Бавно угасва денят
в разтворени за обич длани,
тъжно притихват в нощта
грешни души - неразбрани.
Ще дойде утрото - еднаквото, ...

Трудно е да кажа „Сбогом“,
когато Любовта сърцето ми изпълва.
За Нея цялото ми същество копнее,
а празнината нищо не запълва.
Трудно е да кажа „Сбогом“, ...

Очакваш ли ме, мила, да се върна?
Подготвяш ли морето си за мен?
Сърцето ми тупти да те прегърна.
Българийо, аз в тебе съм роден.
Аз всяка вечер, ходя по Балкана, ...

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
Словото, без, което не можем и днес, дори час, ...

Through the darkest roads at night
As light feels trapped within the thoughts...
I realized... Love rearranged my light...
It had come from me, from the inside...
I know I have found my peace, ...

Let the feeling shine –
brightly and divine.
Let your heart be mine.
Let me be your wine.
Only you can understand me. ...

Веднъж изкукаш ли, по-нататък е без значение, дали ще го правиш на всеки кръгъл час.
Светът е наистина едно уникално място, където с лекота се сбъдват всички... разочарования.
Остава само тримата братя да занесат златната ябълка в заложна къща...
Мечтата на циклопа: да се среща с хората... на четири ...

Нощ ... небе ... звезди ...
Легло ... студено ... самотно ...
Чаршафи ... мокри ... пот ...
Въздишка ... стенание ... копнеж ...
Утеха… Чаша ... вино. ...

Странно малоумна...
Превръщаш ме в дете наивно, щуро,
вървя цъфтяща, влачейки краката,
изглеждам някак странно малоумно,
ухилена, гореща, простовата. ...

Липи разцъфтяват в очите ми, пролетно-летните празници
люлея се в люлка от слънчеви топли лъчи
в небето догонвам с поглед усмихнати облаци
в прозрачно зелена роса пак потапям зажаднели очи.
Откривам в дните си смисъл да бъда щастлива ...

Защо ли плача още скришом!
Защо ли още ме боли!?
Нали си обещах че вече,
друг не ще ме нарани.
Защо бе? Питам аз душата моя! ...

Затвор...
от бетон и желязо,
суета и омраза,
от ребра и проказа,
счупи се, пусни ме ...

Лекичко потропване по чашата с виното. Едно. Две. Три.
Пукане на пръсти, вдишване и издишване. Трудно е, дробовете ми пищят за въздух, но запазвам самообладание. Прозореца е отворен, студено е и съм настръхнала, но не обръщам внимание. Нека ми е студено. Иначе ще изгоря.
И преносно също.
Метафората ...

Присъда
Вчера бях на бесилката с прочетена присъда
и ако съм бил забравил името ти щели да ми помилват живота..
Обаче аз казах на палача с глас висок, отчетлив и наперен-
Дърпайте въжето, защото невъзможно е да мога да я забравя!

Две деца в гора са вървели
и на поляна се спрели.
Стара мечка ги е видяла,
радостно тя се засмяла:
"Що да сторя с тези дечица, ...

Вечерта ме нападна ненадейно, а аз не бях подготвен за нея. Старицата, от която купих опаковани детски сълзи ме увери, че щом ги разопаковам животът ми ще придобие смисъл.
Скътани в левия джоб на палтото, прогаряха вътрешността на джоба ми.
Купих ги несъзнателно, защото исках да ù помогна, а и не вя ...

Черна бях, Господи,
с любов изстрадана
като молитва за дъжд.
Ти ли ме прегърна,
та сега бяла съм, ...

Тъга
Тъга в душата ми нахлува,
дрънчи на счупена китара.
Не дава тя да се усмихвам,
отново свири песен стара. ...

На живота той се наслаждава -
честен, горд и важен кавалер!
Не обича нищичко да дава,
и така приляга му да е банкер.
Често той е тъй практичен, ...

Полицай Тотев слезе от патрулната кола с явно нежелание. Както и очакваше, прониза го студения февруарски вятър, а снежната виелица премрежи погледа му. Колегата му го последва с още по-малък ентусиазъм. Запътиха се към входа на триетажната кооперация. На вратата ги посрещна жена, заела стойка на де ...

За смъртните, но живи,
които чакат своя ред.
За женските ни ниви,
които хранят ни със мед.
За радостите днешни ...

Устата му не спря да мели -
на ЕС за подражание сме модел!?
По доходи в съюза държава най-бедна,
с корумпирана система съдебна,
с престъпност голяма, ...

Реших! Ще отида да изведа Слънцето. Всяка сутрин ме събужда. Качва се над прозореца и ме щипе по носа. Утре аз ще направя това!
Баба казва, че ти подсещаш слънцето кога да става. Ще ме събудиш по рано от него за да отида да го изкарам навън. Сега, като се замислих, може да тръгна с него. То през цел ...

– Татко, какво е музиката? – попитата принцесата и с леко нервен жест отметна назад русите къдрави кичури, които бяха паднали върху челото й.
Царят очевидно се стресна от въпроса й. Гъстите му вежди се сключиха и лицето му доби страховито изражение.
– Как ти хрумна да ме питаш такова нещо?
– Ами… вч ...

Стъмва се, навън е морна пролет -
гръб обърнах на деня и го разплаках.
Отчаянието ми, седнало на трона
на оптимизма ми остатъчен посяга.
Няма съм, отпусната и тромава, ...

Празници светли - тъжна душа.
Вън вали - вътре боли...
Бога ми, не знам причина!
Пъстрите цветя са свели главици...
Не чувам хубавите гласове на птици... ...

А някога докосваше ме с дъх,
с порива на чудния ти трепет.
С цветчетата, поникнали от пръст
и с вятъра, и с топлия му шепот.
Танцуваше със сънния ми дух, ...

Навярно ти се е случвало да се чудиш какво се случва с живота ти, защо някои неща се провалят, а други се получават и защо тези които се провалят на пръв поглед изглеждат по-важни от другите. Такъв е животът - баланс между доброто и злото, между позитивното и отрицателното, между да бъдеш или да не ...

И се въртим -
той около мен,
аз във него,
ръцете сплели,
така летим ...

Дадох ти това, което имам –
любов и вярност. Топлина.
Защото ти си моята любима,
и моята попътна светлина.
Дадох ти съдбата си със вяра, ...

деля те със спомен който аз си измислих
и нощем се крие под леглото без да спи
заспивам и наричам себе си измислица
а мракът просърден тихо жужи
заспивам и нямам мисъл в главата си ...