Снежинки. Хората са снежинки!
Замръзнали капки живот!
Реят се самотни и падат...
Трупат преспи! Камари от самота!
Малки! Ефирни! Прекрасни! Но, лед! ...

Не е любов.
Измислила си го насън.
Не е любов.
В главата ти е само.
Измислила си топлото му рамо, ...

И какво като се искаме...
и мислим все един за друг,
като всичко помежду ни е обречено,
до тебе има друга, а до мене друг.
Невъзможни сме, а търсиме причина ...

Барабанен звън от ромол
на тих дъждец,
вплел отминали мечти.
И воал от студена хлад,
превърнала спомени ...

Приятелството, казват, не е всичко,
приятелството, казват, е до време.
Щом полза няма веч' от теб човекът,
захвърля те и никак не му дреме...
И тук готова съм да споря безрезервно, ...

Виждаш – годините сменят се бавно,
пътят едва криволичи.
Знаем се вече, бих казал, отдавна,
свои сме, а всъщност сме ничии.
Чувствам, че в мен избледняваш ...

Отгоре слиза слънцето червено,
аз крача из полето свечерено,
запътена към детството далечно
и ми е някак тъжно, безутешно.
Минават бързо като кинолента ...

Бяло до ослепяване.
Без сенки, без изкривяване.
Кристално ясни линии и прави,
непипнати от разрухи и лоши нрави.
Бяло, като сняг. Като мляко. ...

Неоткрита... ненамерена...!!!
Вечно ти ще скиташ, тайни преоткриваш,
истината е в очите ти, умело нагона си прикриваш!
Искаш истинска да е и непорочна,
а в същността си да е покорна, но сочна. ...

Мъничка сълзичка
Мъничка сълзичка
рисува копнежите ми.
Тихичко капва на устните ти
и те целува, целува, целува ...

Умрях си гладен,
лист прелистих.
Претупах.
Всичко закопах.
Лежейки в гроба аз си мислих, ...

Бутилка със уиски...
Какви са първите ти мисли?
Догарящи цигари в пепелника,
смехът ми в малката ти стая,
разпалено разказваш нещо ти, ...

Дори да съм на края на света,
дори да съм на друга планета,
пак теб ще обичам
и сърцето ми за друг не ще тупти.
За чужди ласки не копнея, ...

На Ц.П.
От известно време вече
твоят поглед не отпраща
обич същата към мене, а ме гледа
отдалече, и тъга ме пак обхваща. ...

Той е всичко, което не исках, и исках във времето...
Той е Дявол и Бог. И живота ми в хаос превръща.
Разпилява ме, после засяда на бучки във гърлото.
И на болка и радост ухае... Едвам го преглъщам.
Той ме гледа с очите на всички листа по дърветата... ...

Защо си тук? Нали не можеш вече
да видиш в мене другата половина.
Нали животът те притискал всяка вечер
семейни снимки да нареждаш над камината.
Защо си тук? Нали открил си пътя, ...

Зимата дойде. Тя е красива, ослепителна и елегантна, същевременно студена, мрачна и потискаща. Как ще я възприемеш зависи от теб самия. Дали да се оплакваме от времето, или да се радваме на емоциите, които зимата ще предизвика?
Коледа наближава. Повечето хора биват обзети от празнично настроение. Ко ...

Антимолитва
Сълзите - изплакани.
Спомените - забравени.
Истините - подправени.
Душите - продадени. ...

Не ще ни се случи във този живот,
но колко му е... Ще почакам...
Любов ако е – не умира във гроб
и тяло си взима под наем...
И хвърля му дрехата – спомен протрит, ...

Научих се да крия в тъмното
сълзи, неволи, тегоби.
Подреждам ги във скрин изискано,
поставям етикети и графи.
Във дясно са хапливи забележки ...

Завърших с отличие, останах доволна.
Изпълних една своя детска мечта -
да стана учител, да бъда "водача"
на малките дето откриват света.
Разкривам пред жадните погледи блеснали, ...

На теб -
която мисълта ми спираш
и жадното сърце обръщаш,
която погледа ми осветяваш
и блясъка му ти засилваш, ...

Ми, бръмнах му! Така подадох газ,
та чак елите горди се втрещиха,
а зайците, изпаднали в несвяст,
за тапи гъби в ушите си набиха!
Но, чакайте! Избързах аз! ...

В синята нощ, покрила морето,
докоснахме устни - същински пожар.
Отново сме млади, а ти си момчето,
което ми даде нощта като дар.
По пясъка влажен пристъпваме тихо, ...

Бяла птица
Необятна Вселена в теб аз търся,
в топлината ти притихвам и бродя,
сърцето ти дланите ми сгрява,
от ръцете ти нежност извира. ...

Разплачи ме, това най-добре го умееш,
и се радвай на мойте сълзи!
Израз на сила, която владееш,
или безсилие в мойте очи?
Назови ме жалка, виновна, страхлива, ...

В това пиано имаше фабрична грешка - единият от клавишите му звучеше фалшиво и никой не можеше да поправи настройката на тона. Бяха се опитвали всички учители по музика, които през годините преподаваха в училището. Накрая всеки се отказваше и така пианото остана да събира прах в мазето. Докато там н ...

Тя
Ангелче прекрасно в живота ми дойде,
С радост и щастие изпълни моето сърце,
Ясно ми показа що е красота и отведе ме при любовта!
06.12.2013г. София ...

Различен си... това харесах в теб.
Сега различното ме кара да тъгувам.
Мълчанието ти сърцето ми боде,
сега и думите ми трудно се римуват.
Къде остана нашият си свят? ...

Тихо е навън… като пред буря.
Смрачило се небето, почерняло.
Прозореца човекът си затваря,
да не се намокри, ако би и заваляло.
Той чува тътен – още е далече… ...

Чудотворецо, спаси ни!
Вярваме във чудеса.
Дай ни път и отвори ни
съкровени небеса.
Научи ни да се молим - ...

Ангели и демони в мене се борят,
а аз къде съм в тази драма,
дали във битката им не затрих се,
или от ангелите нищо не остана?
Навярно тъмен демон ...

Приземих се, любов. Замълчи.
И не питай защо съм тъй кротка.
Аз изгубих онези мечти,
от които бях луда и дръзка.
Утаих всички бури дълбоко във мен. ...

Кога ще узреем?!
Нищо не е истинско, макар и велико,
на въртящата се и кръгла сцена
с безчет картини като в диплянка.
Животът е видимо-невидима могъща река, ...

Преди да успея да те залича от ръцете си,
листата ще се върнат по клоните,
защото отдолу не виждат лицето ти,
а не защото се сменят сезоните.

Мъничка сълзичка
Мъничка сълзичка
рисува копнежите ми.
Тихичко капва на устните ти
и те целува, целува, целува ...

Дъждът вали неспирно вън,
отмива мисли, спомени
и ми се струва само сън,
но две сълзи отронени
се стичат бавно по лицето ...

На меч прилича,
пробожда твоето сърце,
желания увлича,
сплотява каменни ръце.
Веднъж спохожда ...

До скоро аз бях куражлия,
от края ми не бе ме страх,
но днеска вече, аз не крия,
страхувам се, че остарях!
Сега във тайните заничам, ...

- Ела, Гавраиле. Стига с тези проблеми! Тази вечер ще се повеселим – прикани го нетърпеливо и тръгна по криволичещия калдъръм от прозрачни речни камъни, обкраен със бели мраморни бордюри – важните работи ще ги оставим за друг път. Сега съм решил да изпитам някои земни съблазни. Мога да си го позволя ...