Народе, отхвърли от себе си тоз мрак!
На тоз ден изклани са българи в Батак.
Празник на смелостта, мъжеството е днес,
но всеки сега гледа само своя си интерес.
Пример за единство тези хора са били, ...

Тъмни облаци чернеят небосвода,
докат' силни мъже плават из бурното море.
Управляват кораб страшен и голям
и устремени се впускат към това, което ги зове.
Пот и кръв се лее в този мрачен ден, ...

Жив съм още, тук съм.
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...

Аз съм, синко, аз, баща ти.
Осмелих се най-подир.
Сам в съня ти да се върна.
Не ме взимай за вампир!
Ти при мен не идваш вече. ...

С такива хора във страната
ще си проклинаме съдбата!
Те като хора няма да се спрат
и хляб със всички да ядат...
Научени са да крадат ...

Коя съм аз в тези пътища неравни?
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни ...

Животът е като океан - понякога течението те дърпа навътре, понякога те изтласква към брега.
Има хора, които не могат да плуват и когато течението ги завлече навътре, те просто се давят. За тях е по-добре то да ги тласка към брега - там, откъдето са тръгнали...
Има и хора, които могат да плуват изкл ...

Искам да пиша за теб,
но листите ми няма да стигнат,
а може би ще изгорят,
като им подшушна
какво сме правили... ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 24 - та част
Продължихме до късно през нощта. Връщахме се назад в спомените си и дори се усмихвахме на някои от тях. Като този от първата им среща. Ама как само го ,,нахрани,, Мима тогава. Никога няма да го забравя. Голям майтап беше. Беше! Минало свърш ...

За N-ти път сърцето се поряза.
Претръпнало, заплака без сълзи.
Едно парче от счупената ваза
започна по душата да пълзи.
Раздираше безжалостно остатъка ...

Неделя е сутрин,
щастливо усмихване.
Тиха въздишка,
нежност за двама.
Неделя е сутрин, ...

Очаквам залези,
вълшебства скрити
и тайнства на нощта.
А после деня, откриващ
златните си порти... ...

Утринна експресия...
... О, изгревът е толкоз чуден
и утринта е тъй вълшебна,
че мен ми стига дето буден
съм в тоя миг да ги погледна!... ...

A una Rosa
Sor Juana Inés de la Cruz
На една роза
Сестра Хуана Инес де ла Крус
превод: Красимир Тенев ...

Усещам Вярата у мен!
Сред хълмове и много листопади,
сред всевъзможни шеметни игри,
горя и нощ, и ден - на живи клади
с развети слънчеви коси! ...

Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...

Мълчанието поражда спомени
и егото се бори със душата.
Невиността
притисната от злобата
си търси път към светлината. ...

Посветено на Випуск 2014, 1 АЕГ
и по-специално 12.е
Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто, ...

Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...

Flow, my river
Flow, my river, flow
in my veins,
blow, my wind, blow
in my hair... ...

Моят град, изпълнен
с всяка красота,
по улиците виждам
радостта и любовта.
Не виждат само моите очи ...

Ще те завия в лист от бяла роза,
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...

Поднос от безличие!
Ведро от сълзи...
Посърнала истина!?
На стената виси;
Снимки овехтели, ...

Само преди дванадесет години
срещнаха се, напълно непознати,
образованието нанесе драскотини,
но мехлеми са спомените богати.
Днес всички са тук заедно в час, ...

Кървава любов...
Идваш и губя те,
гинеш във мрака.
Искам те, няма те.
Пак ме разплака. ...

Явно са нужни години,
да се излее този гняв насъбран,
хищник и жертва да станат едно,
за да не спира това колело...
Или пък, може би трябва ...

Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж, ...

Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...