Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Сърце
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
Аз и небето
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
Утопично Нереалистично
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...
Миг
случайно се срещнахме с теб.
В живота – отчаян, нелеп,
ти спря се и тръгна към мен.
Донесе надежда и цвят, ...
Бавен преход
Много остана назад!
Осиротяло е ехото
в мъртвия призрачен свят!
Връзките стари се скъсаха! ...
Органични чувства
Усмивки да са, но от радост
и с вълшебство да добавят
на делника ми-щипка сладост
от чувството, което оставят. ...
Моливът
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...
18+ Галя 5
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...
Кибер Любовта
когато чувстваш се сама.
душата става на врата,
а ти си все сама, сама.
... ...
18+ Бандата
БА ...
Орехи на пътя
Бързах да се приготвя. Обух къси розови панталони. Имах страхотни бедра. С тен като моя, можех да завъртя главата на всеки. Мислех да си сменя потника, но ми харесваше. Облякох го отново. Под него сложих розов сутиен. Виждаха се презрамките и това ми изглеждаше чудесно. Почнах да се гримирам. Оч ...
Пак се завръщам в Никогея
знам че на тях не им е студено, а аз зъзна.
В тунела е мрачно, въпреки че се моля на спомена
и на дивото зло погубило семейството ми,
за малко топлина. ...
Солунските братя
и нижат броеници от смарагд,
и всякоя от тях – незабравима,
в историята вдява своя вклад.
И днес, ако аз с буквите ви пиша ...
Легенда
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...