Роден дом
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина. ...

Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли, ...

Another Love
I wanna take you somewhere
so you know I care
But it's so cold
and I don't know where ...

Безразличие
яд да бе
да беше гняв
да креснеш
да му тропнеш с крак ...

Имам ли моралното право да се произнасям по темата, уважаеми читатели? Категоричният ми отговор е - да! Защото прекарах 40 години над белия лист в търсене на отговора на въпроса от заглавието. Защото изпитах на собствените си плещи смазващата тежест на лутането. Защото чувствах прословутия страх пре ...

Приказка за ревнивата царица...
Сама нощта е като притча
разказвана от ветровете,
луната е като поличба:
ту облак скрий я, ту пък светне... ...

Изгубено доверие
Здравей, любов, изминала и тъжна!
Сега сами сме, на кого си нужна?
Разпадна се, остави ни със спомена красив,
Сега аз питам НЕГО, бил ли си щастлив? ...

Разни Там
- Малък и сладък мой свят... от кисели краставички!
- Борбата за живот и тази за трохи от край време започнаха да се препокриват!
- Май все още не съм успял да унищожа човещината в себе си, щом все още от време на време напират в мен сълзи и щом все още от време на време не мога да не ги с ...

Отвън се беше разваляло
и пресен дъжд бе плочките измил.
Градът, от сив, бе светнал в бяло
и в нова роба бе се пременил.
Това бе чакано начало – ...

Любовта на края на кабела
,,Любовта започва точно, когато всичко спира. Просто седиш и препрочиташ един и същи ред, усмихваш се и не искаш да си го признаеш. Чувстваш се, все едно някой те следи, оглеждаш се и пак се усмихваш. Тогава не искаш да разсъждаваш, а само да чувстваш. После си мислиш, че с ...

Дупка
Как искам мъката си да излея,
но думите се крият в някой ъгъл.
Времето безцелно и глупаво пилея,
сякаш светът ме е предал или излъгал. ...

Можеш ли да се зарадваш на дъжда, ако той дойде
не когато тичаш бос и смееш се,
а когато симетрично стъпваш в хубави обувки, стой де,
за красотата му тогаз ще ослепееш ли?
Можеш ли да се усмихнеш на дете, ако то там е - ...

Слънце
Слънцето изгаря от любов
протяга огнени протуберанси
магнитни бури праща като зов
в ултравиолетовият спектър ...

Една есенна въздишка
Знаеш ли как искам да те имам, макар че вече си до мен.
Знаеш ли на колко съм години, когато мисля си за теб.
Момиче на влюбени въздишки, когато те чувствам далеч.
Приближиш ли пък рязко... лек лист съм... ...

Момче,
не може някой току тъй да вдигне храм,
дори да има нужните материали
и във ума си изградена визия, и плам -
ако сърце отдадено не притежава! ...

Цяло лято се посветих на една единствена задача, на една единствена цел – построяването на Стената. Личен проект, осъден на провал още преди началото си, защото в основата му лежи една стара истина - а именно, че всичко създадено от човек е дефектно, далеч от перфектното, изначалното.
Стената ми беш ...

Недовършено
На Бобо -
с цялата ми обич
С натежал от светулки перчем,
всеки ден - в карусела от щастия, ...

КРАЯТ НА РОМАНТИЗМА
„Обожавам тоя момент, когато навън вали, в офиса е полутъмно, аз съм полуумрял от умора, дремя на канапето за клиенти и слушам Бьорк.
От къде дойде тоя дъжд?
Само преди три дни врабчетата търсеха влага в горещината, а сега висят унило между капките по жиците и огорчено се кукушин ...

Обичам тази земя.
Тя е покрита докрай
с костите на моите деди.
Тук жени са любили,
деца създавали, ...

Над всекиго от нас звездица свети
и вèдро бди като войник на пост!
Понякога изпраща ни привèти
от звездни мѝгове и звезден тост!...
Тогава цялото небе мъждука ...

След тежък и забързан ден,
връщайки се в къщи уморен.
Две очи посрещат те сега,
пълни с радост и искрящи с доброта.
Това е най прекрасната съдба, ...

Почивам си. Колко е хубаво само
да виждам съпруга си, усмихнат до мен.
Децата нетърпеливо да казват пак: Мамо!
И ето, чудесен е днешният ден!
Почивка. Чудесен подарък от Бога. ...

Ела със мен накрая на света,
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.
Ела, хайде, тичай след мен, ...

Морето спомен нов запази,
небето тъй спокойно е сега,
на брега едно момче,
почива в пясъчно безкрайна красота,
на кораба далечен, ...

Сложùх покривката на маса.
Принесох хляб и малко сол.
Сложùх на кръст два житни клАса...
Поседнах мъничко на стол.
Помислих си за теб, Родино! ...

Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...

Хайде, тръгвам, няма да се бавя.
Дойдох за малко, знаеш го нали?
Или не споменах, че тъй си правя?
Не го ли прочете в моите очи?
В сърцето ми пристан не търси, ...

Нарисувай ми картина
Нарисувай ми картина, във която
всеки път по нещо да добавям.
Напиши ми текст доволно кратък,
с послания непълно разгадани. ...

Океанът безбрежен всели се във теб
За мен вече нищо..
Нищo(!) за мен не остана.
В ръцете ми дните се свиха.
Някой все хлопа по вратата,..оглушавам ...

Всъщност не знам защо точно започвам да пиша всичко това. Не знам дори в коя категория да го пусна…
Откакто се помня, живея в едно малко градче в България. Населението му е около десет хиляди човека. Досега нищо нередно не ми е правело впечатление, но наскоро се загледах по-внимателно в улиците, в п ...