ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОГО
В едно приказно царство се родили братя- близнаци. Кръстили ги Добро и Зло. Те били много различни и по външност, и по характер. Доброто било много мило дете нежно, с руса, къдрава косичка и сини като безоблачно, чисто небе очи. Също ангелче. Все искало да прави добрини и ...

ПРИЗРАЧЕН СВЯТ
На Ани (Anabell)
В призрачен свят
престъпвам едва.
Силуети прозрачни. ...

Когато вали, се разтварям във въздуха.
От удоволствие. Опиянявам се...
От шума на дъжда, раздиращ натежалия въздух.
От целувките на капките по кожата ми.
От мириса на чисто и свежо, на нов, изкъпан ден. ...

Ще има дълго да те чакам
през тези дни и месеци, лета,
но тука няма да те видя,
прегърнал времето с безкрилата
надежда ...

Тъмни облаци се струпваха
над мястото на чистотата.
Светкавици прорязваха небосвода,
а гласовете им прокламираха
идващата буря. ...

За да вляза в кабинета,
чакам повече от час!
Вече хваща ме съклета...
Тъй прието е у нас!
Секретарката ме гледа ...

Изстиване
Изстива бавно морската вода...
Като сърцето след раздяла
и тялото - пулсирало в страстта,
сега - на дипли одеяло. ...

Господи, колко е хубаво
ролите да си смениш.
Реплики, строфи изгубени,
някак да промениш.
Мислите дето сме пращали ...

Творба - информация
Закъсняла изповед
Нима вий смятате и днеска,
че аз съм онзи стар глупак,
наивно който ръкопляска ...

Живея аз в квартал "Надежда",
но няма признаци изглежда,
че моят край ще се оправи
и кривиците да изправи.
Замръквам и осъмвам вече ...

Примамка
Това съм го чувал
не от един и двама
готината мацка е като пъстървата
на качамак не можеш я хвана!!! ...

Прозрение
Колко сме различни
в този живот,
всеки според своя
вътрешен комфорт. ...

Но никога не ни достига
RemaTe
Със думите се мъчим да простим,
но всъщност всяка дума ни убива.
А чувствата във себе си таим - ...

Инжектирайте ми венозно делфини.
Жари ме още огънят на прибоя.
Искам кръвта си не червена, а синя.
Искам те благородно, приятелко моя.
Така ненавиждам умореното тяло. ...

Пътеките си в сънища сънуваш.Очите му те следват във нощта.Печелейки ще трябва да загубиш –понякога дори и същността.
Посоките са много и неясни,промяната е утре, не преди.Когато на душата и е тясно –дали ще се реши да полети?
Рушиш се и от нищо се създавашсъс вярата, че той ще стане прах,че може да ...

Аз отдавна ви пазя -
от злини, от зарази.
И съм свикнал в очите да гледам смъртта.
Няма вас да ви сгази
тъмата-омраза.... ...

Пътуване от точка А до точка Б. Тази важна точка С
Автобусът дойде и аз се качих.Трябваше да отида до едно място. За пеша е далече, та взех автобуса. Качих се аз в точка А, за да се придвижа до точка Б. Нали така се задават условията на задачите по математика, като почнеш от пети клас, а може вече и ...

Защо и за какво имам тази болка? Така беше сгърчила гърдите ми, притиснала дишането ми до жалки хлипове. Скътан в един ъгъл на най-грозните ми мисли, моят страх пищеше неопределен. Жадно нагъваше от вътрешностите ми, облизваше разкривените си устни и дращеше по сърцето ми.
В тъмна малка стаичка аз б ...

Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...

Танцувай
Когато ти е мрачно, когато е студено.
Танцувай,
когато се губят всеки ритъм и звук.
Танцувай, ...

Пепел от пепел.
Прах от прахта...
Така започва,
една нелепа игра.
Която за жалост- ...

Самота
Здравей, самота!
Седни до мен!
Нека заедно тъжим.
Очите само ни издават. ...

Завързвам всяка светла мисъл в мен
на панделка грижливо,
та когато лятото избяга,
с морето да флиртувам закачливо.
През август съм цялата на точки, ...

Ние също бяхме дечица,
малки, невини, само на пет
по трима ядяхме парченцето пица
и вършехме дребни белички безчет.
Хората казваха- Колко са сладки! ...

Мравчо - черен сладуран
от мравуняка голям,
тайно стегна днес багажа
без да пита мама даже.
Бе решил си тоз` младеж, ...

Моят петъчен сън
и несбъдната болка в неделя.
Телефонният звън,
дето зло и добро определя.
Кратък път към дома ...

Какво искат жените...
Иска ми се да бъдеш различен поне веднъж,
без да очаквам да ми купиш нещо в зелено,
да бъдеш елегантен, да се държиш като мъж
и да направиш за мен нещо откачено.... ...

Мутри, в затвора не бяхте,
дето трябва да лежите вий.
Нима не проумяхте,
че мразим ви ний!?
Докога вие хората ще тровите? ...

Стоя. Плача. Умирам всеки миг. Слънцето сутрин изгрява, но болката която се крие зад това слънце, онази пронизваща болка която не ти дава мира. Онази болка породена от един човек. Ако започна да описвам болката ще е твъде дълго за описване. Тя е онова чувство което всеки миг е в теб. Всеки който е д ...

Звезден миг
Вечер, когато нощния мрак
посипан е в звездни лъчи –
виждам сияние, дава ми знак.
Пристига при мен и мълчи. ...

Ще те чакам.
Да ме заобичаш пак, ще чакам.
До края на вечерта,
до края на света ще чакам.
Ще те чакам сам на плажа ...

Стоях безмълвна,
отново гледайки навън,
деца играеха свободни, чисти,
а аз играех с тях насън.
И как искам да се върна назад ...

Ще затръшна вратата след себе си,
ще замина внезапно нанякъде,
ще забравя за малко за тебе,
ще замръквам във пустото. Лято е!
Ще загасям звездите. Без тях ...

“Илюзия” нарече любовта ми -
зная, мили, трябваше така,
избор между плевели и тръни
ражда само болка и тъга.
Розите отдавна прецъфтяха, ...

Глава 7: Контакт
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...

Поиска от мене да ти липсвам,
оставих те да полетиш.
Крилата си развя и тръгна
далеч от мене да тъжиш.
Поиска от мен да те разлюбя, ...

процеп за ума...
врата за ужаса...
огледало за случайно надникнала звезда...
капан за бъдещето...

Аз пиша за нас тази песен
във топлата есенна нощ.
И в спомени скъпи унесен,
припомням си наш`та любов…
За нашата младост голяма; ...

Във времето се разпилях,
защото имах много цели.
От стресове се разболях,
че и от мъки в мене спрели.
В жена си целия се влях. ...

Било е в много древни времена когато е имало други небеса и друга земя.В едно далечно царство, там някъде накрая на света, векувала безкрайна и гъста гора.Толкова високи били в нея дърветата, че върховете им не се виждали. Дванадесет човека едновременно не можели да обхванат дебелите им стволове с р ...