Кой ли в тази късна доба
по прозореца ми тропа?
Кой ли чука в този час,
враг ли, гост ли... Скочих аз
порти тежки да притворя ...

В мислите ти се явявам
разчорлена, разголена и твоя.
В цигарения дим се очертавам,
нечакана, изпълвам ти покоя...
След малко ще изчезна, но сега ...

Ето Коледа мина, опакована в цветна хартия,
даже сняг заваля, като бяло – прозрачно клише.
Като празно следстишие идва поредна година.
Белобрадият взел е, наместо на нас да даде...
Трябва днес да усмихнем, неотложно. Така повелява ...

И ти ще вършиш глупости нелепи,
предизвикана от младостта;
но за тях очите ми ще бъдат слепи
и аз в съня си пак ще те зова.
И ти все нявга ще се облечеш в лъжи, ...

Силуетност
RemaTe
Ако можехме поне за миг
да напуснем своите тела
и себе си да видим отстрани: ...

"Надеждата се състои в това
да избягаме от Ада,
от който бягаме
цял живот..."
* ...

Живот ли е дa си птица,
без криле в студа,
на последната жица,
чакайки снега?
А там на клона ...

отразен от призрака на липсващите думи
космосът поднася ни неприкосновени
хипотези падащи от звездоброя
в оглозганите измерения на времето
в тъгата си обличаме се в лудост ...

Писмо-покана на Иванчо до Дядо Коледа
Здравей, Дядка,
пише ти Иванчо -
голям патиланчо,
често викан ...

АНГЕЛЕ МОЙ
на моята майка Надя
Когато погледнеш в очите ми,
сърцето ми пламва от щастие,
когато целунеш челото ми, ...

Не се научих да съм твоя крепост,
когато сипеш думите в гръдта ми.
Във огъня аз хвърлям всички клетви
и ходя да целувам таласъми.
Не ме печи на скара от въпроси, ...

(разговорка, останала от ланския сняг)))
Горе, хей,
дето очите не видят,
седи змей,
или, да речем, самодива. ...

Мечтателят
Сред тази ранобудна тишина
се чува само глас на чучулига,
а в бистрите безсънни небеса
из мрака светлината се надига. ...

Нежна ти бъди
Нежна ти бъди,
не разбивай моите мечти,
нека бъдем вечно аз и ти,
нека бъдем щастливи ни. ...

Вървя,
но пътят ми тежи.
Тъга
в душата ми лежи.
Сърце ...

От вятъра е може би, от вятъра,
обръщащ чувства, мисли и понятия,
объркващ всичкото с ехидния си смях,
ведно взривяващ навици, устои, страх,
в миг омитащ наслоеното в нощвите, ...

- Патици и очиларка,
слон и пуяк, едра гарга,
бивол, див глиган с брадавици,
папагали и пиявици...
Други твари, на които ...

Касиерката на банковия клон не се изненада, когато видя през вратата да влиза мъж, облечен като Дядо Коледа – до празника оставаха само десетина дена и по улиците щъкаха много дядоколедовци и снежанки, повечето от които имаха меркантилни занимания и съответно често се нуждаеха от банкови услуги. Сут ...

Кажи, че ме обичаш! Излъжи! -
за повече да моля и не смея....
без музика, без тебе и без стих
на тоя свят не мога да живея...
Защо се лъгах толкова, защо? ...

Навярно бледен и невзрачен
неведнъж съм ви се сторил.
Своето раздадох ви обаче,
даже, мисля, мъничко отгоре.
Защо са ми метафори хиляда? ...

Първият сняг обличаше земята в бяла одежда. Зимен вятър се разхождаше по улиците на малкото планинско градче. Небето беше посивяло. Цареше тишина. Сякаш целият свят бе замлъкнал в очакване. Сякаш зимата бе готова да прегърне нечия душа и да я отведе със себе си във вечността.
Но тя не беше готова да ...

