Среща уж с приятел,
а е непознат…
Случайно си се сблъскал,
в някакъв си чат.
На снимка си го виждал, ...

Случи ми се Любов
Случи се така... С една жена
ни срещна тривиалната причина:
Студът наоколо, постелите в нощта,
пустеещи в едната половина. ...

Кой те направи толкова нежна? Кой ти вдъхна такава любов и отдаденост? Събуждам се от нежността на пръстите ти, галиш ме, като коте, като най-любимото ти нещо. И очите ти ме галят. Ти се навеждаш и ме галиш и с миглите си. Леко гъделичкащо и много вълнуващо. Всичко в тебе ме гали. Цялото ти същество ...

Да - обичам го, прошепнах аз.
Да - желая го, сега, в този час.
Да - боли ме, но зная,
само той може да ме отведе до рая.
И силно е, и бясно е, ...

За теб умирам в този стих,
оставам в бягащите надалеч листа,
с движенията на птиците - тихи
ще те гледам и възпявам в есента!
Ако някой ден зовът те стопли - ...

„По-добре да остаряваме като катедрали,
а не като цървули” Момо Капор
Кой ще държи ръката ми, когато остарея
и ще ме води бавно през този шумен свят?
Косите ми ще милва, макар и побелели ...

Красива съм. Изящна. Грациозна.
Понякога съм палава, игрива.
А друг път - тайнствена. Мистериозна.
Или пък просто съм сънлива.
Очите ми са искри разпиляни ...

Едно фалирало издателство
(... вместо идея за клип)
Фалирало издателство,
с разни сюжети -
с познати притчи ...

Дали е чудо!? Беше днес до мен.
Усетих те. Видях те чрез душата.
Докосна ме със вятърен рефрен.
Доказа, че те има в светлината.
След толкова молитви ти дойде. ...

Денят събуди се във красота.
Нощта оттегли се, за да почине.
Енергията сменя своите места.
Вечността от мен ще си замине.
Всичко, всичко ясно осъзнавам. ...

Чупи, тръшкай, но недей
да съдираш кожата си.
И недей ми казва, че няма да плачеш.
Плачи, събери целия океан в очите ти
и недей ми казва, че аз съм причината, ...

Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...

ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗМЕЯ
Е-й-й тарикат-племе сме туй българите, няма ситуация, от която да не излезем, като се изключи кризата, къде винаги у нея си седим, ама не за това ми е думата, а за онова що чух и видях вчера в кварталната градинка.
Бях излязъл да си поразходя обяда, кога в зоната ми на интер ...

Легенди се разказват днес
за тебе...
Написани са
много стихове.
За българите ...

Ти не ме видя, но аз те видях.
Видях те в моето сърце.
Видях една красива и добра жена.
Прегърнах я.
Как да ù откажа, когато съм я настанил в моето сърце. ...

Дълго чаках, чаках и отлагах,
събирах в шепите сълзите,
в пропастта невидима пропадах,
разбих сърцето си в скалите.
Вървях по пътя без посока, ...

Ваканция
С мама бяхме на море,
тати ходи на турне,
баба в къщи си остана
с непослушната котана.

Празнувам твоето предателство.
Примижвам пред измамните ти хубави очи.
Проклинам ги и пея, удряйки по масата,
а спомените... късам до един.
Вдигам тост за любовта... ...

Ахилесовата си пета изтривам -
ще си нарисувам вместо нея лакът
и страховете си със него ще избутам,
ще ги кача да попътуват с влака,
през обектива ще ги гледам как напускат, ...

Цял живот
Цял живот
събирах любов,
за да сътворя
тази полудяла ...

Един ден всичко в главата ми се обърка. Исках да остана сама със себе си и излязох от къщата. Скитах се без посока докато не стигнах до едни релси. По тях още минаваха влакове макар и рядко. Седнах на разстояние от тях и ги гледах след това се замислих за това, как нямам някои неща, които искам стра ...

Не ме разбра – достатъчно за мен,
ще си отида и ще те забравя...
Той – този свят, в това е ощетен
събира хора грешно, после страдат!
В заблуда, че когато споделя ...

Каква невероятно бурна нощ!
Проплакаха вековните дървета -
не стигна притаената им мощ
гнездата да спасят от ветровете.
И в мен едно гнездо се срути с вик - ...

Докато се скитах нявга из гората,
Дочух в далечината глас.
Омайна песен спускаше се по реката
И спрях да я послушам аз.
Приканваше тя с нежни думи ...

Чувствам уморени моите крака,
стъклената чаша вдигам
с трепереща ръка.
Обичам да отпивам глътка
една, две, три... с цигарения ...

Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...

Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...

Когато радостта ми замълчи,
от тихото се раждат акварели.
В началото по нищо не личи,
че стихове към мене са поели.
Ще пукне сричка, после – тишина. ...

Днес се почувствах истински велик!
Не може даже Бог, но го направих аз:
да върна времето обратно!
Макар и с един час.

Да си Човек
Как да разрушим "Стената" -
от всевъзможни стереотипи и лъжи?
Сложно е да подчиним Съдбата
на Волята - в желания, мечти. ...

Назрява в тишината звънко ехо —
то песен е в очите на вълчица...
Нощта облича траурната дреха,
луната пламва — восъчна свещица,
от чийто грапави сълзи (звездите), ...

Лековерни ветрове прелитат -
погледи на слънчогледи
от слънцето отвличат...
Да можех и аз така
с тебе да си играя, ...

Да бленуваш, да мечтаеш,
всичко от живота да си пожелаеш.
До обичаш, да се смееш,
като буря да вилнееш.
Но понякога мечтите ...

Моята любов
блести в очите ти,
гори в душата ти,
ръце уморени отпускаш
и за мен мислиш, нали? ...

Роми гаврят се със българска светиня.
Родино мила, твоят глас е глас в пустиня.
Паметникът "Левски" осквернен бе.
Тоз и онзи циганин части от него краде.
Събуди се, народе, от това безразличие ...

Понякога скала се чувствам,
понякога - подритнат камък...
Живея само за изкуство
и то разгаря моя пламък.
Понякога се чувствам риза, ...