Вече имам бели косми по брадата,
регулярно почнах да се бръсна.
Дълго търся огледало за душата,
все ми се струва, че е мръсна..

Понякога това е твоето наследство --
засукан, хитър котарак;
в житейското си поприще нелесно,
стоиш на бурето с барут,
преметнал крак връз крак. ...

На 9 юли, тази година, получих от моята скъпа приятелка Росица Копукова, излязлата от печат книга на г-жа Елена Алекова "ВРЕМЕ ЗА ЗАЕДНО с Велин Георгиев и Снежана Пейчева" /ИК "Нов Свят"/. Сърдечно благодаря и на двете за ценния дар!
Книгата може да бъде причислена към мемоарния жанр. Както казва а ...

ДНЕС ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Днес човекът трябва да се сети
да изключи мобилния телефон, компютъра и интернета,
телевизора, войните, убийствата, цунамитата, ...

Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...

Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на ...

Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...

Сънувах, че вървяхме двама с теб,
в далечен парк накрая на земята,
и бе стопен невидимия гнет,
отново бяхме с тебе Светлината.
Усещах се спокойна и жена, ...

Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...

Ще ме обичаш винаги, защото
си ме обичала и в друг живот.
Усещаш вече смътно заревото
на слънцето мечтаещо възход.
И верният ти поглед е осанка, ...

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...

Добавена реалност е утрепан зяпач от виртуален звяр.

Не си отивай,
Не ме оставяй,
Не ме подлагай на това!
Дните тук без теб са страшни
И не мога да заспя. ...

Време! Миг от вечността!
Вятър! Спомен и тъга!
Сън далечен и красив!
Нощ! Море и си щастлив!
Пясък! Само две следи! ...

Езичето не спира
да намира
най-вкусните места
в страстта.
Ръцете ми немирни ...

П О П Ъ Т Я 38
Колкото времето по не ти стига,
животът ти започва,да става по-смислен,
авторитетно пред себе си имидж постигаш
и нещата ти някак от само себе си се курдисват. ...

Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...

Нежен съм, значи обичам,
харесвам на теб да помагам.
Сърцето от чувства прелива,
на тебе верен оставам.
Защото в живота сама си, ...

Всеки носи кръста тежък...
на живота свой, преживява
времена и болки... разкол,
грях, провал. И самота!?
Как искам да разкажа ...

в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!

Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...

В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...

Щастливата стихия
си има къдрав свят,
в сърцето ще открия,
че нежен си на цвят,
най-ласкавото синьо ...

ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...

на пл. "Преображение " гр. Разлог
Площадни плочи,наредени грубо -
допълвайки се - раждат съвършенство !
Пред взора на Никола Парапунов
оформят естетическо блаженство ! ...

Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...

Реших да ти изпея песен
за всички неизказани неща,
за общия ни път отвесен
по който бе баща, аз - дъщеря.
Надянаха ми вятърни доспехи ...

В нейните очи светлина струи,
като звездици небето те красят.
Усмивката й - нежна, като лъч от зари,
сърцето на всекиго могат да пленят.
Косите й - вълни от злато светят, ...

Има ли във тоз живот прекрасен,
нещо по-щастливо от това,
малка бяла лодка да направиш,
и да пуснеш по вода?
Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш, ...

Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...

Моята мечта
Колко пъти се случи?
По най красивият начин се получи!
Как сбъдвате мечти не зная?
Не мога и не мога да позная. ...

Ти не знаеш какво ще последва за теб.
Не вбесявай добрият човек!
Той доверчив е и мек и наивен
но избухва във пламък за миг
Той е добър, но и сам той не знае ...

- Докторе, помагай - видимо притеснения пациент се оглежда конфузно зад гърба си, докато с лявата си ръка се придържа за задните си части - мамицата му и шебек!
Доктор Ставрев, все още практикува, въпреки, че отдавна трябваше да е пенсионер. Намества очилата си с привичен жест и поглежда с любопитст ...

Никога нямам подарък
за твоя рожден ден..
А ти ми подари,
каквото винаги съм искала -
очи, които да сънувам. ...

В забравата на летния пейзаж
едно сърце пулсира неуморно.
То вярва в посребрения мираж
и търси бъдещето плодотворно.
Не чака да превзема светове ...

Виденията
(Разказ)
Болнична сграда- един бебешки плач отекна внезапно в нея. Насочи се из коридорите, етажите. Премина като сянка на нечий призрак между белите стени от гипсокартон. Болницата чу плача и се усмихна искрено в облика на пациенти, доктори и асистенти. Едно малко чудо се беше появило на ...