В градината с най-сладките кестени,
до извора с лековита вода,
сатирикът-поет, дали на шега,
си бе устроил среща със смъртта.
На пейката покани я да седне, ...

Когато тази нощ красива
подава нежно своята ръка...
Звездите тъй чаровно греят...
Щурците пеят песента.
Сърцето твое се отваря. ...

Прекрасно! Грачат евро-гаргите: "Гра-гра!"...
И ние ли така ще трябва да крещим?...
Ако все пак ни водят те към пропастта,
и ние ли натам ще трябва да летим?...
Безспорно те над нас са. Или - върху нас. ...

Беше тъжен ден.
Отдавна беше, ала помня.
Да знаех само, че не ще си вече с мен,
щях да вляза дори и в огъня, за да те върна.
Неволно спомних всичко между нас. ...

Ще ви разкажа три съня
Сън първи "Коварна игра"
Играли ли сте някога екшън игри от типа на Дуум или Сириус Сам. Ако сте играли, знаете че целта на тези игри е да пребиеш колкото се може повече грозни и страшни чудовища, които често ти изникват от изневиделица и те карат да подскачаш от стола. Сега с ...

Денят ми започва със чаша кафе
и слънчево цвете в косите.
Добре де, послъгах, най-първо със теб
са всичките мисли пропити.
Какво следва после? А, да, гардероб, ...

Онзи петък не свърши със събота.
Арестува ме да го живея.
Наслаждава се, с нокти и ръбове,
да се пише по мене злодеят.
Татуира ми толкова белези, ...

Поканила ме беше на кафе
съседката. Предчувствам – бе ми бясна.
Дали ме чака аутодафе
за стиховете ми, пределно ясни?
Открехвам скърцащата ù врата ...

И да се мечтае, в Живота нужно е, нали!...
От хоризонта разлюляна,
а зная и дори отвъд,
Море, отдавна обладана
е твоята красива гръд... ...

Като наранена птица
Пише твоята десница.
Да научиш правилата
Ще те включим в играта.
Бъркаш се в чудесата ...

Златна пролет
Завесата от злато се люлее
Преди да ни дари с усмивка блага.
Стоя и слушам...Тишината пее
И пролетта затопля ме на прага. ...

С глас на мачо, морски
обади ми се гордо, важен.
Съседката на кафе ме кани,
та само да ти кажа.
Усмихнах се с усмивка лека, ...

С годините усещам, че младея,
защото страховете си преборвам.
Какво като след дни ще остарея...
приемам го и псувам... и се моля.
Ако все още ме обичаш някак, ...

Магда държеше между зъбите си таблетка цианид. За да я сдъвче и трябваше само причина или случайност. Лежеше на леглото и се опитваше да си спомни колко бяха стъпалата до спалнята и на втория етаж. Нямаше значение, но това я разсейваше от другите и мисли. И пак се върна на първото стъпало. Едно, две ...

В световно известния роман на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра” един от главните герои, любимецът на нежния пол Рет Бътлър, формулира пределно точно и ясно аксиомата, че по-лесно и по-бързо се забогатява при унищожаването на една страна, отколкото при нейното изграждане. Следвайки практически тази ...

Той беше и млад, и стар. И яростен, и покорен. И хулител, и набожен. Някъде по средата на живота си бе открил празнотата. Тя бе започнала бавно да го прояжда, оставяйки големи дупки в него. Но той не изгаряше в болка, нито тъга го заливаше. Чувстваше някакъв гъдел, а понякога почти сладостен допир о ...

Времето, свито на кръгче, притихва
в скута ти, после ръката ми близва...
"Никога!"– каза ми... Ето, че "никога"
вече се случва, с любов ни пронизва!
Толкова нежно е всяко докосване – ...

Колко неща ти им изговори,
а те не ги видяха.
И ти се смееха.
Не спирай да разпаряш оная река,
срещу течението греби. ...

Знам, че вечер, когато заспивам,
идваш с мислите свои при мен.
Като малко дете ме завиваш,
после бдиш чак до другия ден.
Знам, когато дървета разлистят, ...

чувам с пръсти
дишалото слънце
през нощта в косите ти

Поредна болка ме гнети
и тя не се събира в длани.
Вечерна птица в мен лети
и рови в мъжките ми рани.
А думи люти, като сол ...

- Къде си..?
- Тук съм..!
- Но всъщност, теб те няма, нали?
- Не си мисли за мен - ще те боли!
- Но аз те искам... ...