my chair,
thinking of the pride,
the pride of the Human nature
and its dreams of Bright ...

Шопска салата: Колаборация от нарязани домати и краставици, предназначена за активно диалогично взаимодействие с подходяща алкохолна напитка по време на футболен мач по телевизията.
Мач от Шампионска лига по футбол: Философски глобално и риторично обяснение с елементи на извинение за 90 минутната ме ...

скъсяваш разстоянието
между дъхът ми и твоя
между мечтите ми и ръката ти
между мръсните ми мисли
и тялото ти ...

Някога_ някъде
Започвам в нощите да грея
срещнала неразгаданите неща.....
под ритъма вселенски да пея....
От нежност да блестя ...

Набъбват дряновите пъпки
и дрянът се събужда за живот.
Под него- на сърните стъпки,
в снега се губят, като капки пот.
Под снега кокиче бяло ...

на Краси Рангелов
Отново сън споходи ме нечакан.
Един актьор в съня ми се яви.
Прожектори засветиха във мрака.
Сценична треска, спомени добри. ...

Боли ли те и тебе, като мен,
и стига ли ти въздух в дробовете,
нощта превърна ли ти се във ден,
и вместо мен, щадиш ли друго цвете?
Какво извадих от душата ти ранима, ...

- Ако си купя тази книга, ще ме направи ли щастлив- пита ме той и погледът му отново е вторачен някъде встрани.
Вече двадесет минути е в книжарницата. Млад, добре облечен, с черна шапка на главата. Отначало не ми направи някакво особено впечатление, но когато спомена, че трябва да запазим добрия тон ...

Очите притварям, при теб се завръщам,
ти си... във моето детство, море.
Боса на плажа, с душа те прегръщам,
спомен не си, щом те нося в сърце.
Топлият бриз и шумът на прибоя, ...

Свило се е под елхичка
във кожухче сиво- бяло,
търсило в нощта тревичка,
от умора бе заспало!
Виж ти, виж ти, слънце грее, ...

Не получавам отговор. Просто те няма.
Летиш в твоя вселена, а мойта далече
скрибуца неволи, сълзи, мелодрама
и пада на малки ръждиви капчуци...
Виждаш ли къщите? Стените... А дворът ...

Тя увяхна
като тъничко цвете
със изтръгнати корени,
а ръцете ми
умолително ...

Вестоносец пръв е знай,
пролет води го комай,
туй засрамено момиче
май е крехкото ...............
(кокиче). ...

Припознах се в своята усмивка...
Каква поразителна прилика само,
тя до край прилича на мен...
Колко пъти ( почти без да искам)
с нея сбъдвам мечти, всеки ден!!! ...

На Емо
Нали не ти е болно,
самотно и студено?
Почиваш си доволно
и мислиш си за мене? ...

Ядат ми се ябълки... искам и круша.
По давност съм Ева - Eдемска хитруша.
Произход - реброто ти (ювелирна направа,
но, всъщност, и шия да съм ме задоволява).
Сто години във сън уморих се да чакам - ...

Железният светилник е ръждясал.
Боряна стяга куфари за път.
Андрешко вече яко е психясал.
Преспански камбани не звънят.
Жътварите на борсата са вече. ...

Нейните коси.
Ах...Нейните коси.
Като безкрайното житно поле,
на което израстнах когато още можех...
Да мечтая. ...

Понякога
чувствам
улиците
опустели от моите стъпки
топлия асфалт ...

Размисли по повод честването на
03.03.2016 г. на вр.Шипка.
Българийо, започваш да възкръсваш,
навред се веят твоите знамена
и с тяхното плющене възвестяваш, ...

Да имам (ако можех) мъдростта -
на свободата своя да позная границите,
бих приспала Любовта
до синора-преспапие на Страниците.
Да имам (ако можех) смелостта - ...

"В този стих има хумор, много местен диалект и пошлост, но смятам, че ще бъда правилно разбран. Приятен прочит на стиха."
Птруше, птруше...,
яла тука, ма овца проклета.
Глей га, глей га!
Де въриш ма ей, Овцо проста. ...

Топло е, настръхвам,
движа се, изтръпвам.
Парадокс. Абсурд. Страст.
Ти, аз, нас.
Звъня, а връзка няма. ...

Станах свидетел на една история, която продължи не повече от три минути, но шестте минути ме накараха да се заслушам.
Топла зимна утрин. Няма сняг, само тук-там по някое мокро петно, мислещо се за локва. Отивайки към спирката на автобуса, видях един храст, който скоро щеше да се събуди. Всяка клонка ...

на внучката ми
Здравей звездичке, моя малка прелест
енергия от святост, чистота,
целуната от слънцето за свежест,
погалена от Бог за доброта. ...

Зюмбюл край тревата
нежно, замечтано цъфти.
Това е любовта, жената -
това си ти.
Но...това е само сън - ...

Не отминавай
Вървя по стъпките на твоята осанка
и нежност някаква се спира в мен.
Горя в пламъка на твоята жарава
и раните в душата се заливат. ...

Мълчание и лист.
Кърви мастилницата.
А идва утро.
***
Гледам те. Не спя. ...

Ах, тази моя
неспокойна душа.
Пак се налага
да ù дърпам юздата.
Да не тича бързо ...