Усмихвам се, защото съм такава.
Не се предавам, даже да боли.
Дори предателствата преживявам
и моля се, да станем по-добри!
Усмихвам се, когато днес сълзите ...

Имам натрапчивото чувство
Че всяка една вечер
Преди да заспя
Сценарият на филма
В който се намирам ...

Сякаш вчера беше преди хиляда години,
когато те срещнах там в коридора,
но никога не съм изпитвала
по-голяма нужда от теб,
както тогава. ...

"Много бяха. Имах ги с дузина.
Скъпи, верни, на живот и смърт.
Днес ги гледам - шепа, неколцина.
Четири-пет на пръсти се броят."
Дамян Дамянов ...

Приказна нощ
В тази приказна дъждовна нощ
седя си на прозореца аз и си мисля
само за теб.
Защо те няма в тази вълшебна нощ ...

Усещане за щорм...
Нощта и аз сме двама,
повява тишина...
Оптическа измама
приемам за звезда. ...

Интимно
с теб
си разменяме
късчета светлина
(няма нужда от клетвени изречения) ...

Изгонен от Света...
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...

Мадам Памет изтръсква лачената си чанта на масата и тършува из спомените. Повечето, уви, се оказват тъй овехтели, избелели и изпокъсани, че Мадам Памет ги гледа със съжаление. После обаче размисля и ги връща обратно в лачената си чанта.

Ех, споделям твоята надежда. -
Да ми се усмихнеш любоносно...
Докато надеждата е свежа -
да се срещнем в центъра... на Космоса...
И да се разходим двама в себе си - ...

Заспиваш ли далече, някъде в нощта?
Заспиваш ли така далечен в мрака?
По вятъра ли вест да пратя ти сега,
че стоя във тъмното и само теб очаквам?
Сънуваш ли копнежно моят страстен зов? ...

Имаш тъжен парфюм. Нощта е безлюдна.
Прекосявам гори и вселени...
И съм колкото сънна, толкова будна,
разговарям със горди елени.
Прекосявам съня ти. Нощта е чуплива. ...

Бразилското пристанище като резенче портокал светна пред погледа ми в далечината. Усетих прилив на щастие, усмивката ми се изтегна като в хамак от единия край на лицето до другия. Представих си всичките екстри на сушата – хубави питиета, страстни бразилки и нощи, изпълнени с музика, танци и веселба. ...

ДОБРОДУШКО
Eсента оголи дървета, вятърът отнесе и последните листа и сега те стояха грозни с разперени клони. Нямаше и помен от лятната хубост. Валеше. В стаята стояха няколко човека и всички те гледаха младия човек, който лежеше на леглото. Беше блед, на лицето му беше изписана жестока умора. Всичк ...

Студено ми е на душата
Дяволски дъжд отново се лее...
Студено ми е на душата.
Едно момиче пак за теб копнее,
безмълвно гледащо зората... ...

Къде съм аз не зная...
Къде са всички хубави неща?
Къде отиде вярата че мога?
С ръка да махна всичко лошо-
и да продължа...!? ...

Съществуваше едно момиче. Тя беше харизматична, обаятелна и всеки, който я срещнеше, изпитваше необходимостта да бъде отново в нейната компания, да чуе какво има да каже, да се вгледа в завладяващите ѝ очи, да послуша звънливия ѝ глас, да разбере какво криеше в себе си крехкото ѝ тяло. Това момиче н ...

БЕЗГЛАГОЛНА ЕСЕН
Гора. Дървета. И листа.
Багри. Птици. Песен.
Лек ветрец. И красота.
Прекрасна, колоритна есен. ...

Пра- правнуците на траките
Тракийските пра - пра внуци,
като хали, като башибозуци,
по тъмна, безлунна доба
копаят могили, оскверняват гроба. ...

Аз съм път на плътта океанна
Ти си синя
и взор на вълна
Аз съм пустинния гръб на реката
Ти си всичко и нищо ...

Притиснат от умората, която
делничният ден ти завеща
затваряш клепките, когато
усетиш на нощта хладта.
Дълго взираш се в безкрая, ...

приятелството
е широко яке
и във него
можем да се пъхнем двамата
ала да знаеш ...

> Отровите, в терапевтични дози, лекуват.
>
> Но излишъкът от лекарства -
>
> убива. ...

Навлизаш постепенно в пущинака,
където - щеш не щеш - оставаш сам.
Там никой те не търси, нито чака
и няма за тъгата ти балсам.
Сърцето ти все повече подскача, ...

В мечтите на очите ти
припламнали,
в полъх прелетя сокол,
в този изгрев в небосвода
прегърнал целия простор. ...

Заражда се
в случаен поглед
при първа среща.
Забива сърцето след
сянката бягаща по пътя. ...

Хубавото на градският транспорт е, че не те ангажира да шофираш и можеш да предремеш, дори прав, озовавайки се след известно време на работното си място. Ако се налага, може да се прекачиш един–два пъти, но пристигането е сигурно. Когато се напиеш повече от състоянието "до–насита", на другата сутрин ...

Случайна диря
Всичко си тече
и всичко си отива,
но остава диря
от някого диря. ...

Разсеяни мисли край пътя
***
Като клето сираче
подсмърчам и плача...
Душата ми я няма, ...

Царско село
“Пуста младост, мамо,
пуста младост.
Пуста младост, милай мамо,
не се стига. ...

Празна кръчма, двойна маса, аз и ти -
два гръмовни облака над бялата покривка.
Две еспресо, две газирани води,
виснали от чашите, обесени усмивки.
Уж говорим. Тихо и спокойно уж, ...

"Учиха ме старите хайдути,
с думите от странджанските песни -
и във най-опасните минути
да оставам доблестен и честен.
Пред врага си да не коленича - ...

За светлина родено си, човече -
в планините гайдите да надпяваш,
да превзема песента върховете,
орлите с погледа си да смиряваш…
За топлина родено си, човече – ...