Саксофонът е модерен музикален инструмент,
той е любимецът на всеки диригент.
Баритон, тенор, алт, сопран,
семейство саксофони и със звук подбран.
На саксофон се свири рок и джаз, ...

Твоя е нощта
Нощта студена навън остана,
луната и звездите, в мека тишина обвити,
дълбоко вече са заспали
и красиво осветяват за теб тихото небе. ...

По мотиви от "Обратната страна на Луната" на oksimoron (Ч. Канчендзьонгов)
Я ми посваляй отново звезди,
че спря да свети старата Луна.
Да я позабърша и както преди
ще те чакам от онази страна.

Самотни занимания
Самотникът - естет стои до мен,
учтиво се усмихва, пийва, кима…
И в себе си е някак си вглъбен,
мечтите му летят за десетима! ...

Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...

В малките неща откривам радостта.
Спираща дъха ми гледка,
уханието на цветя.
Тя е красив момент или весела шега.
Отпивам я, като глътка хубаво кафе. ...

За любовта ли питате? Уви,
избяга с една лъскава карета.
Нещастникът Ромео се пропи
и всяка нощ проклина Жулиета.
Прасенцата играят на комар ...

Аз не знам какво си
и защо се криеш в моя мрак.
Сега е време за въпроси,
преди да гръмнеш стария си враг.
Спомени бледи, прашни времена, ...

ДО ЕДНА МУШМУЛА СПРЯ СЕ И...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...

Ние изпълнени сме със доброта.
И човешкото не ни е чуждо.
И във този момент - за света -
ние правим каквото е нужно.
И вървим сега - към прекрасното. ...

Не очаквай от мен прекалено.
Аз не давам, обичам да вземам.
Някой друг ме направи такава -
бездушевна, без чувства, студена.
И недей да се влюбваш във мене, ...

КИФЛИТЕ
Кифлите обичам,
Но от шоколад.
С другите не тичам,
Нищо че съм млад. ...

Моят свят е тука на земята.
Той е в моето добро сърце.
Тук животът земен се премята
като топка в моите ръце.
Тука мама ме целуна първа ...

Когато ситуациите ни хванат неподготвени,
понякога трябва да се променим.
Тогава с лодките си незакотвени
дали заедно по пътя ще вървим?
Зададох си въпроса в правилното време. ...

Събуждам се с усмивка,
заспивам със сълза,
а през деня
мисля за теб и любовта.
Колко радостна мога да бъда, ...

Тази вечер ще си легна рано, но няма бързо да заспя.
Искам ти да си до мен и да се потопим в любовта.
Искам да те прегръщам и целувам, да стопля твоята душа.
Искам ти да ме целуваш и да се потопим в страстта.
Не искам това никога да свършва, ...

В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...

Не, не мога себе си повече от теб да обичам -
не мога просто да се обърна,
да забравя за любовта ни и да си тръгна!
Не мога от сърцето си да изтръгна
устните ти, от които съм ...

Не знам защо, но действаш ми прекрасно
пробуждаш в мен умиращи неща
изпълваш ме със ведрост и наслада
и искам с тебе да съм аз сега.
Със нечовешки сили ти да ме докосваш ...

Моите моменти и миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...

Едва ли ще се променим,
ако ти кажа, че обичам.
Различни сме сега, мълчим,
във чувствата си неприлични.
А жаждата гори, дъжда ...

Детенце намери старинна парица
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...

Не искаш ли едно момиче,
(едно - но като самодива),
да впива поглед само в теб -
и да е наистина красива?
Когато тя те гледа, ...

Единствено облаците не спят
Създадох реалност в която те не могат да летят
Kонструираш сам света
И според настроението ние хората създаваме дъжда
Но това е сюреалистичен свят ...

Мой грях...
омайваща лъжа или
пък истина ясна
ти беше, така и не разбрах,
но пък нека съм грешна! ...

Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...

Текстът е написан някъде в края на август и началото на септември
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...

Малки феи живеят в лалета,
не във другите пъстри цветя.
Сутрин от тях си показват нослетата
и лицата си мият с роса...
После феите литват в простора. ...

"За принцеса навярно съм слаба..."
Ники Комедвенска
Пантофката ме стяга по мазола,
а толкова да бях си я харесала.
Внезапно лъсна истината гола, ...

Когато искаш нещо, поискай го първо от себе си, и ще разбереш колко ще струва и на другите!

Беше неделя сутрин. От онези есенни дни, в които обичах да се излежавам до късно. Още рошава и по пижама, трудно успявах да асимилирам всичко, което мама изстрелваше като картечница относно задълженията ми вкъщи. И въпреки, че неделя е мързелив ден, реших да изляза.
Навсякъде цареше спокойствие, а л ...

Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...

Животът ни просмуква като гъба
и в своя край красив е като есенни листа.
Чертите ни старателно поръбва,
на младостта широки прави тесните сита.
И дните ни през тях внезапно падат - ...

Същото време, същият час
Върнах се...
Върнах се на мястото, където се срещнахме.
Върнах се там..
Исках да почуствам нежността ти, ...

Когато си тръгнеш, за нея времето спира
и когато си тръгнеш, сърцето ù заспива,
тъга цялото ù същество облива
и самонадеяното момиче в черупка отново се прибира.
За да се роди от какавидата пеперуда красива, ...

Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...

Пътуване към себе си
Пътувам аз към приказен Китай
и първата ми спирка е Шанхай:
с изглед към необятното море
и към безлунното тъмно небе. ...

Към външния си вид небрежен бил
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...

Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски. ...

И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...