Когато клонът се счупи,
потича смола -
сълза на живота.
Хората вярват,
че вълшебен лечебник ...

Понеже в любов съм заченат,
в кръвта си аз нося любов.
И всичките клетки ми стенат -
готови за устрема нов.
И всякое живо обичам, ...

Натрупах вече петдесет лета.
Но този свят остана си загадка
Тъй мъничко от него проумях.
А времето ми беше твърде кратко.
Ругаха ме на майка и баща, ...

(Х)
търся си
(както казват)
явно белята
но къде я забутах ...

Октомври е още. Снегът поизбърза.
Къде е проклетото слънце. Къде е?
Не искам сърцето ми пак да замръзва.
Животът все още препуска пред мене...
Жан - Пиер вървеше покрай локвите и внимаваше да не го опръскат профучаващите карети и автомобили, да не го нападне някой крадец из засада и да му вземе нещо ...

ПИШЕТЕ
Пишете си творбите. Прекрасни са!
С коментарите си само грухате.
Често самохвални. И ужасни са!
Ако бях циник, бих казал: Да го духате!

Самотният хоризонт...
Море, море, къде са ти моряците,
защо пустее твоят хоризонт
и само вятърът се вие над маяците,
но вятърът е дух и няма дом!... ...

От ириса ми падна цветен сън
и с лодката на лятото отплува.
Под сушата надвиснала навън
река от звезден листопад сънувам.
Прегръщат ме водите кадифени - ...

Болката
Колко сладко е да си живот,
клъвнал по смъртта.
Топла радост е да си в имот
плъзнат от леда. ...

К И Т К А О Т М Ъ Д Р О С Т
Аз те гледах... И в мене заплака
красивото тъжно момиче.
Ясно разчете то знака
на времето грубо закичен. ...

She is mine
Her darkness shines
Her touch ignites
a dreamer's mind
She is mine ...

светкавица прорязва и те удря
ето го неправилния ти череп
скелета с кифоза и сколиоза
анимационните филми оживяват
за мен ти ...

Нощ.
Сама сред уличната светлина.
Полунощ.
Кола, въздишка, отчаяние, сълза.
Душата ми жадува за онази нежна свобода. ...

Не очаквах толкова предателства,
не очаквах толкова злоба и злъч,
наранена душата се лута... боли
и търси своя изгубен път...
И мислите бързо препускат, ...

Горящ ореол
Обезперени
Бели криле
Пълзящ тиран
Къпещ се ...

Няма да кажа: "Липсваш ми".
Ще кажа -
часовника изгуби
стрелките си от чакане.
На бялото табло ...

Тя обичаше и мразеше
онова чувство
час преди да го види
непознатия
който стоеше на онази ...

Желание
Търся те с поглед в тъмнината,
а усещам само ледените пръсти.
Искам да ти стопля аз душата,
да стопя леда с очите мои пъстри. ...

Една кокошка,
с две пиленца.
Общо пет лева.
В гърлото буца.
Съсипана кариера- ...

Едно
сакато
птиче
ме
погледна. ...

Няма нужда, няма нужда
някой до късно да ме теши
и тъгата в мен да прокужда.
По-добре с мен да мълчи,
докато тази нощ изтънее ...

КАРТИНА
Тази нощ с вълните ще плувам,
ще бягам от тях, а те ще ме гонят.
В морето с делфин ще танцувам,
звезди над нас ще се ронят! ...

В лоното на всяка неразкрита мисъл,
в шепота на онемелия отдавна страх,
със силата на скрития у мене смисъл
аз днес намирам светлина сред шепа прах...
... И давя се отново във въпроси страшни, ...

Аре стига, бе! - 10
Усетих, че се събуждам. Опитах да отворя клепачи... и успях. Първото, което съзрях бе бял таван, отместих поглед настрани.
О, Боже!
Това е болнична стая. Какво се е случило?
– Мамо.... маменце... ти се събуди! – разпознах най-приятния глас на света. Този, на дъщеря ми. ...

Стоя сам наведен над листче хартия,
с молив се опитвам да вдъхна живот
на онова що ме кара като куче да вия
от болка в сърцето пронизано с нож.
Мъртъв свят,осеян с мъртви сърца, ...

Не ми се жъне празнодумие
от угари издишащи коварство -
проправям път след полети пропуснати
и мислено си пренареждам облаци.
От мак, ...

Денят, мила, си отива,
в нощ душата ми заспива.
Чезнат зад облаци звездите -
далеч си ти, далеч са мечтите!
Сълзи ронят се в тъмата, ...

Една гореща лятна привечер излязох с Жоро Манерката да се поразходим и да погледаме новите „деветнайстки”. Те, както се знае, излизат всяка година и освен това са като че ли все по-хубави от предните. Манерката беше вземал кучето си Константин Философ – вълча порода, което според него имало нрав на ...

Трудно ми бе,
но опазих белотата ти,
моя бедна душа.
За „Бинго“ и „Ариел“
сега не се тревожа. ...

Стиховете отдавна са ми чужди.
Римата стои, посланието се губи.
Думите ги чувствам тежки, скучни,
висящи само за ударените срички.
И лист не палят тия сажди, ...

Най-лесно е да
обобщаваш... Щеш не щеш,
се заблуждаваш...

/по действителен случай/
Вторият полицай влезе и погледна с насмешка към Михаил.
- Този ли е... - попита колегата си ухилен.
- Аха... - отвърна той и погледна с голяма доза човещина и съжаление, тъй сякаш каза без глас "горкия идиот"...
Михаил тракаше нервно по старото дървено бюро, докато пушеше ци ...

Обичам те
Когато погледна тези очи...
примирам, изследвам скрити сълзи...
минеш ли парфюмен край мен...
дишам безумен цвят пленен, ...

ЧОВЕК И ВРАНА
Изобщо няма да му се оплаквам. Той най-вероятно знае всичко. Те, банкерите на високи постове, имат уши навсякъде. Нали са богати, назначават си бивши и настоящи ченгета, имат подръка дори бъдещи политици, защото те ги произвеждат. Даже ги фабрикуват на конвейер. Банките са манифактури ...

Устните ти – малини,
чакат да ги откъсна.
Времето нишка заприда
от теб до мен,
от мен до теб. ...

Искам да питам
Кога ви додея мирно да живеете?
Рода си по чужди езици да пилеете.
Нозете си в чужди обувки надявате
и родното без милост пропилявате. ...