Да пробвам има ли смисъл?
Всички други - еднакви,
до болка познати.
Само теб жадува моето сърце,
а да го насилвам с друг - ...

Рaдост
Мaлкa рaдост пожелaх си aз
в този жaлък свят,
но уви... съдбaтa срещу мене пaк седи,
смее се и тихичко мълви: ...

Малки крачета правят
плахи стъпки по бяла пътека.
След питката тичат неумело,
смело вземат късмета.
Такъв е адета. ...

Колкото и да си доволен от живота си, винаги ще ги има онези дни, в които апатията разяжда душата ти и тъгата е толкова фина, като паяжинка, че дори не можеш да определиш точния ù нюанс и да намериш подходящото парче, слушайки което да я заситиш със себе си. Да те погълне и да изплюе на повърхността ...

Нашата любов не беше нито първата, нито последната такава в света, но нещото, което ми направи впечатление, бе, че тая любов е всъщност тъй рядко срещана и често бъркана с друга.
Бяхме невероятно неповторимо съвпадение, запечатано във вечните спомени на миналото, настоящето и бъдещето, заплело се в ...

врата
полуотворена
цвете
орхидея
усмивка ...

- Искам широко отворени очи и помнете, наблюдавате изключителен, удивителен, топ талант - екзалтирано повтаряше режисьорът. - Погледът ви блести, устните са полуотворени в захлас, можете да ги докосвате с език, но да не виждам зъби, освен идеални – онагледяваше инструкциите си той. - Към финала енту ...

Посивели коси в годините скрили
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...

ЦЕНАТА
Пустата му любов. Какво ли не прави тя с хората. Не подбира млади и стари… Като легне в сърцето на човека и там остава… На сърцето не можеш да заповядаш. То не се бои от одумване и хорски приказки. Обича ли – обича…
Беше малко след полунощ. На масата в притихналата къща гореше свещ. До нея, с ...

Земятa се рaзпaдa нa пaрчетa
и нямa светлинa, която дa ме води,
във кaл се дaвят милиони небосводи,
очите ми от мрaк сa ослепели...
Но ето, ...

Ти тръгна си толкова бързо.
Няма те вече при нас.
Остави във мъка душата.
Остави ни всички без глас…
Липсваш ми! ...

Копнея с теб да се намерим.
Отново.
Знам, че трудно е сред руини.
Не вярвам, че химера е
безплодна ...

"На кого да разказвам пост фактум?
Ще е истинска глупост:
двама души и вятър.
И пустош."...
(Павлина Гатева "Премълчаване") ...

Простряна на пода във зловеща килия,
жена съм на Бог, а в душата - стихия,
молитва напевно повтарям без глас,
а в мене кипи безнадежност и страст.
Кървящо сърце във изящна снага, ...

В две шепи смях
се крие Коледният дух
и в бляскави играчки от елха
се отразява.
С бенгалски огън се разпръсква. ...

Слушай! Слушай, моя Музо!
Няма тайна в чаша узо.
Но в живота има тайна
по земята ни омайна.
И където и да ръгнеш, ...

На всички в „Откровения”- Наздраве!...
( новогодишен тост)
Постой!... Постой Очарование
във времедела на нощта!...
Да замълчим!.. .И в туй мълчание ...

България е Аушвиц в мирно време.
Димят комините на вечността.
Да се живее във родината е бреме.
Напускат младите, остава старостта.
По улиците старци белобради ...

Авторския текст е на Веселин Ханчев, мой безсмъртен съгражданин.
В прослава на неговото творчество представям опит за превод на испански език
Романсеро за Хосе Санча
Хосе Санча,
Хосе Санча, ...

Big Eyes
With your big eyes
And your big lies
I saw you creeping around the garden
What are you hiding? ...

Alles Kann Besser Werden
Alles kann besser werden
Holen wir uns den Himmel auf Erden
Alles soll besser werden
Holen wir uns den Himmel auf Erden ...

Герой на работническата класа
Джон Ленън
....................
От люлката още те свикват, че малък и жалък си ти.
Не ти дават време да мислиш, затуй въобще не мисли. ...

The Forgotten
We're in the worlds of forgotten
They're lost inside your memory
You're draggin' on your heart's been broken,
As we all go down in history. ...

То, всяко Начало, започва от никъде.
Понесло вързопче куражец в ръце,
внезапно, полека и без много приказки,
Началото тръгва незнайно къде.
В невзрачната сянка на важните работи, ...

В Чикаго българи за Апостола се сещат.
А ние за него сякаш забравяме.
Само някакви мутри славославяме.
Казваме си - патриотизъм, идеали - вятър.
Търпим безсрамието на политическия театър, ...

Там, където небе и земя
червената линия на изтока срещат,
от там донесоха мъдреците вестта:
- Звездата бе знакът за него,
пред избрания идваме да сведем глава! ...

Тъгуваш ти за своята любима
и търсиш срещи пак и пак...
И искаш вечно нея да я имаш,
до лудост я желаеш чак!
С мечтите си обвързваш любовта си. ...

Приказка
Ще ти разкажа тиха бяла приказка,
а ти заспивай, нежна е нощта
и от небето сякаш се изсипва
приказна небесна топлина. ...

Самуил току-що се изпразни в мен. Все още бях в световъртежа от чувства и емоции и не усещах тялото си, когато стана от мен. Измъкна презерватива и го изхвърли в кошчето до леглото му. Облече светлите си дънки, които на места бяха протрити, които слагаше, когато беше у дома. Изскимтях. Липсваше ми, ...

Т И, М О Я П Е С Е Н
Ти, моя песен недопята –
слънце в мене недогряло!
Ти, моя радост неживяна –
цвете в мене недоспало! ...

- Eлизабет. – Всяка нощ той бълнуваше това име.Майка му се бе притеснила - колко ли можеше да обича това момиче? Колко е силна първата любов? Коя бе тя, защо бе толкова специална за него?
Елизабет определено бе красавица, но не като онези. Онези изкуствените. Тя не слагаше почти никакъв грим. Не се ...

Тя се разхождаше по ситния пясък, който слънцето беше топлил през целия ден. Приливът тихо прииждаше, а луната, която се отразяваше в кристалната вода, сякаш плавно се изливаше на брега. Той стоеше на брега с ръце в джобовете и крачоли, запретнати до коленете. За миг той усети нежния ù парфюм като о ...

Вчерашен сняг*
Вчера валеше прекрасен бял сняг,
навяваше преспи, засипваше дири,
снежинки безбройни във прелестен бяг
танцуваха диво и без ориентири. ...

" Молим се - за живот, пари, любов.
С наведени глави изричаме слова,
чиито смисъл дори не разбираме.
Мъчим се. Разпнати на собствените
си кръстове, като страдалци. ...

Кой ли в тази късна доба
по прозореца ми тропа?
Кой ли чука в този час,
враг ли, гост ли... Скочих аз
порти тежки да притворя ...

В мислите ти се явявам
разчорлена, разголена и твоя.
В цигарения дим се очертавам,
нечакана, изпълвам ти покоя...
След малко ще изчезна, но сега ...

Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...