Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Сутрешно детско
чай,
докато виси
надолу с главата,
използвайки вместо поднос ...
Море
се спусна по нейното лице,
той я докосна,
вгледа се –
във вълничките ...
Моите внучета
с бляскави, със засмени, очички -
богатство огромно те са за мен,
с тях по-прекрасен е всеки мой ден!
Тези дечица с меки косички. ...
Обичаш ми се...
Обичаш ми се такава,
притихнала като изгрев.
Изтъкана от светлина,
много светлина. ...
Мъка и една мечта
Живея в мисли и мечти,
Влизам мъчително в пещта
Мразя, душата си дори.
Имам аз една мечта ...
Ерос
Тъй близо си до мен,
но да те докосна аз не мога
и болката извираща от мен
се стича на сълзи от изнемога. ...
Моята китара
Китарата ми в ъгъла стои,
обгърната в мълчание самотно.
Подпира се на белите стени,
следи ме търпеливо и охотно. ...
Късна любов
На внучките ми, близначките Рая и Деница
Не ми прилича на косите посребрени,
на бялата брада, на сбръчканата кожа,
но не търсете цялата вина у мене – ...
Комарджията - I 43- 55
Думите са жалък и несъвършен инструмент, с който може да се изрази изблика на радост, обхванал Николай и в миг изпращайки го на “седмото небе” (за което ще ни разкаже в една от книгите си), когато под съпровод на тимпани и победния рев на тромбон, “мидата” се отвори и от нея на бял свят се появи ...
Втора част
Вторник. Butterflies
И чакането страшно ми харесва.
Да дойде Петък или, Небеса,
да дойде Петък още утре.
Във Вторник, всичко разпокъсано, ...
Прах и прах за пране
Ние сме просто една проекция. Съществуваме без цел и смисъл. Живеем, учим се, женим се и каква е ползата от това? Колкото пари, знания и власт да имаме, накрая пак сме сами, дори децата, коrто сме отгледали, ни оставят. Какъв е смисълът тогава на целия ни живот. Ние живеем и уми ...
Искам те завинаги до мен!
всяка нощ и всеки ден.
Ти оставаш във мечтите ми -
искам те завинаги до мен!
Целувката ти тя е до гърдите ми ...
Калейдоскоп
калейдоскопът,
отведоха го в болница
и лежа на системи от пастели.
Писмо до Гретел
Мамино мило момиче,
Помниш ли „Хензел и Гретел?“
Щом се научи да сричаш,
ти първо нея прочете. ...
От нищо нещо
Кметът покани местното величие на обяд. Местното величие се среса – не че имаше какво да сресва, но поне се заглади, тури си папионка и тръгна, но преди тръгването се обади на жена си:
- Жена! Женааа... – съпругата му лежеше в спалнята, бременна с тяхната пета рожба.
- К’во, бе? К’во си ...
* * *
като последно парче шоколад
и петно върху бял лист.
Виждам те на дъното на всяка чаша,
във всяка капка дъжд, ...