ПОСЛЕДНОТО ПРИСТАНИЩЕ
“Къде се намира
онова последно пристанище,
от което няма да отплаваме?”
Херман МЕЛВИЛ, “Моби Дик” ...

Нещо като Всичко
Усетих нещо, нещо като тръпка в сърцето.
После нещо като блясък в очите.
И нещо като огън в душата.
След това... ...

С годините изкачвам този връх
в живота трънен, болен и суров.
Събрал и сили, и последен дъх,
съм горе в сняг, и стар, и нов.
Снегът ме вече толкоз наваля, ...

В ръцете му - ръце на покорител,
и тази нощ усмихната ще спя.
А ти ще си отново само зрител
на нечия любов. В една ръка
със чаша попривършило уиски, ...

Е, хайде - с обич погледни ме!
Виж - слънчев лъч е спрял в косите ми.
С усмивка и Любов докосни ме
и изгревът ще влезе във очите ми.
Ще те залее водопадно синевата, ...

Бих те търсил неуморно и навсякъде,
ако с теб случайно се изгубим някога.
Ще слушам само вътрешния си звук
и ще те открия точно там, където си.
Когато ми повярва в онзи топъл миг, ...

Ах, този старец Техеран,
по шевовете си се пука,
макар че е широк харман
и от нищо не му пука.
На припек зъл е той прострян. ...

***
Привечер. Ухае на бадеми...
и на сняг.
Носи вятърът цветченца тебе,
пак и пак, и пак… ...

Парченца залези
"Той - целият ми живот
беше една сълза"
Петко Братинов
Трябва да усетиш залеза. ...

Черешов цвят в неделя вечер
възвърна спомен недопит,
отвори пак зараснал кратер
с черешов аромат пропит.
Цъфтят отново тези бели, ...

Внезапно се събудих и разбрах, че не беше сън това.
Гълъбът стоеше в стаята до мен.
Бял гълъб, който снощи долетя с радостната вест,
че мойто слънце има повод да празнува.
Честит празник, мила моя, ...

When I die will you buy me a flowers?
Will you come on my grave?
You know that Im gonna die.
Walking slow, you feel sad.
Down on knees and pray for my soul. ...

Пролог
Там горе, високо в необятното небе, се рееше господарят на птиците - най-мъдрото същество сред тях - орелът. Величествените му криле разцепваха прохладния въздух и застиваха неподвижно, оставяйки се на прегръдката на вятъра. Острият му поглед наблюдаваше земята, където дърветата в такт се пок ...

Една Жена...
на Теб...
Аз срещнах те в една чаровна вечер
със цвят на люляци и на звезди
и олюлях се от очудване, че вече ...

Помниш ли, когато нежна пеперуда,
кацна върху неразцъфнал цвят?
Пеперудата си ти,
неразцъфналото цвете - аз.
Помниш ли дъжда прохладен, ...

Ех, да можеше да видиш
през моите очи
красотата на града...
Всичко в мен мълчи.
Това е моят дом, ...

Дъгите над пътя изглеждат неизбежно
изтрити и в канавката дрипльото с халба
вдига наздравица в чест на всеки грабеж
безнадежден, а денят пияно догаря:
"За гражданска война жадувам! И разруха ...

Безкрайна планинска река
Мариела Пидева
Ако някой ден изведнъж полудея
и следа не остане от мен,
няма да има огромно значение ...

ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!...
Децата ни избягаха навън!...
Със мене днес – каквото ще, да става!...
Във краткия живот – случаен трън!... ...

По навик
Анализът
(любимата играчка на ума)
разделя чувствата
на черни и на бели; ...

Наивно е да вярвам, че ще мога,
да те изхвърля като дрипа
от съзнанието си.
Прилича на колело –
като онези, в залите, ...

Уморено ме поглеждаш
и свеждаш тъжни очи.
С тиха, неизказана болка,
до мен достига тъга.
Тъга за забравената обич, ...

Трябва много да се внимава...
наистина...
неизречени желания
стават истини
и после бягаш... ...

Мечтаеш ли внезапно да ме имаш,
забравил и приличие, и свян?
Със алчни пръсти до безкрай да взимаш
това, което искам да ти дам.
И все по-надълбоко в мен да влизаш – ...

Ах, колко са ми тези уикенди празни,
в които ми липсват твоите очи,
не виждам усмивката ти бяла
и не чувам гласът ти да звучи!
Ти си нейде там, далече, ...

Сега ще ги избираме
в държавата ни гола,
а после ще кастрираме
да си седят на стола.
По примера на лъскави ...

Видин - вечен страж
Аз обичам Видин - Видин, в който израснах
и където родих се сред толкова много слънца,
със свещеният плам на това що не гасне:
"В недрата на мойто сърце искри любовта!" ...

Дървото, което довчера
летя във висините,
сега е мост.

Миг колебание...
Когато моят огнен лъч блести,
посоката е ясно очертана.
Но в миг, когато буря връхлети
оплитам се и губя в урагана. ...

Погледни в очите ми
и виж как раждат се мечтите ми.
Красиви или не,
това са моите мечти,
неща жадувани от моите очи. ...

П Ъ Т Е К А
Изнизва се
животът,
а още
търся аз… ...

Броя си парченца от сърцата,
които разбих заради тебе...
И трия сълзите от лицата,
които проляти са за мене...
Предврително да им спестявам болките, ...

„Куейл се събуди. И веднага пожела да е на Марс. „Какви чудесни долини… да можех да побродя из тях…“ — помисли си той със завистлива тъга.”
Филип К. Дик „Ние можем да си спомним всичко вместо вас”
1.
Всъдехода изкачи каменистото възвишение и се спусна към поддържания път под него. Рей издиша шумно в ...

Тост.
За тишината, болезнено пропукваща се в мислите,
лишени от витлата си безбрежни,
отрязани във името на Нещото,
което определя дневното и нелогично иска да лети... ...

Ако ще вземеш крилата, които си ми дала,
любов,
ако ще вземеш крилата,
ти пак се спирай при мене,
защото аз без летене, ...