Тръгваш си... След теб остана само тишина
и две сълзи, потънали в забравяне,
потъпка всичко мое - гордост, доброта,
кърви душата ми, останала в мълчание.
Къде остана онзи весел, слънчев смях? ...

Баба Меца сливи дири,
но посяга и на пастири.
Със своите мечета чак в
Калофер слезна.
Тръгна жадна, кръвожадна, ...

Баба Вълчууца иначе Вълчоовца, тъй я наричаха всички в селото. Беше стара, немощна и трудно подвижна, работлива и мила жена. Лицето ù беше прорязано с дълбоките бръчки на времето, косата не виждах, винаги бе със забрадка, очите някога тъмни, вече по-светли, кафяви, дребна, нагърбена и винаги се движ ...

1 За синдикалистите и работодателите
Макар, че вие сте дребнави...
Но трябва да се отчетете!
Егоизмът и вас дави!
Като вдовици, що ревете?! ...

Светът осъмна
Светът осъмна чист и бял...
Днес коледните феи са изплели
на Божето дете ефирен шал -
подобно брюкселски дантели... ...

Студено е. Не спира да вали -
листата капят мокри по земята.
Не сме сравними с теб величини -
пожар си ти, а аз - нестихващ вятър.
Но в разликата крие се любов, ...

Б ЪЛ Г А Р И Я П А З Е Т Е
България все още съществува –
тринайсет века от деня велик!
Родината на Левски тържествува,
прославена от Ботевия стих. ...

Иван Иванич
– не знам защо така го наричаме и кой му лепна това руско име, защото походката и излъчването му е на дневен лунатик, а не на руснак… Иначе се казва Иван Иванов, както хиляди други българи…
По-точно, той не прилича на тези стотици хиляди, той е различен, направо казано, той е един завърш ...

Ще превърна тишината в светофар
и на зелено ще премина всички улици,
ще изтанцувам всяка стъпка с жар,
ще дам живот на хиляди приумици!
Ще позволя да ме разплаче красотата ...

Отваряме скривалището си отново,
пламъкът гасне, ние давим се в чаша вино - горчиво.
Страх и болка, това е нашата реалност,
но замислени, опитваме се да намерим малко радост...
Дърветата танцуват грубия си танц, ...

Не съм безгрешна,
имам грехове
и не за всеки грях
ще търся прошка.
В себе си ще крия ...

С прав нос те вдъхвам
с крива душа,
усещам мириса
на опустели вече мечти.
В алени копнежи ...

Каква трябваше да се родя,
за да ме обичаш.
Каква трябваше да бъда, за да не ме използваш?
Дали да ти позволя да злоупотребиш с мен
за някоя фалшива усмивка, друга целувка. ...

На лъжата краката са къси, но езикът е дълъг!
ДТ©

Искам да ви разкажа за най-добрия си приятел.
Ставам сутрин и както обикновено го заварвам да дреме на масичката. Гледам да не го будя, поне докато не си направя кафето. Но когато седна с димящата чаша ароматно кафе, той се събужда. Малко е тромав, но сигурно е от годините. Докато се разсъни, аз съм ...

Аутсайдер
(Трилър, +18! Да не се чете от хора със слаба психика!)
***
Хижата беше малка, но изглеждаше много приятна и уютна. Намираше се навътре в гората, на един невисок хълм, където се откриваше величествен изглед към отсрещната планина. Няколко минути младежите стояха загледани в прелестната око ...

Пинокиада
Докат' се правех на поет
в словесния талаш
и с автографите зает
натрупвах трудов стаж, ...

За кой ли път дъждът ме е обгърнал
със своята уютна самота.
Понякога е по-добре от ъгъла
да гледам силуета на света
не винаги учтив или възпитан ...

Витлеем, благословената Мария с Младенеца – майка и бебе, лежащо в яслите, Йосиф, тишината в святата нощ и бъбривите светлини на небесните звезди, между които е изгряла една нова най-ярко светеща от всички. Тази чувствена историческа картина, увековечена до днес с честването на Рождения Ден на Спаси ...