Опитвам се да намеря в себе си поне една причина
поради която по-рано пишех стихове на мъжете.
Възхвалявах цвета на очите им - зелените, сините...
По каква причина съм влюбена в тях? Кажете!
Как въобще съм могла да обикна някого, ...

ЧИКО ЧИКОВ ПЪТУВА
Човекът е човек, когато е на път. Чико беше прочел тази мисъл в училищния стенвестник, редактиран от класната. Беше запомнил тази гениална мисъл за вечни времена. Той обичаше да прави нещата за вечни времена. Така навремето беше станал човек за вечни времена и сега съжаляваше за пр ...

В един сайт, литературен,
особени откровения се разменят.
Забравен е езикът културен,
поздравите, с псувни се заменят.

Имам си
жена със òчи сини.
В къщи се разхожда по бикини.
Аз я гледам,
пък като я хвана, ...

Понякога и приказките оживяват
стегнати от своите истории.
На нови случки просто се надяват
и почват да се борят
с рамката, в която са затворени. ...

Не го желаеш вече?
Не си привързана към него и света му?
Не виждаш бъдещето Ви?
Жестовете са загубили стойността си?
Тогава си тръгни. ...

Моята история започва в момент, в който реших да се самоубия. Нямаше защо. Всички провали, съмнение, болки, разочарования, малшансове и какво ли още не, ме докараха до категоричност. Край. Въпросът беше как. Не ми се искаше да цапам много. Няколко чашки кораж и таблетка две троазин и бях готов. Но п ...

От истини е глуха тишината,
макар че свиря на безпътни струни…
Косите ти са с дъх на южен вятър
в оазис, сред мисловни дюни…
Камилите са гърбави от чакане, ...

Живеем в земите на траките!
Дедите наши са те!
Живота си дали да можем,
да имаме чисто небе.
С история славна дарили ни! ...

Аз имах другар,
добър другар,
но беше той болен.
Аз помня очите
на този другар ...

синее дъждът
през очите ти тъжни
и сливат се болка и нежност в сълза
а далечните пътища в сън
се превръщат ...

ИСТОРИИ С МАРИАНКА
I
ВЕЛИКДЕНСКИ КУРАБИИ
Марианка беше пъргаво осемгодишно момиченце, второкласничка и отличничка. Живееше с майка си и баща си в малка къща с голям двор. В другия край на двора беше къщата на баба й и дядо й. Всички по цял ден бяха на работа и в свободното си време Марианчето се зан ...

Духът ми принизен
от нивото на своето
бедно невежество
няма чувство
за блаженост. ...

Аз съм стар глупак - олицетворено грозен,
мършав съм, и глух, и от живота изтормозен,
но дълбоко в мен се крие радостта
и дните ми минават без дори една сълза.
Напук на всичко, душата ми е млада, ...

УСЕЩАНЕ ЗА ЛЯТО
Усещам те как тихичко пристигаш,
в ръцете си събрало светлина!
С усмивка от лъчи леда повдигаш
и правиш да е по-добър света! ...

Душата ми се къпе в лунните лъчи,
опръскана със светлина, заключена в печал.
Не дишам въздух – забравих го с дните,
отредени ми да страдам без да знам.
Гледам себе си във огледалото насреща ...

Знам, че те побърквам
и целия ти свят обърквам.
Знам, че понякога те наранявам
и след себе си следи оставям.
Знам, че не е лесно с мен да спориш ...

Мария Събева
07.03.2015
Живот човешки
Създал ни е Творецът на Вселената
за да живеем в труд, любов, в радост и веселие. ...

А вчера каза ми: Ела да видиш,
красиви, бели рози посадих,
среднощен звън - глас: Сале си отиде...
Душа примряла във юмруче свих.
Приятелите казах не умират, ...

Сърце намига
на мига, а сетне миг
не можеш мигна...

Като глухарче искам да съм лека
и вятърът далеч да ме отвее.
Да падна на полянка много мека
и в свят зелен сама да заживея.
Роса да пия в слънчевата чаша ...

Когато слънцето изгрее
с безброй танцуващи лъчи,
аз сякаш виждам в небосвода
усмивката на твоите очи.
Запяват в мене весели капчуци, ...

Тази светла пътека
всеки ден,
тъй полека,
чисти
вятъра в мен, ...

Плаче столицата ни морска -
загина един благороден човек.
В душата му - мъката хорска
от бедност абсурдна за 21 век.
Потресени бяхме от тая драма, ...

Моят дом
Моят дом не прилича на крепост,
в него няма пазачи - стени.
Непристъпни огради не пречат -
не се плаша от злобни очи. ...

Аз се моля
Моята изповед е моята силна молитва
за приятелство като въздух необходимо
топлина като птица кръжи, да литва
да сме щастливи във времето любимо. ...

РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не си пълних аз главата,
без смисъла му истински да знам. ...

Ти можеш ли да ми опишеш любовта?
Нали все казват "Любовта дарява."
Тогава не разбирам всеки път
онази ярост да се притежаваме.
Да се разграбим - устни и ръце, и сън. ...

Ти
Дойде, приседна безпардонно -
в ръка с бутилка вино.
Замахна в зрелостта ми безсезонно
и присвои си обичта ми най-невинно. ...