Вечер, когато стъмни се,
почваш да чистиш грима.
През "маска" трудно се вижда,
но слагаш я пак сутринта.
Рисуваш наивна усмивка - ...

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.
> Да си ...

Като внезапно узряла сълза...
отронени спомени в мисли смутени
за бащина къща, смях и деца,
за връщане бавно, самотно, смирено...
Като внезапно узряла сълза... ...

И дългият ми път към теб ме води
в безкрайността откривам своя цел.
След многото отчаяни безводия,
проливен дъжд излива се над мен!
В търпението си откривам подреден ...

Кажи ми сега, че си приличат
мъжът и жената, що се привличат.
Сливат се в едно изящно красиво,
прегръщат се силно, нежно и мило.
Сърцата туптят, ръцете танцуват, ...

В покров на Божията слава
И чух силен глас от Небето,
Който казваше: ”Сега дойде
Спасението, силата и Царството на нашия Бог и властта на
неговия Христос... ...

Цветни нишки (живота)
Светът пъстър е, изпълнен с цветове.
Нюанси, светлосенки разделящи емоциите на две.
Щастлив-нещастен, объркан и решен
Всичко променя се от миг сгрешен. ...

За любов искам да пиша.
За любов и красиви неща.
Но в ума ми само напира;
Мъка, сълзи и тъга...
А сърцето ми с нежност шепти ми. ...

ПЪТЕКА
Поех в живота в пътека
все нагоре и...
високо.
С отговорност и ...

Казват, че Съм в сърцето
или
в душата на тялото.
В мозъка - мрежа разпръсната
из равнината на Цялото. ...

винаги съм харесвала татуировките
но никога не съм искала да имам
може би защото са завинаги с нас
като белег
не зарастват ...

НЕДОПИСАНО...
Как ще ми липсвате, утринни пролетни
и вие чудесни разходки в парка!
Мечти чудни, младежки, но мимолетни...
Знам, всичко в живота си има мярка. ...

Хайде да се страхуваме
Да поплачем в скута на майка си
Само че по-бързо.
После да пием бира след училище
И да пушим трева ...

Искам да намеря онова малко кътче земя, където да откривам покой и свобода. Където ще мога да се събуждам в призори с креативно вдъхновение, да изляза на верандата и стъпвайки на мекия и все още леко хладен пясък, с чаша горещо ароматно кафе в ръка, да отпусна юздите на въображението си.
А то усмихн ...

обичта ми
към хората
с техните жестове
към чая
със сухите си ...

Кой постъпи така с това дете? Кой го превърна в това чудовище, което е сега? Тя беше толкова чиста и неопетнена. Кой глупак разби надеждите и мечтите ù? Кой...
Не я познавам. Не познавам жената, която стои в огледалото.
Пълна с емоции, но все така празна.
Няма я усмивката, няма следа от всичко хубав ...

Тя е твоя, приятел! Тя е цялата твоя!
Аз не съм подходящ – изостанах със малко.
Ти сега си до нея, аз се спрях зад завоя -
не завих, а се спрях в колебание… Жалко!
Тя сега е до теб. И до теб ще остане ...

Разнохлебие
Ей, на – смокинята разлиства...
От нея някой ще се скрие от света,
а друг – ще се обеси демонично.
Добрите майки ще сварят сладка, ...

Село Раболепово
(разказ)
Разказът е носител на Специалната награда на кмета на община Георги Дамяново в националния конкурс за гражданска поезия и проза "Елате ни вижте", 2012 година.
Село Раболепово се намира на 30 км. от Батак. Но със сигурност, село Раболепово е много по-известно и стойностно мяс ...

Вечер
Мрак злокобен се простира
над смълчаното градче
и в улиците глухи пак се чува
плач на мъничко дете. ...

ЕДНА МЕЧТА
Пламък гръб обръща на студения ти ден
За какво ли той се чуди ти си тук в света роден
Мислите порочни къпят утрото, сълзят
А в денят пулсира плам, заточен във гръдта ...

Слепота
Мили мой народе,
защо си толкова сляп,
защо си толкова доверчив и сговорчив.
Не виждаш ли опасността, ...

Шумът на парите променя душата,
тя става студена, себична и зла,
трепери от страх, че ще бъде безлична
без къщи, коли, пари и злата.
От нея извират дребнавост и алчност, ...

Изгарят си злокобно небесата,
пък ние търсим в огъня и Рая,
а смъртта се носи, идва със косата,
това не е, не е началото на края.
И сред всичките страхливи птици, ...

Ще можеш ли венец да сплетеш
маргаритено нежен, уханен,
със златни нишки втъкан
коси ми в зори да закичиш.
С разчорлен от вятър бретон, ...

Добре дошла, Смърт!
Близо си. Отново.
Ти пак пречупваш крехкия ми свят
по малко повече при всяка среща… и все пак
– Добре дошла си! ...

Червени, сини, жълти и зелени...
Добре, че още няма и кафяви!
На болни цветове сме разделени,
а не на бит, на етнос и на нрави...!
И всички дърпат чергата към себе си! ...

За хората и птиците
Имам един приятел, който е много беден. Човек като чуе думата „беден“ си представя някакъв измършавял, неугледен и занемарен човек, чиито живот се е стекъл така, че сякаш съдбата е играла на комар с него и е спечелила. Този мой приятел си няма нищо – нито котка, нито куче, нито д ...

Призовавам и двете страни към разум!
Стига насилие сред Европа и по света!
За какво, бедни Донбас, ти бе наказан!?
С диалог, взаимни отстъпки вън от калта!
В България и по цял свят сме ужасени! ...

В мъглата сутрешна, когато
не виждам как денят изгрява,
аз бях в сърцето ти богато
с любов, което ме дарява.
Денят ми станеше ли черен, ...

Странно е!
Сякаш съм в космо-тренажор!
В безтегловност!
Гледам през прозрачен визьор...
Къде е горе, къде е долу? ...

Бяла тишина, изящно подредени
бели и черни кристали.
Грешни мръсници
танцуват дяволски танц,
върху тънки дантели. ...

Ангел ли си или пустинно видение?
Щом стоиш до мен, денят ми става
слънчев и приказен.
Ангел ли си или мираж?
Без теб дните са мрачни и студени. ...

Отдавна не съм писала.
Толкова отдавна,
че вече забравих във кой свят беше.
Не откривах причина да пиша.
Предпочитах да бъда в делника. ...

Приятелката ми добра
ченето й се поразклати
и в мен надеждата изгря -
фелацио, но безопасно!
И зъболекарката - с мен! - ...

Зелена е тревата на късното ми бягство,
но котиджът не стъпи в темелите на моя дом.
Пътеката ми пак е сред мъхове и папрат,
но вече съм постфактум, подобно гилза от патрон.
Ръждясала отломка, заровена в браздата, ...