Всъщност не знам защо точно започвам да пиша всичко това. Не знам дори в коя категория да го пусна…
Откакто се помня, живея в едно малко градче в България. Населението му е около десет хиляди човека. Досега нищо нередно не ми е правело впечатление, но наскоро се загледах по-внимателно в улиците, в п ...

Флирт
Тъмни облаци висят
над стихващия град.
Всички готвят се да спят,
скрити от полъхващия хлад. ...

на сина ми
Начало като много начала,
но този път сред вълците в морето.
На добър час, без ни една вълна.
Успехът като фар за теб да свети. ...

Тъмнозелено, прошарено с останалите му нюанси. На места прогоряло, на други бяло или пък кафяво, застлано от шарените есенни листа. Нашарено с изпопадали от дърветата плодове и изсъхнали вече цветя, но най – вече прошарено, като косата на остарял мъж от безбройните глухарчета из него. Пъстроцветието ...

Завръщам се в родната къща.
На прага стоя.
Никой не ме очаква, прегръща.
Иде ми да крещя.
Няма я майка - ...

Едри дъждовни капки
пулсират в зажаднялата
пръст.
Пулсират и носят във себе си,
омаята хладна на есенен дъжд. ...

1
Нямах никакво време да реагирам. Велосипедистът внезапно изкопчи пред колата и аз го блъснах. Тялото му се удари в предното стъкло и се претърколи по покрива. Веднага набих спирачки и отбих вдясно. Ръцете ми трепереха на волана. Бавно излязох от колата, за да проверя дали съм станал убиец или още ...

Седя в покой, тишината ме мъчи,
подгизнал в кал от мръсни тълпи.
В ушите омразно някой ми грачи,
душата, сърцето, човече, не спи.
Вървя си по пътя, не гледам встрани, ...

Безбрежно бяло
кaто лед
ме свързвa с твоя крaй.
И без нaчaло. И без теб.
Със хоризонт във прaзнa стaя. ...

Поне
Родила съм се птица – да летя,
но не знаех ..................(досега)
затуй започнала съм да пълзя
за летенето нехаех...(докога?!) ...

(Легендата за крал Артур - До някой друг)
Je plie sous le poids
De la douleur tenace
Qui broie mon âme sans merci
Je prie sans la foi ...

Гордото момиче не вярва в любовта.
Не се смущава от закачката на момчетата.
Не свежда глава и не се изчервява.
При ласки думи от момче не онемява.
Гордото момиче сгреши. ...

Така добре си спинкаше сърцето ми,
а някой взе по портата да чука!
"Ехо... Има ли някой, извинете?
Аз... търся Любовта. Дали е тука?"
Добре, че не крещеше много силно, ...

Вселени
ReмаТе
Някъде на тридесет
(и няколко)
повярвах си, че мога да летя, ...

Онази свобода,
която можеш да закичиш
в косата като цветна фиба,
да метнеш раница на рамо
и с дългите крака на младостта, ...

Тази вечер се чувствам много особено. И се радвам, и се страхувам. Като на държавния изпит – радвам се на най-важната крачка в живота си. Вече съм голяма, зряла, знаеща – остава само едно изпитание, за да го докажа.После ще имам пълното право да разполагам със своите решения и отговорности. В същото ...

Чакам те със чаша чай,
ела, почукай на стъклото.
Във нова песен ме познай
и нека гмурнем се дълбоко.
Да си представим този град, ...

И тази сутрин Ева се събуди разтреперана. Погледна почти виновно спящия до нея мъж и тихо се измъкна от леглото. Отвори прозореца и студения въздух погали пламналото и лице. Какво ставаше с нея? Отдавна беше прелистила страницата и успешно прогонваше от съзнанието си всяка мисъл за него. Запали цига ...

Не искам да те помня – нито погледът бездомен,
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...

Често сънувам,
Ерозиите на душата си...
Разбити криле.
Някакви стени в
Обещания без бъдеще....

Парчета от сърце. Късове, разрязани
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...

Смълчаност
Ти нежност събуди в мен
промени ритъма на моето сърце
смълчан и тих и устремен
огряваш като ярко слънце. ...

Посветено на моята колежка Десислава, която обича да отглежда и хапва зеленчуци.
Написано съвместно с Радослава Димитрова.
Зелената чушка в боба се мушка
и прави стихия във всяка яхния.
Добрата готвачка я кълца и мачка. ...

Мънисто
Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен! ...

Някой, някога ми беше казал
''прекалено рано, прекалено малки''.
Засмях се, казах, че е луд.
Сега стоя.
Разплакана, аз съм луда. ...

Words drip into the mind
Like tap water drops
To disturb fragile sleep
It's her fingers tapping
Syncing with the heartbeat ...

Къщата на баба,
весела, засмяна,
с червения покрив
и бяла премяна.
Цветята на двора ...

Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...

Не съм ù виждала лицето. Затова пък знам как изглежда знамето ù: гладък череп, побит на гръбначния стълб. Старешка кожа с кафяви петна гладко се е опънала върху черепа, а на тила стърчат няколко рехави снопчета тънки бели косми (като на белоглав орел). Знамето се върти около оста си, но не от вятъра ...

Незнайно как, във минало далечно,
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...

НА КАНАПЕТО
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...

Със очите те избрах,
със сърцето те залюбих.
Че във тебе аз се влюбих,
чак сега това разбрах.
Ти - съкровище за мен, ...

Ситни капки самота – искрящи и студени,
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...

Лъжата, истината и аз
Истина ли е това, което виждаме? Може ли това, което не виждаме, да е истина? Можем да го наречем лъжа, естествено, но така ще се отречем от себе си. Трябва ни нещо извън нас, за да можем да се определим като съществуващи. „Аз съм пътят и истината и животът..." (Йоан: 14:6), ка ...

- Дасакале, ти кво чуждо удари туй лято – с тоя въпрос започна есенния разбор Митьо Семето.
То, по календар още не е есен, щото е 9-ти септември, но понеже е лична дата и щото вали, и щото вече всички сме се събрали след летните отпуски, редно е да има разбор.
- Нищо за хвалене – смотолеви Даскала – ...

Лежа изопнат на паважа,
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...

Все още пърхат, усещам гъделичкане,
Крилцата им потрепват между пръстите.
Страхувам се в нощта да не отлитнат
И да превърнат Рая в пустош...

Изпратих спомените -
в позлатена рамка,
за вечни времена!
Изпратих и усмивките,
и сълзите... ...

Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...

Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък ...