Глава пета
Минчови неволи
-Минчо, Минчо-о, ставай! Нали ще ходиш до Плевен за свидетелството за съдимост, до полицията, до психото! - кака Яна опитваше да надвика мощната канонада от звуци, извиращи от гърлото му, подпряна на вратата на спалнята, предвидливо притиснала към носа си носна кърпичка. Ха ...

Дори когато не вярваш в себе си, ще се намери някой,
който да го направи вместо теб... благодаря ти!
Открий морето мое в мислите,
търси го надълбоко в мен,
ще видиш там сълзите, чистите, ...

Един лъч запокити усмивката своя,
целуна безсрамно косите ти меки,
притаи се по детски там зад пердето,
закачливо ти смигна, изчезна далеко.
Разбуден викът му ти слънчев усети, ...

Истини
Няма пролет,
безгласен поток.
Много незнайни
велики ...

Мила, отиде си далеч от мен.
Наближава онзи тъжен ден,
когато блянът за теб и за рая
ще си отиде сред безкрая.
Пак самотен останах аз. ...

И воскресся из скорби
Дори и те престанаха да хлопат,
да бият чанове по женското ми его,
пометнах всички ялови въпроси,
миражите изметох, за да светя. ...

По-красива е, брат, от русалка!
От принцеса на снежна пързалка...
... по-красива от всичките феи,
дето в приказки стари живеят...
... и ти казвам, човече, не лъжа, ...

Съди ме за открадната любов,
раздирай ме, окичвай ме със тръни,
вземи ми и последната сълза,
изплакана във нощи на безсъние.
Една последна песен ти изпях, ...

Една жена -
обсебен до полуда!
И няма нищо страшно
живота си по нея да погубя.

"Най-добрият начин да се справиш с болката е... да я приемеш."
Болка си. Раздиращо жестока.
Болиш, болиш, болиш, болиш, болиш....
Изгаряш ме, тъй сякаш си олово,
стигмиращо очите със сълзи. ...

Мостове
на Елена Нинова-enena
На двете с теб се падна сложен жребий:
в разгара на житейското ни лято
да хвърлим сърпа в нивата безхлебна ...

С предизвикателна походка,
с лице от летен мрак,
недоверчива като котка
минаваш пак и пак.
Оглеждаш се. Очите светят ...

Когато миналото те преследва,
когато се задавяш във сълзи,
недей, на себе си дай клетва,
не се обръщай, продължи...
Защото там ще видиш само ...

Невероятно е - по-тъпи сме от гъските...
Умеят те задружно да летят...
При нужда си помагат... И не се разкъсват...
Не лъжат... Пирамиди да строят...
Не правят луди състезания във въздуха... ...

Лято, как хубаво си ти,
но бързо отлетя
и идва есента!
И спомени далечни
при мен долитат пак, ...

Тя е слънчево момиче,
но понякога вали,
облачно във мен наднича
с чувствените си дъги...
Тя е весело момиче, ...

Дали ще си спомняш за мен?
В лудост и обич цяла облечена...
С детска наивност гледаща в теб,
и с душа до смърт разсъблечена?
Дали ще си спомняш за мен? ...

ПОДИГРАХА СЕ И СЪС СТОЯНКА МУТАФОВА
ИЗЛОЖИХМЕ ЛИ СЕ
Уважаеми читатели, денят 12-ти август 2014 г. трябваше да се превърне в празник за града ни, защото бяхме удостоени с честта да ни гостува великата Стоянка Мутафова! Уви, празничността бързо изчезна, отстъпвайки място, най-напред на съжалението, а ...

Случвало ли ти се е животът ти да се върти само около един човек? Събуждаш се с мисълта за него; докато си с приятели, постоянно се сещаш какво би казал той, ако беше тук, как би се държал; иска ти се да разказваш на всички това, което той ти е разказвал, или нямаш търпение да споделиш какво се е сл ...

В горещия ден, на един светофар
видях я - тя беше безумно красива...
Не просто жена, а един божи дар,
с очи и със външност, която убива...
В горещия ден онемях от... тъга. ...

Не ме търсете! Няма ме. Пътувам
през космоса, през цялата Вселена,
към себе си. С отворени очи сънувам
и съм бездумна, от звездите озарена.
Не ме търсете! Пътят към Земята ...

Небесните пасища са пред мен. Отвеждат ме в Дания. Не искам да бъда, нито да имам.Ръбът на небесните пасища опира на кея. Ръбът съзерцава русалката. Не е от бронз или пяна. От захар е. Карамелена. Чуплива и сладка. Топи се от първия дъжд. Тъгата ù се разточва в конци от памук-захарен. Обточват Златн ...

Със стъпките на лятото си тръгва и тъгата,
наметнала капризите на детството и спомена
за нещо обещано, едва-едва познато.
Май споменът за радост, от себе си прогонена.
Със стъпките на вятъра, умислил се сред клоните ...

Мария Събева
Пътешествие в бъдещето
В машината на времето аз сядам,
натискам смело бутона за старт.
И пътешествие славно започвам ...

Настъпи нощта.
Звездният ù похлупак
покри езерото.
В далечината проблясва
набръчканото му огледало. ...

Въпрос без отговор
Обсебени от зла магия
заключихме вратите и сърцата си тревожни.
И бетонирахме душите си -
емоции и чувства - невъзможни! ...

Защо сега не си до мене,
защо не чувам нежния ти глас,
защо ръцете ми не хванеш и
устните си доближиш?
Защо не ме обичаш вече? ...

Още малко... и ще изпратя лятото...
И топлите лъчи.. и слънчогледите...
Ще отлети на юг и ятото,
а аз ще си пазя спомен за облаците, белите...
И ще ми липсват пеперудите... ...

Върху голата плът
не целувки, а въглени!
Бели свещи горят!
С устни-макове в тъмното
ти докосваш ме, палиш ме... ...

You are sitting back
Legs wide apart
Slowly tracing your jaw
Confident
Calm and quietly waiting - ...

Whatever happens
Wherever you are
Remember that He promised to be with you
It is His promise!
There is nothing stronger than him! ...

Show me something more than what I`ve seen.
Take me to the dаwn of night
The dawn when light is to come bright
Sing to me this song
Оr sing to me another ...

Старият хотел в Рим
Hotel City Roma***
По стъпалата на площад „Испания”
накацалите хора вечерта
са като ято... С тайнствени послания ...

Стискам зъби и отлагам живота,
кретам някак си, но лъжа, че вървя.
Онемявам, уж свикнала с хомота,
с примката на порочния кръг – съдба.
След пореден урок по стоицизъм ...