Остани
Плахо прекрачи прага -
гузен, изстрадал, отчаян
застана пред мен.
А аз уморена от лутане ...

Катеря теменужени хълмове;
Бели снежинки на череша
галят ме и ме унасят ...
В съня ми сме аз
и всичко което бях някога ...

На един приятел...
... кучето.
Сам предаде се
на обичта
и гледаш ни ...

ЧЕТИВО С ПРОДЪЛЖЕНИЕ
АВТОСТОПЪТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Учител в село Винарово, община Чирпан. Директор на училището във Винарово по онова време беше Ангел Колев. Няколко дни след като ме назначи на работа, той напусна, за да започне работа в чирпанската гимназия „Яворов“. По негова препоръка, общото съ ...

Котката ми те обича повече от мен.
Но и аз бих плакала, ако си тръгнеш.
Стои на прозореца и те чака цял ден.
И аз бих се радвала, ако се върнеш.

Искам да потъна в океан от мечти,
в съня си да видя пак твоите очи.
Но се страхувам, вярваш ли?
Събудя ли се, двойно ще боли...
Искам обичта си да ти дам, ...

ПОКАНА ЗА ЧАЕНА ЦЕРЕМОНИЯ
Надничайте през тънките завеси на моите отворени прозорци.
Аз мога тънка питка да омеся - за свиден гост или случайни хора.
Надничайте. Живот като по книга: жена ми спи и вдъхва топла вяра.
От топлото ù тяло се надига прозрачно-тънка медоносна пара. ...

Разграждане на гилотина
Всяко утро гради гилотина,
пред която гърбата, в захлас,
се възправям смалена, но жива –
предизвиквам поредния час. ...

„Завещайте любов!”
Димитър Казаков – Нерон
български художник (1933-1992 )
Завещайте любов на децата си!
Оставете им много и много... ...

Тиха красота
Бляскави фенери
В рехава тъма
Светват и угасват –
Радост за деца ...

Не съм на място. Никога не съм била.
Така и не намерих тези измерения,
в които боса ходя и виждам дъга.
Все губя се из грешки и затъмнения.
Не съм на място. Няма и да бъда. ...

март 2013 Румяна Славова
Целувай, когато нощем
слънцето се скрие,
а луната през прозореца
кокетно намига! ...

Има думи, които така ни горят
щом са чути от хора любими,
те наслагват чернилки и гневно редят,
отровните мисли, без рими.
Има думи, които засядат в гръдта, ...

Акорд мажорен
Намерих се във късна есен
от заминалите, най-влажна.
И бяла съм в зрелите си сокове
измамно топла, чиста и смирена ...

Кой казва, че обикновеното омръзва бързо
не и аз
Обикновеното не си позволява да ми омръзне
затова
То ...

Щастието е точен резултат
от шеги по усет и по труд
или лаконичния квадрат
на трибуквената дума... шут.

Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват ...

Тя разцъфтява
в пепелника на масата ти
и подлудява
бездомни с очи.
Къса, раздира, ...

да
нещата се връщат
но пак са си същите
пак напъпила пролет
пак почистваме къщите ...

НА ЕДИН ПОЕТ
Кажи защо умуваш, друже?!
Аз виждам, че си още нужен!
И твойте песни за цветята
отекват вътре във душата ...

- Къде се губиш толкова време, бе? От колко дни те чакам?! Какво ти е т'ва на главата?
- Мани, мани...
- По правия път ли успя да се изгубиш? Къде се мотаеш?
- Абе той тоя път... Ходя си аз и си свиркам, ама постоянно нещо ме ръчка отвътре и гледам само наляво-надясно какво има. Едни големи храсти, ...

Не ми омръзваш никога, море,
макар и рядко тебе да те виждам.
На сушата така ми е добре
когато мисълта за теб приижда.
Тогава мачти, кораби, платна ...

Пролет иде ...
Как е леко
на сърцето
обзето
от илюзия, ...

Боби ме води с четири години. По-голям е и всичко, което следва по реда си в живота, се пада да му се случи преди мен. Поне в началото беше така. Когато аз бях в първи курс, той вече завършваше пети и очакваше разпределение. По „диагоналния” способ, като на човек без спонсор в живота, му се падна ки ...

Позна ли ме? В съня ти съм на гости
и пак вървим по нашите места...
Видях, че си оставил незалостена
за мен прогнила, мъничка врата
и... влязох... нежно те докоснах ...

Сънувах те когато бе ненужно,
преборих се, че не си до мен.
Не можем да живеем дружно,
ала искам следващия ден.
Не искам да си те представям - ...

Боли от думите. Боли от грешките.
Безмълвно хлопват се затворени врати.
Сред студ, в безумие вината реши се.
Стои насреща ми – не може да прости.
Миг отчаяние и куп отблясъци. ...

Изгубихме се...
И не се намираме,
защото всеки тръгна срещу себе си.
И всяка нощ по мъничко умираме.
Със вързани очи гадаем ребуси. ...

Ситуацията беше изключително неприятна, а точно в този момент нямах сили да се разправям с когото и да било. Нямах представа какво ми е и нямах особено време да размишлявам над състоянието си, но през ума ми мина идеята, че може да е от възвръщането на паметта. Чувствах се уморена, често погледът ми ...

С пожелания за по-внимателно шофиране през пролетно-летния сезон! :-)
Ах, каква си, мила – кавачка!
Как успя без грам спирачка
да нанижеш скъпата си бричка,
под беседката ни в градската горичка? ...

НЕ СМЕЙ ДА МЕ ТЪРСИШ…
Не смей да ме търсиш пак в сънища,
отрекох небесните блянове.
По земните пътища съмва се
и тръгвам с дъжда, заваляло е… ...

Зазидаха я царската врата,
но белите останаха без пешки,
а черните посрещнаха смъртта
след груби офицерски грешки.
Остана пусто бойното поле, ...

Душата ми с окови окована,
в нощтa се лута сам сама.
Бедна, изхабена, разпиляна
сълза пролива в черната тъма.
Черни дрипи носи тя, ...

Под черното крило на нощта…
Из мразовитата сива гора
Една жена, в жълта дреха обвита,
Пристъпва едва, от луната открита.
Дрехата ù е като пеперуда… ...

Липсва ми
живота
в твоя
свят;
и твоите ...

Искам да си луд! Да ме ревнуваш!
И да ме събираш без остатък!
В ласкавото ми небе да плуваш.
Все нататък... Все нататък...
Да събудиш старите пътеки, ...