Дъще моя, чедо мое
Дъще, ти си ми най-щастливото.
Скъпа моя, Бог ли те изпрати, мило мое дете архангел те донесе от небето.
Ангел те донесе за да претопиш сърцето ми, и Той посочи ангелите да те пазят.
Твоите малки очи все към мене гледат, гледат ме и знаят- това е мама. ...

Не най-добрият син
На баща ми
Мълчи сега и ме слушай.
Остави се на течението...
Не мисли! ...

Сега си трудна за обичане.
Сърдита, горда, инатлива...
Но... аз те искам - всякаква.
... до неприличие!
Усмихната, намръщена, сърдита... ...

Преди много, много години, повече отколкото са песъчинките по морския бряг, ако щете вярвайте, но човешките същества се раждали със сбръчкана кожа, с бели коси, със сълзящи, почти невиждащи очи, прегърбени и треперещи.Те изглеждали като сегашните стари хора, само че в по-умален вид, но колкото повеч ...

раменете ми
изгладняха отново
за непосилните тежести
на живота
толкова много - ...

С ЛЕДЕН ДЪХ
С чела навъсени
дъждовни облаци
пак ръфат синевата на небето
и на вълни широки ...

В огнище на
душата ми изгаря
последната
искрица на надежда.
И лятото ...

с еднакви по размери
клетки
натъпкани
в еднакви по размери
клетки ...

Буквички,
капчици
кръв
и сълзи,
пришити към списък ...

Кръстопът
Аз искам да съм с тебе, знай...
Искам да ти вярвам.
Искам да сме заедно докрай
и някъде с теб да избягам... ...

Бъди свободна ти
и не мисли
за другите души.
Бъди дихание на вятъра
и нежен морски бриз. ...

Кралицата отдавна настояваше да посетим Париж и предвид зверското убийство, което извърши, се наложи бързо да напуснем България.
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, п ...

- За да умреш като благородник, трябва да си живял, като благородник - каза дядото и се покашля. Беше дребно старче с каскет. Седеше на пейката пред къщата и пасеше две кози.
В селото нямаше хора. Нямаше магазин, нямаше нищо. Ние имахме семейна къща там и ходех да я наглеждам понякога. Спирах колата ...

Вътре, в сърцето няма надежда
Слагам маска на мъртвата си душа
Нощта ме обсебва в черни одежди
Утрото е празно, ще се задуша
И нека дойде краят, в огън да изгоря ...

Хълм. Страшен, висок и белязан
от нежни и словесни ръкавели,
по него тихомълком се катери
дума и съблазън.
Болка. Разнолика и размита ...

Линк към ЧАСТ 1 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Линк към Част 2 >>> ...

Мили приятели от Откровения!
Честит ви празник на славянската писменост!
Език свещен на моите деди*!
Бъди ни ти от въглена мастило!
Докосне ли хартия - да роди ...

Толкова много хора минават край мен всеки ден, забързани, засилени към някаква цел, която са си поставили, за да придадат смисъл на съществуването си. Те прелитат като падащи звезди в смълчаното небе, което аз наблюдавам безучастно. Безучастно. Това е думата, която ме описва най-добре. Бих могъл да ...

Когато лунната пътека
потъва в белезникав здрач
и пътникът в тревата мека
разчупва топлия колач,
и златно изворче целува ...

По дяволите всичките пиеси!
И пишещите - дяволи ги взели!
Последният читател се обеси
със книга ритуално. Във неделя.
Зяпачите, разтягащи на ластик ...

И пак е май! Кирил и Методий!
Горките! Ако знаят как се пише днес!
Природата се гърчи! Свят подводен!
И пак се мъчи да цъфти!
Пак е май! Избираме водачи! ...

Свойта мисъл пак ще разюздя -
стига фарисейски капризи!
Не си давам другата буза
и си пазя втората риза.
Мигар някой ми даде чорап, ...

Там някъде вав селото се вдига пушек,
не зная огън ли е или е пожар?!
Не бива само в къщата си да се сгуша,
да съм бездеен пак по навик стар!
Съседите не виждат ли това, не зная, ...

Ако нямаше
Букви
В нашето детство,
Горко на децата.
Другар във играта ...

На теб приписвам всичките си мисли
за любов, отдаденост и красота,
като залязващото слънце аз те искам -
отпиващо по капчици
от тъмната вода. ...

Море
Ей, море!
Все така със своя солен дъх стигаш до хоризонта необятен!
Не преставаш да пленяваш сърцевината ми цяла и успяваш!
А как приказно ухаеш, море! ...

Дали защото много плаках,
или защото вярна все ти бях.
Очите ми притварят се, когато
достигна пак самотен кръстопът.
И все уверена избирам път. ...

Театърът бе неговият дом.
А животът му - живот на сцена.
Любовта му бе дълбок поклон.
Като гладиатор на арена
публиката вдигаше на крак, ...

Something so deep (and unbound)
can be seen in your eyes
Even when sleep (comes around)
I can hear your cries...
But you're far away ...

Родих се
с твоя образ
в сетивата.
Очаквах те,
като дете ...

СЪТВОРЕНИЕ
След хаоса, след дивия бушуващ зной,
след ери в ледове сковани – пак покой.
Покой на раждания нови,
покой, след него изгрев, ...

Някога, в далечни времена,
нямало е букви, имена...
Хората общували със знаци -
с мимики, със жестове, със крясъци...
Постепенно станали по-умни. ...

Почука тъгата на мойта врата
- отворих и тя плахо пристъпи -
помоли за малко подслон и храна,
за ден или два, а после ще тръгне..
Повярвах на тихия глас, ...

Помня беше две и седма,
адска скука ме налегна
и като душица клета,
вперих поглед в интернета.
ТАМ на никой не му дреме, ...

Линк към ЧААСТ 1 >>>
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324942
Линк към ЧАСТ 1а
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=324999
Целувката на ангела срещу Ин витрото ...

Копнеж неистов пак ме разлюля,
в сакрален устрем ме превърна цяла.
Как жадна съм за още синева
и полъха на нощи звездопадни!
И пак политам в безпределна шир. ...

След 40-дневни изследвания,докторката постави няколко диагнози:
-анорексия невроза
-паническо разстройство
-бактерии и глисти и др. подобни...
Най после (с/у някакво уж дарение) издаде талон 3 - за гастроентеролог, ...