"Ние сме продукт на соц.-а! –
смееше се леля Коца.
– И така ще си измреме –
със идеите големи!...
А "другари" бивши цуцат... ...

Делим си земята парче по парче.
Животът простенва разкъсан от болка.
Над всички отгоре синее небе.
За хляба ни днес колко нужно е? Колко?
За глътката въздух какво ще дадем, ...

Самотен ли си още?
Забравен, изоставен...
Минават бавно дни и нощи -
агент на мъката си ти в света поставен...
Къде са ти другарите? ...

Приседнали във сянката на любовта си,
уморени пътници по римски път,
душите ни неистово се търсят
сред сенките - останали без дъх.
Телата - не усетили умората - ...

Не казвай ми "обичам те", недей
да вярваш на моментни състояния.
Попарват като тежък суховей
душата ми измислени признания.
Зад думите ти пламенни стои ...

Събирайки парченца от невинност
сред планината на приспособяването,
опитвам се до себе си да стигна.
А всъщност, да дочакам зазоряване.
От късчетата слънце ще направя. ...

Обичам не само теб, но и брат ти,
майка, баба, дядо, баща,
братовчеди, колеги, приятели,
всички твои любими неща.
Вчера, днес и във бъдеще време. ...

Сега е вече късно да мълча
и късно ми е даже да говоря.
Обичам те. Известно е това,
дори на непознатите ни хора.
Прегръщам те. Треперя в унисон ...

„Повече мълчи, отколкото говори - и в твоята душа ще дойде тишината, а духът ти ще бъде мирен и спокоен.'' Старец Серафим Саровский
Мълчах години. И не беше от инат.
Слушах как светът умее умно да говори.
Горчеше от изплютия му жлъчен страх,
ораторски маскиран, с древни аксиоми. ...

Има нещо гнило не само в Дания.
Не мога да разбера кому е притрябвал тоя петрол,галета, атомни централи, технологии, химически торове и тем подобни щуротии, роботи, ракети, скафандри и пластмасови боклуци и тн??? Ток може да се прави и с водни централи, нали? И никакви оръжия!
Според мен на света са ...

Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.
Не съдиш залеза, когато си отива, ...

Закриляй я! Нека да бъде добра.
Когато сгреши да не знае,
че има възмездие дето боде
в сърцето със мисли от пламък.
Пази я от клюки, от връх - суета. ...

Глава четвърта
Бодигардът
Цяла нощ Минчо не можа да мигне от вълнение! Ляга, става, крачи напред-назад из стаята, докато не започна да се развиделява. Тогава се мушна в банята и много време се бръсна и къпа. Все пак днес е първият работен ден и трябва да остави незабравимо впечатление у лелките, гос ...

В незнаен град нощта се стеле,
проблясват будни светофари,
от тишината онемели
лениво пъплят тротоарите,
танцува вятърът на пръсти ...

Богатите
Тя беше с белоснежна рокля,
ухаеше на хубав, скъп парфюм,
ходеше на високи обувки грациозно,
а зад нея вървеше елегантен мъж с костюм... ...

Живеем в свят убийствено реален,
дете, разглезено от розови бози.
Димят комините на вечността банално
със пушек крематорийно сълзлив.
Умира старец там - на тротоара. ...

Самотна бяла лисица, самотна като в джоба жълтица,
бяла като празна паница, хитра като грешна светица.
В снежно поле снове, сиромашки гладна, гладна от часове.
За зайчета диви се оглежда, с козина буйна като гайтан вежда.
Хване ли едно ще го одере, цялото, от глава до нозе. ...

Тъмна пелена обвива Земята,
тихо и кротко се спуска нощта,
светят в мрака звездите игриво,
плува в небето красива луна.
Птици заспиват тихо в гнездата, ...

Аз исках всяка среща да е нашас целувките на хиляди звездизагърнати в притихналата вечербез капчица тревога да заспим.
Аз исках всяка дума да е пламък,родена във вулканите сълза –разтапяща застиналия камъкпред дверите на твоята душа.
Аз исках всяка стъпка да е полетв помилвано от залеза небе,във хра ...

Дълбоки са очите ти! Приличат на море.
Не си мисли обаче - с тях ще ме омаеш.
Такива като тебе (слушай ме добре!),
не давам със сърцето ми да си играят.
Не може да ме любиш, после изведнъж ...

* * *
Понякога те търсех в хаоса,
опит от ред невероятен,
а други път сред колоси -
криещи въпроса непонятен. ...

След миг ще тръгнеш.
И ще се стопиш,
подобно на снежинка
във дланта ми!
След миг обаче... ...

На твойто рама да поплача,
във твоя свят да се вселя.
Не искам болката да влача,
не мога да се веселя.
Не искам теб да те загубя ...

Мълчанието на баща ми
Избяга от града
и от етажите му,
от подредените един над друг животи,
които едва издържаха ...

Въздишките прибрах си. Да поспят.
Дано леглото им да бъде меко!
Праха избърсах в моя малък свят.
Вратите му затворих много леко.
Вината си разполових добре. ...

Свидни
Влез тихо - облак лек
отпусни глава, ей тук, любими.
И в полуздрача мек,
как да те помилвам ти кажи ми... ...

Сънища
Стаята беше тъмна и притихнала. Един-единствен лъч светлина успяваше да си пробие път през тъмата, сякаш плахо и неволно. Той попадна на лицето на момиче, на възраст не по-голямо от 18, което се отдаваше на сън – единственото ѝ спасение от страданието. Празните шишета приспивателно до нейното ...

Свят безлюдно пълен с хора...
Свят на хищници с' сърца!!!
Свят на лъскави химери...
Свят на Ангели... с лъжа...!
Мечти обвързани със чувства. ...

Краят на една лъжа
Аз съм виновен,
за твоя живот,
много желая
твоя комфорт... ...

Заваляха пътеки безмълвно на запад
посърнал денят се покри – да отмине
и закърпи луната в парченца остатък
две очи с нечий образ без име...
... после дълго танцува в прозорците вятър ...

Стягат битието сто въпроса.
Черна врана в клоните ще кресне.
Ти дори не знаеш, светлокоса,
че поет не се обича лесно.
Надникни в душата му дълбока, ...

Проблясват светлинки в тъмнината.
Няма да съм все сама в суетата.
Аз тичам, изплашена от мрака.
Видяхте ли светулка? Тя мене чака.
Лети сама, издига се, аз плача. ...

Мистър Койот
в своя живот
беше имал пълчища красиви койотки.
Малки, големи,
или пък с проблеми - ...

Бутилка от сайдер.
Пяната е червена и сладка
С аромат на череши и захар.
Захар...
Захарни къщички. ...

Венетка беше хубаво момиче. Малко дребничка, но с осанка на наперена мома от Ямболско. С любопитни златисти очи, кестенява тънка косица, хубави крачета и красива фигура. Венетка остана още на гарата в Ямбол, от влака слезе Вени.
Като дойде във Варна да учи, беше малко уплашена, още повече, че в Икон ...

В най-красивия момент на нощта
откривам срещу мен тайнствена стена.
Някак омаяна докосвам я, полагам глава.
В този час аз ли съм тази, която е сама.
Усещам аромат, просмукана е с тишина ...

Бъди ти нежна и лъчиста,
но бъди и напориста,
че моят огън в прах е скрит
превърнал се в черен антрацит.
Отвън съм аз обгорен, ...

Днес валя
и аз те чаках.
Разбира се, ти не дойде...
Знаеш ли?
Горчивата истина много боде! ...