Светът стана сив
хората безчувствени
тъжна е луната.

Като вятъра по теб ще мина
и ще ти разбъркам косата.
Ще погаля очите ти нежни
и ще те целуна по устата.
После като шал ще те обвия ...

Усетих нещо в мен как си тръгна. Изпари за секунда, трепна и сякаш времето замръзна. По-лошо дори от любов беше - ''приятелство'' в очите даже се четеше. Лоша дума не се каза, само завист приятелска се показа. Очи в очи лъжите проличават и на дългогодишното приятелство вратите му затварят.'

Беше с рокля прилепнала
и стояхме в театъра
сред десетките зрители през антракта отпред.
Недискретно прошепнати,
сякаш носени с вятъра ...

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”
/посветено на дъщерите ми/
- Мамоооооооооо – чувам гласчето на Мая. Първоначално силно примесено с възмущение или дори гняв, но постепенно превръщащо се единствено в хлипане - - мамо... ма... Той... той... разруши замък ми...-
Мая сочи няк ...

Измислици са празните очи.
Биноклите - ненужно любопитство.
Със песа черен залъка делим,
а вярата ни е самотен скитник.
Измислици са думите за дъжд. ...

СВЯТ ЧОВЕК
„Как да обясня на хората, че не се пуши в метрото”, каза си и запали цигара. Щом другите пушат, и той ще пуши. Защото иначе се чувстваш прецакан: другите нарушават реда и спокойствието, а ти нищо не нарушаваш. Това е липса на хармония.
Когато видя другите да крадат, той реши да ги надмине ...

Лека нощ, любов,
но лека ли ще е нощта?
Със тихи букви тъжно пишеш
един тъй чист и нежен благослов...
А моята душа е тъмна и жестока ...

ПАЯК Извинение, под формата на съчинение, с нетърпение, очаквам твоето снизхождение. Как искам да получа аз отсреща опрощение. Усещам, предизвиквам, твоето раздразнение. Какво очакваш ти от мен? Да се моля ли, за опрощение? Това е най-голямото падение. Разкаянието, моето изкупление, предизвиква то в ...

Искам в ада да те пратя
На самия Дявол да гостуваш
Искам дълго там да страдаш
Да ме чакаш, да жадуваш...
Искам да усетиш всичко ...

Един от най-отвратителните дни в живота ми е денят в който съм роден. Нямам в предвид денят, в който физически съм се родил, а всички останали след него. И то не заради онази тъпата причина, че остарявам и се депресирам от това. Напротив даже се радвам точно за това, защото това ме приближава към... ...

Глава 11
По новините нищо не дадоха за инцидента в базата на Зак. Никаква информация за тях.
Беше се наложило да се катеря по дърво за да стигна до прозореца на апартамента си, тъй като нямах ключ, но веднъж влязъл сред всичките вещи, които си бяха мои, се бях почувствал сякаш нищо от случилото се н ...

Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер. ...

Съдби
Дванадесети епизод
Есента беше обагрила природата в най-благородните цветове. Преобладаваха злато и пурпурно червено. Тесният път от града до вила “Армира” беше покрит с пъстър килим от изпадалите листа на крайпътните дървета. Дикран вървеше бавно, съзерцавайки красотата на природата в този ти ...

Новината за летящият старт на новото издателство бързо се разнесе. С няколко добре преценени хода, малко помощ от приятели и очакваното финансиране от банката, Нейтън и чичо Чарли успяха да вдигнат „старата дама” на крака. Сградата беше ремонтирана и разширена, издъхващата техника бе подменена, а с ...

Случвало ли ви се е да искате да кажете нещо, но още вдигайки поглед ви отрязват 3/4
от репертоара. На това му викам дълбочинно гмуркане. Не, че не ми е добре така.
С една глътка въздух три години изкарвам, ама като се налага да говориш с дъщеря си
за разстоянието между вас с бълбукане не става. Тря ...

Ти ще дойдеш в точния момент,
когато съм отчаяна, обезверена,
хаотична…
Като писмо без отговор, без ден,
без дата и адрес. Без същност. ...

Днеска ни има, утре ни няма...
Колко е просто туй, като факт.
Свършва живота. Драма голяма...
В нашта Вселена - дребничък акт.
Всъщност защо е този спектакъл? ...

Хей, Никоя, от бургаските улици
преди години срещнах те аз.
Стъпваше леко и сякаш политаше
като утринна бледа мъгла.
Хей, Никоя, в твойте очи ...

„Извинете, госпожо, след Вас!“
и се дръпва встрани от вратата.
Автобусът с най-мощния бас
заръмжава по пътя към Златните*.
А пък той, кавалер непознат, ...

Спи народът летаргичен сън.
Пролет наближава навън.
Енчев, събуди го ти,
направи реалност нашите мечти
за живот достоен и щастлив ...

Света край мен спи още във леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!
Оглеждам най-критично махалата, ...

Ако се смаля...
Ако се смаля, ако изчезна -
да мога в иглено ухо да влезна
ще ме достигне ли тогава пак
онази орис в кобен час и мрак, ...

И Д А Н Е Ч У К А Ш
И да не чукаш – ще ти отворя,
и да не слушаш – пак ще говоря,
защото с много болка в душата
трудно живея тук на земята. ...

"Болно, но здраво носи..."
Болно, но здраво носи българското сърце,
но сянката на унижението и мракът вече не може да я скрие,
болно, но здраво българина носи се,
лежи по течението на безхаберието, дори не ще да шавне, ...

Не се научиха да ме обичат и да ме ценят както мисля, че заслужавам.
Не се научиха, защото не могат да обичат някой който знае какво иска!
Не се научиха да ме обичат, да ме гледат в очите и да пазят моето голямо сърце.
Не се научиха да ме обичат, защото гледат красотата пред душата на един човек!
Не ...

"Вход свободен" е втората банда,изпълняват класик рок.Певицата увисва в ниския регистър,но и е простено,още е на 13 и с мутацията имаме проблем.

оР`АЙва

Трудно вървях срещу силния вятър.
Дъждовните капки - като сачми.
В лицето болезнено удряше всяка.
Целия бях мокър. От глава до пети.
Лежеше си свито. Същинско геврече. ...

България не е просто държава,
възникнала през седми век.
Не е парламентарна република,
нито само международен субект.
Същността ѝ не се проявява ...

По сивите февруарски небеса
ще ми нарисуваш ли овца?
Шегувам се, разбира се, че
не можеш - все пак отдавна
не сме деца. ...

Уплашена съм, разбери...
уплашена от всичко, що се случва.
Недоверието в мен крещи:
"Недей! Пести последните си чувства!"
Но сърцето ми така е зажадняло, ...